Обяснения без думи: За рибите

Сигналът „плувай след мен“

До 400 хайверени зърна

Рибите могат да се обясняват без думи. Не е лесно обаче да се изучи техният „неозвучен” разговор.

Например, във водата плува стадо малки красиво оцветени рибки хемихромис. Отпред бавно, със зигзакообразни движения плува единият от родителите, а младите неотклонно го следват. Но водачът е уморен. Как да се обясни на младите рибки, че трябва да плуват след новия водач? Това става много просто. Когато плуващата отпред риба смени зигзакообразното движение на тялото си с праволинейно, втората възрастна риба застава начело на стадото и продължава да плува със същото зигзагообразно движение напред. Това е сигналът „плувай след мен” и младите веднага го разбират. Здрачава се. Време е за сън. Майката застава край входа на гнездото и с перките си им подава определен знак, чийто смисъл е „време да се спи”. След тази команда рибките влизат в гнездото.

Африканската риба талапия хвърля до 400 хайверени зърна и непрекъснато ги носи в устата си. След като се излюпят, малките на първо време също смятат устата за естествено убежище. На разходка те непрекъснато сноват около майка си. Щом се появи опасност, майката навежда тялото си надолу, издига опашката и започва да отстъпва назад. Това значи „спасявай се”. Малките моментално се устремяват в сигурното убежище - в устата на майка си.

За птиците

Причини за прелетите

Пред есента на север насекомите с всеки изминал ден все повече намаляват и насекомоядните птици не успяват да осигурят храната през време на късия есенен ден. С приближаването на зимата замръзват езерата и блатата. Дивите патици, дивите гъски и дъждосвирците не могат да намерят нито водни растения, нито ларви на насекоми. По-късно земята се покрива с дебела снежна покривка и зърноядните птици трудно откриват семената. Тогава прелетните крилати същества напускат родните места и отлитат към топлите страни, където има повече храна и денят е по-дълъг.

Ловна миниатюра

Опасностите се криеха навсякъде...

Кошутата беше свикнала на тежкия живот. Опасностите се криеха навсякъде... А оскъдицата я притискаше от всички страни. Щом зимата обладаеше земята, страховете на живинката валяха отвсякъде. Вълците сякаш се бяха сговорили: усетеха ли я, гонеха я като смъртен враг или като приятно мезе. Но тя не се даваше. Смелостта й някак си я закриляше, вливаше й сили и възможности. И злите врагове не можеха да я стигнат. Тя беше бързонога, цяла хала, даже светкавица...

Дойдеше ли любовното време, кошутата ставаше още по-храбра. Може би и затова рогачите я търсеха навсякъде. Очакваха нейното присъствие. Ако тя беше там и се появеше неприятел, тя най-силно от всички крещеше сигнал за опасност:

- Ау!Ау!

И тогава всеки от горските красавци хващаше своя път през стария смълчан лес.

Настъпеше ли майската пролет, на бял свят се явяваше малкото еленче. Кошутата беше много грижовна към него. И най-отговорно бдеше над отрочето си. Веднъж някакъв дребен хищник се промъкна към животинчето вероятно с твърде черни намерения. Ала не стигна доникъде. С острите си предни копита майката го запрати в един бодлив храсталак. Лошо стана за нахалника, но времето не беше спряло...

През лятото кошутата обичаше да се кисне в един прохладен  вир. Лягаше в него, а главата си държеше винаги над водата. Силното й обоняние и прекрасният слух я пазеше от неприятности. И така, винаги нащрек, преминаваха дните й...

Веднъж ѝ се случи нещо, което тя не беше преживяла. По никое време на годината се появи някакъв човек с пушка. Един такъв намръщен, зъл. Кошутата не можеше да знае, че това е бракониер. Но усещаше някаква гадост в себе си. И тръгна да бяга. Изстрелът остана някъде далече зад живинката. Какво да се прави: опасностите се криеха навсякъде. Но нея я пазеха и горските потайности...

Портретчета

Петър Драгоев /3.10.1929 г. - 1982 г./

Според моите преценки старши научният сътрудник втора степен инженер Петър Драгоев беше истински корифей на ловната наука. Някак си тази тема витаеше в кръвта му. Винаги беше изключително деен в начинанията си, искрен и себеотдаден. Казвам го с чиста съвест, защото с него сме работили заедно над петнадесет години - беше член на редколегията на „Лов и риболов”, особено активен сътрудник на изданието. Жалко, че смъртта му през 1982 г. прекъсна нашите приятелски връзки...

Родният му край е Елхово, където колхидският фазан някога щъкаше под път и над път, и може би от там се е зародила любовта му към ловното дело. Още през 1952 г. завършва Лесовъдският факултет на Селскостопанската академия в София. Веднага започва работа в Русе - в службата по лова към местната  горска институция. През 1960 г. е вече научен сътрудник в института по гората – секция „Екология и възпроизводство на ловната фауна”. Инженер Петър Драгоев е голям специалист по проблемите на сърната у нас. Разбира се, отдава се и на много други тематични изследвания, свързани с ловното ни стопанство. В това отношение широка е и международната му дейност. Търсен беше и от ловни експерти, и от практиканти. Винаги се отзоваваше към всички и към всичко - не съм чувал на някого да е отказал съвет и помощ. Такъв си остана до края.

Петър Петров /1921 г. - 1976 г./

Петър Петров беше един от най-възрастните представители на ловната наука в България /роден през 1921 г. в село Балабанско, Ловешко/, но беше ентусиаст в работата си. През 1946 г. завършва Агрономолесовъдния отдел на Софийския университет. И веднага след това е управител на дивечоразвъдната станция „Шерба”, която тогава носи славата си на една от най-добрите по онова време. А през април 1948 г. вече е научен сътрудник в института за гората. Единодушно е мнението на всички, които го познават: в научно-изследователската си дейност проучва само актуални проблеми на ловното стопанство. Може би най-ярката от тях е и кандидатската му дисертация. „Фазанът у нас с оглед на по-нататъшното му разселване”.

Научните му трудове са някъде към 115. А при участието си  в различните международни форуми представя своите оригинални проучвания върху биологията и екологията на дивеча ни. И този ловен експерт, наред с обстоятелството, че беше активен сътрудник на  „Лов и риболов”, дълги години участваше в работата на неговата редколегия. Скромността му беше пословична, но мнението му винаги тежеше на мястото си. Жалко, че и него смъртта рано го покоси  - през 1976г. Така България загуби един от най-добрите си ловни специалисти.