Много търговци осъществяват онлайн продажби. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това как се определя дължимото ДДС при положение, че доставката е включена в цената. Допълнително разглеждаме случая с плащане на ДДС при ползване на услуги от чужбина.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I ДДС при доставка с Български пощи

Фирма извършва дистанционна търговия на дребно. Доставките се извършват от България, а клиентите са физически лица, в повечето случаи граждани на ЕС. Пратките се изпращат с Български пощи. Цените на Български пощи са освободени от ДДС на основание чл.49 от ЗДДС. Продажната цена на заявената покупка включва цената на стоката плюс цената на транспорта. При отчитане на месечния приход от продажби в онлайн магазина, фирмата се задължава с ДДС върху пълната цена на доставката. Поставен е въпросът: При условие, че Български пощи са освободени от ДДС на основание чл.49 от ЗДДС, трябва ли търговецът да дължи ДДС върху извършения транспорт от Български пощи в цената на стоката?

Според чл.12, ал.1 от Закона за ДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл.6, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Данъчната основа при доставка на стока се определя по реда на чл.26, ал.2 от ЗДДС, като това е възнаграждението, дължимо във връзка с доставката, като в ал.3 на закона са посочени елементи, които увеличават данъчната основа. В чл.26, ал.3, т.3 от ЗДДС се указва, че данъчната основа по ал. 2 се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и др., пряко свързани с доставката.

Предвид посоченото по-горе, обстоятелството, че извършването на универсална пощенска услуга по реда на Закона за пощенските услуги е освободена доставка по чл.49, т.2 от ЗДДС, не променя третирането на осъществената от дружеството облагаема доставка - продажба на стока. Доставката е освободена за дружеството, което осъществява универсалната пощенска услуга, но не и за доставчикът на стоката.

В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.128 от ЗДДС. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.

Съгласно практиката на Европейския съд, когато една сделка се състои от съвкупност от елементи и действия, трябва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които протича въпросната сделка, за да се определи по-специално дали са налице две или повече различни доставки или една-единствена доставка (Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Levob Verzekeringen и OV Bank, C-41/04, Recueil, стр. I-9433, точка 19, както и Решение от 10 март 2011 г. по дело Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, точка 52). В това отношение Съдът е постановил, че е налице една-единствена доставка, когато един от елементите трябва да се разглежда като основна доставка, а друг елемент - като съпътстваща доставка, която подлежи на същото данъчно третиране като основната доставка (Решение от 15 май 2001 г. по дело Primback, C-34/99, Recueil, стр. I-3833, точка 45 и цитираната съдебна практика).

Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС. Критериите за определяне на основната доставка следва да бъдат комплексни. Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и той не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката. Но дори една доставка да не представлява самостоятелна ценност и цел за клиента, в случай че делът й в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране и за целите на ДДС ще са налице две или повече отделни доставки.

В конкретния случай основната доставка е тази на стоката, а транспортът е съпътстваща, като подлежи на същото данъчно третиране като доставката на стока.

II ДДС за услуги от чужбина

Дружество работи в областта на информационните технологии. Ежемесечните, присъщи разходи на предприятието, са хостинг и технически услуги от чуждестранни лица. Поставен е въпросът: Във връзка с приложението на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и задължението на дружеството да начисли ДДС за получените услуги, има ли значение дали доставчикът на услугата е от ЕС или извън ЕС?

Дружеството е получател по доставки на услуги. Общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в чл.21 от ЗДДС и е в зависимост от статута на получателя на услугата.

Когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услуга се определя по правилата на чл.21, ал.1 от ЗДДС и е там, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.

Когато получателят е данъчно задължено лице се прилага чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно който, мястото на изпълнение на доставката на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Без значение е дали получателят- данъчно задължено лице е установен на територията на държава членка или в трета страна.

Мястото на изпълнение на доставките на технически услуги и хостинг е в България, където е установено дружеството получател на услугите.

На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС за доставките на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя- данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС. Условието за приложението на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС е доставчикът да е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и облагаемата доставка да е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Без значение е дали доставчикът е установен на територията на ЕС или в трета страна, както и дали същият е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка.

Предвид гореизложеното за дружеството възниква задължение за начисляване на ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС за получени услуги с място на изпълнение на територията на страната както от доставчик, установен на територията на ЕС, така и от доставчик, установен в трета страна или територия.

Начисляването на данъка се извършва чрез издаване на протокол по реда на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, който следва да съдържа регламентираните от чл.117, ал.2 реквизити.

По силата на чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените данъчни документи в дневника за продажби през данъчния период, през който са издадени.

Като данъчен документ по чл.112, ал.1, т.3 от ЗДДС, протоколът по чл.117 следва да бъде отразен в дневника за продажбите, като се попълнят общите данни в колони от 1 до 8, както и колони 14 - данъчната основа на получената услуга, и колона 15 - начислен ДДС.

За начисления ДДС възниква право на приспадане на данъчен кредит при спазване разпоредбите на ЗДДС.