Справка на Министерството на финансите, изготвена по искане на „Труд”, разкри за пръв път крупната сума

Прибират по 10 млн. на всеки три месеца

От 2002 г., откакто получават държавни субсидии, до първия транш за 2018 г., партиите са получили 447 750 457 лв. Това сочи справка на Министерството на финансите, изготвена за „Труд” след запитване по Закона за достъп до обществена информация.

Издръжката на формациите в парламента започна през 2002 г. с по 1 лв. на получен глас на избори за Народното събрание и беше 4,5 милиона лева годишно. Достигна до 50,5 млн. през 2011 г. и 2012 г., когато беше 12 лв. на глас.

През 2017 г. партиите са получили 38 057 288 лв., с два милиона по-малко от предходните две години. Резултатите от последните парламентарни избори определят бюджетът да отпуска 38 648 384 лв. годишно. Първият от четирите равни транша за 2018 г., е 9 662 096 лв.

Ако няма промяна в методиката, пълен мандат ще струва на данъкоплатците общо 154 593 536 лв. След година и половина, когато ще бъдат изплатени още 6 транша, парите, които са глътнали партиите, ще надхвърлят половин милиард лева.

„Труд” поиска от финансовото министерство и разпределението на сумите по политически сили. Ведомството отказа с обяснението, че „не е предвидено задължение за поддържане на справка по посочения критерий”.

МФ пренасочи въпроса към регистъра на Сметната палата, където се публикуват годишните финансови отчети (ГФО) на партиите. Там обаче са налични документите само от 2006 г. насам, затова не може да се направи изчерпателна справка.

Както „Труд” писа Партиите трупат милиони от субсидии Политика 20:10 28.04.2018 , ГФО за 2017 г. сочат, че с парите от субсидиите партиите са имали възможност да платят кампаниите си за изборите за НС, да покрият всичките си останали разходи и да спестят общо 6 милиона лева. Седемте основни политически сили в 44-ия парламент имат над 31 млн. лв. по банковите си сметки и държат стотици хиляди левове кеш в каси и трезори.

Шест пъти парламентът е променял начина, по който се изчислява сумата на получен глас, пет от които в посока нагоре. Отделно в периода, в който издръжката беше на базата на нарастващата МРЗ, субсидиите автоматично се покачиха на още пет стъпки (виж карето).

За първите 10 години сумата скочи над 10 пъти (виж таблицата).

Както „Труд” писа Партийната субсидия най-тлъста в България Политика 20:10 31.03.2018 , парламентарно проучване сред 23 държави в ЕС показа, че издръжката на партиите е по-висока от България само във Финландия. Там субсидията е 12,5 евро на глас, но сумата не е скочила толкова рязко, колкото у нас в последното десетилетие. Многократно по-богатата северна държава отпуска на партиите между 32 и 36 млн. евро годишно от 2008-а насам.

Проучването сочи, че субсидиите са по-ниски в Австрия (2 евро на глас), Белгия (1.25 евро), Великобритания, Германия (около 1 евро), Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия (0.71 евро), Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, Испания и Италия.

От 2009 г. до 2017 г.

144 милиона за ГЕРБ

Като партията с най-много спечелени гласове на всички парламентарни избори откакто съществува, ГЕРБ е получила най-големи държавни субсидии – общо малко над 144 милиона лева, сочат нейните годишни финансови отчети.

Разпределението по години е следното: 2017 г. - 14 513 000 лв., 2016 г. - 12 320 000 лв., 2015 г. - 12 320 000 лв., 2014 - 13 080 000 лв., 2013 г. - 17 898 000 лв., 2012 г. - 23 925 000 лв., 2011 г. - 22 175 000 лв., 2010 г. - 17 820 000 лв., 2009 г. - 9 997 000 лв. Всичко: 144 048 000 лв.

За същия период втората по гласове БСП е получила общо 67 378 000 лв., а от 2002 до 2008 г. още около 15 млн. лв.

Както „Труд” писа, към 31 декември 2017 г. ГЕРБ е имала 17 млн. лв. на депозити, с 4 милиона повече от предходната година. БСП е посрещнала новата 2018-а година с близо 4 милиона лева в банки и 650 000 кеш. За сравнение - на 31 декември 2016 г. е притежавала 1,2 млн. лв.

Повишение

Сумите са коригирани нагоре 10 пъти

Само на два пъти са намалявани

Държавните субсидии са въведени със Закона за политическите партии, приет през 2001 г. от 38-ото Народно събрание по време на управлението на ОДС. В изпълнение на гласуваните от 39-ото НС бюджети в следващите три години Министерският съвет отпуска по един лев на глас годишно за парламентарните формации.

В началото на 2005 г. е приет нов Закон за политическите партии, който определя издръжката на 1% от минималната работна заплата (МРЗ). За 2005 г. това прави 1,50 лв., за 2006 г. - 1,60 лв.

През 2007 г. законова поправка повишава субсидията до 2% от МРЗ, което за текущата година прави 3,60 лв., а за следващата – 4,40 лв.

В началото на 2009 г. 40-ото НС гласува издръжката да скочи на 5% от МРЗ, което по това време прави 12 лв.

В началото на мандата си 41-ото НС гласува през 2010 г. да бъдат отпуснати 85% от предвидените по закона суми.

През 2011 г. субсидията е „отвързана” от постоянно нарастващата минимална заплата и отново се определя година за година в държавния бюджет. Издръжката остава 12 лв. за 2012 г. и 2013 г.

За 2014 г. е намалена на 11 лв. на глас и оттогава мнозинството всяка година одобрява същата сума.

В парламента

Мнозинството отхвърля всякакви промени

ГЕРБ предложи в Бюджет 2017 субсидията да стане 1 лв., но това не беше прието. В Бюджет 2018 беше прието предложението на ”Воля” да се намали субсидията на 1 лв. само на извънпарламентарните партии. Промяната засегна единствено ”Възраждане” на Костадин Костадинов от Варна - върл опонент на Веселин Марешки.

В предходния парламент имаше различни предложения за ограничаване на парите - от Реформаторския блок, от независимия Велизар Енчев и от Патриотичния фронт. Всяко от тях беше отхвърлено.

БСП, която наскоро поиска намаляване на депутатските заплати и ваканции, никога не е предлагала намаляване на субсидиите.

На референдума

2,5 млн. поискаха да е левче на глас

НС не се произнесе

2 516 957 гласуваха с ”да” на въпроса ”Подкрепяте ли държавната субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за получен действителен глас на последните парламентарни избори” на националния референдум през ноември 2016 г., иницииран от екипа на ”Шоуто на Слави”.

С ”не” на въпроса отговориха 523 703. Бюлетините без отбелязан отговор, с отбелязани и двата отговора и на въпроса или такива, в които не може еднозначно да бъде определен отговорът, бяха 359 600.

Народното събрание така и не се произнесе по въпроса, както е по закон.