Президентът в Скопие се страхува от контакти с българския си колега

Чакаме Георге Иванов на официално посещение у нас на 14 юни

Ако скопският професор Георге Иванов бе президент не на Македония, а на някоя друга държава, с удоволствие бих препоръчал на българските политици изобщо да не му обръщат внимание. И ако е възможно, да избягват контактите си с него. Но човекът, раждан в малкото градче Валандово в източната част на страната, е държавен глава на любимата ни Македония, с която имаме специфични отношения и връзки и към която не можем в никакъв случай да останем безразлични. И затова го търпим- него и номерата му... Все с надеждата, че в крайна сметка може да му светне в главата и в края на втория си президентски мандат да направи нещо съществено за по-добрата атмосфера между България и Македония.

Онзи ден прочетох анализ в македонско седмично списание, в който Георге Иванов беше определен като „последният груевист“ в Македония. Значи, верен последовател на Никола Груевски, за когото пък анализът твърдеше, че „самият Груевски не е груевист“. Абсурд някакъв, ама изглежда е верен. Във време, когато моделът на управление в Македония в продължение на десет години от 2006-а насам, популярно определен като „груевизъм“, се разпада, президентът Иванов очевидно остава единственият лоялен на някогашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ и премиер Никола Груевски. До такава степен, че предизвика правен прецедент, който възникна с първата присъда от две години затвор по едно от петте (засега!) дела на Груевски, произнесена от съда в Скопие преди седмица.

Адвокатите на осъдения Никола заявиха, че присъдата не е правосилна защото Груевски вече е помилван от президента Иванов за всички престъпления, които биха произлезли от записите на телефонните разговори на премиера и неговите министри. Спомняте ли си- това стана на 12 април 2016 година, когато на върха на политическата и обществена криза в Македония Иванов обяви списък от 56 човека, към които приложи конституционното си право да помилва. Сред тях бе и Никола Груевски. Този акт на Иванов срина окончателно политическия му рейтинг, даде още едно доказателство за зависимостта му от ментора му Груевски и го постави в пълна международна изолация. Вярно, после под натиска на масовите протести и на международния фактор Иванов съкрати списъка, но така или иначе, както казват сега юристите, актът на помилването на Груевски продължава да съществува в правния мир. И адвокатите му да манипулират с него като шанс за някогашния премиер, че няма да търка наровете в някой от македонските затвори, както хиляди македонци искат...

Хайде, да кажем, че това си е вътрешна македонска работа. Ами отношението на Иванов към Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, което е определено негативно, вън от съмнение... Когато президентът Румен Радев през февруари бе на посещение в Скопие, на общата пресконференция след разговорите им Иванов предложи България и Македония да сключат Договор за стратегическо партньорство. На първо прослушване звучи примамливо, тъй като Скопие има подобни договори само с две държави- САЩ и Турция. Със САЩ договорът бе сключен през май 2008-а година след неуспеха на Македония в Букурещ да стане членка на НАТО заедно с Албания и Хърватия. Това бе един вид компенсация, или образно казано, потупване по рамото от тогавашния президент Джордш Буш-младши. Но да предлагаш такъв договор при положение, че само преди няколко месеца, на 1 август 2017 г. твоята страна е сключила с България Договора за добросъседство и приятелство, освен коварство, крие и сериозно подценяване на рефлексите на българската дипломация. А и известна доза непочтеност по отношение на госта, българският държавен глава Румен Радев. Защото още тогава стана ясно, че това е трик на Иванов да се изкара радетел на подобряването на отношенията на Македония с България, ама някак си, това да не става на основата на подписания вече двустранен Договор. Да сте чули от онзи момент насам да се говори за Пакт за стратегическо партньорство между София и Скопие? Аз поне не съм...

Същата непочтеност и безхарактерност прояви Иванов на 6 май тази година, когато трябваше, първо, да присъства, както бе обещал, в София на парада за Деня на храбростта и да приветства заедно с българските родове войски, и ротата от Армията на Македония. Не дойде… Не дойде и на Военния мемориал в Ново село, където са погребани 71 български войници, но 28 от които родом от Македония. Доколкото знам, бил е нужен сериозен дипломатически такт, но и натиск от страна на Румен Радев в пряк разговор да изтръгне обещание от Иванов да го посрещне от хеликоптера (поне!) при пристигането му в Ново село. И не за друго- Радев и сам можеше да дойде на Мемориала, но с настояването за посрещане от страна на Иванов бе даден шанс на македонеца да спаси честта си на държавен глава. Извинете, все пак Ново село, макар и близо до границата с България, е на територията на Македония...

...Още тогава, в деня на визитата на Румен Радев в Ново село, търсейки мотивите за отказа на Иванов да дойде в Ново село, си казах, а после и го написах и изрекох: Понеже познавам суетата на Иванов, понеже познавам отношението на хората в Македония към него като към най-обикновен послушник, и понеже видях какви хора бяха дошли да почетат паметта на онези 71 български войници, а и той самият знае това, си дадох още там ясна сметка, че той просто се страхува да се появи сред стотиците гости от Македония и от България. Току виж някой домат полетял към него, или някой го освиркал... Сега, с няколко седмици закъснение, разбрах, че, представете си, наистина това е била причината Иванов да се изплъзне от поканата заедно с Радев да положат цветя на паметника на загиналите във Военния мемориал... Страхът да не бъде унизен от собствените си съграждани пред очите на госта си. Малодушие ли, що ли... Но иначе е настоявал на всяка цена българският президент да отиде при него във вилата му на брега на Дойранското езеро, където щял „да му даде ручек“ (обяд) с риба от езерото. Старата сръбска школа в действие- дай му богат обяд или вечеря и всички въпроси ще бъдат решени... В кое време живеем...

Последният случай около поканата от Иванов към Радев да отиде в Охрид по повод 1000 години Охридска архиепископияq заслужава отделен анализ. Здраве и живот, и това ще стане. Само ще кажа, че вина за българското светско и духовно отсъствие в Охрид на 27 и 28 май има и от българската страна, но и македонците оплетоха такива конци, че не ни остава нищо друго освен да се чудим на провинциализма и примитивизма, с които институциите оттатък работят. Ще каза само, че с устната си покана в Дойран към президента Радев да отиде в Охрид на 27 и 28 май, Иванов очевидно си изми ръцете, след като до последния момент така и не потвърди, че чака колегата си. Скри се като мишок, а и институциите в Македония се държаха като че ли за първи път чуват за подобна визита. Да не говорим, че и програмата на честванията, един от патроните на които е Иванов, бе така съставена, че не предвиждаше никакво чуждо участие. Казвам, участие, не присъствие, ако правите разликата...

И сега какво? Ами нищо. Чакаме Иванов на официално посещение у нас на 14 юни, с цялата условност, с която идването му е обвита. Ако все пак дойде, като знак на близост между двамата и между България и Македония, предлагам на президента Радев да го покани заедно да гледат откриването на Световното първенство по футбол същия ден.

Само че се страхувам, че Иванов ще избяга и от това по същия начин, по който бяга от всяка проява, която понамирисва на общо отбелязване на дати и герои от общата ни история.