Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Много собственици на фирми се налага да пътуват в командировка в чужбина. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това при какви условия направените разходи за командировката се признават за данъчни цели.

Дружество е с предмет на дейност разработване, предоставяне за ползване и поддръжка на софтуер. В дружеството няма назначени служители. За изпълнението на договор с клиент от Полша за предоставяне на информационни услуги е възможно пътуване на собственика на българското дружество до партньори на полското дружество в държави от ЕС. Поставени са следните въпроси:

1. Възможно ли е като собственик да бъдете командирован до съответната държава с цел изпълнение на договора и да бъдат признати разходите за командировката (дневни, хотел, пътни)?

2. Следва ли да изискате издаването на удостоверение за приложимо законодателство (формуляр А1) при командироване в държава от ЕС?

3. Как се документират и отразяват в отчетните регистри по ЗДДС доставките на услуги към полски клиент (регистриран за целите на ДДС в Полша)?

По първи въпрос:

В чл.33 от ЗКПО са регламентирани правилата за признаване за данъчни цели на разходи за пътуване и престой на физическите лица. Предвидени са две условия, които трябва да са изпълнени едновременно:

1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и

2. физическите лица, извършващи пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.

В случаите, при които в ЕООД са направени разходи за пътуване и престой на неговия собственик, е от съществено значение как и на какво основание лицето осъществява дейност в полза на дружеството и как направените разходи са свързани с тази дейност. Разпоредбата на т.1 от ал.1 на чл.33 определя еднозначно, че изискването лицата да са в трудови или извънтрудови взаимоотношения с данъчно задълженото лице се отнася и за “управители, членове на управителни или контролни органи”.

Разходите за пътуване и престой на физически лица ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения (трудов договор, договор за управление или друг облигационен договор). Ако физическото лице пътува само в качеството си на едноличен собственик, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи не са признати за данъчни цели.

В конкретния случай, при положение, че нямате договор за управление и контрол, осигурявате се като самоосигуряващо се лице и упражнявате личен труд в дружеството срещу възнаграждение, за да бъдат признати разходите за пътуване и престой е необходимо да докажете наличието на извънтрудови правоотношения за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието. С това се изпълняват изискуемите по ЗКПО условия. От съдържанието на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали “пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността” на дружеството.

При неизпълнение на горепосочените изисквания на закона ще се счита, че са налице счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели на основание чл.26, т.1 във връзка с чл.33 от ЗКПО.

Следва да имате предвид, че в конкретния случай не са налице командировъчни разходи по смисъла на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), тъй като съгласно §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, тя се прилага за лицата, които са в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и предприятията, и за лицата на изборни длъжности и лицата в органи за управление и контрол.

При наличието на извънтрудово правоотношение разходите, които извършва физическото лице в т. ч. вътрешен транспорт от хотел до офис на клиент, ако не са договорени отделно, следва да бъдат за сметка на възнаграждението.

По втори въпрос:

По отношение на гражданите на страни от ЕС, които работят, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.

Съгласно чл.11, параграф 1 от Регламент №883/2004 лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Основното следствие от определяне на приложимото законодателство на Регламент №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигуровки, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата е от съществено значение да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети. За целите на Регламент №883/2004 България определя самоосигуряващите се като самостоятелно заети лица.

Съгласно чл. 12(2) от Регламент №883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава членка, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на този дейност не превишава 24 месеца.

Преценката относно изпълнението на задължителните условия на чл. 12(2) от Регламент №883/2004 и удостоверяването на приложимото законодателство се извършва от НАП. Самоосигуряващо се лице, което временно извършва работа на територията на друга държава членка, е задължено да уведоми компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП.

Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1. Формулярът се издава въз основа на подадено от лицето искане образец ОКд238 до НАП.

По трети въпрос:

В случая ще извършвате услуги за клиент от Полша, който е регистриран за целите на ДДС. Когато получателят е данъчно задължено лице от държава членка, регистриран по ДДС, той има статут на данъчно задължено лице съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС.

Когато получател на услугата е данъчно задължено лице, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставките е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Според чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл.114, ал.4 от ЗДДС, във фактурата не се посочва данък, като основание за неначисляване се вписва текст “обратно начисляване, чл.21, ал.2 от ЗДДС”.

Данъчната основа на доставката се посочва в дневника за продажбите в колона 22, съответно в клетка 17 на справката-декларация “данъчна основа на услуги по чл.21, ал.2”. Доставките се отразяват освен в справката-декларация за ДДС и във VIES-декларация за съответния данъчен период.