Най-добри резултати се постигат при скрининг на слуха до 3-месечна възраст

25-годишнината от поставянето на първия слухов имплант у нас в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ бе отбелязана с Кръгла маса с участието на УНГ специалисти, рехабилитатори и слухово-речеви терапевти от Центровете по кохлеарна имплантация в цялата страна. Организатор и водещ на дискусията бе проф. д-р Диана Попова – ръководител на първия център за кохлеарна имплантация у нас към ИСУЛ.

Засегнатите от тежки проблеми със слуха в ЕС са 8,2 на 1000 души население; едно до три новородени на 1000 са с частична или пълна глухота. В България статистиката е аналогична. „Ето защо въвеждането на кохлеарната имплантация през 1999 г. в нашата страна е началото на решаването на голям социален проблем. Защото децата с кохлеарни импланти чуват, научават се да говорят, учат в масови училища и се развиват като всички други, а не остават изолирани в общността на глухите“, каза проф. Попова.

Тя изтъкна, че най-добри резултати се постигат, когато се прави неонатален скрининг на слуха. „Благодарение на този скрининг до 3-месечна възраст на детето може да се извърши ранна диагностика, до 6-месечна възраст да се прави слухова рехабилитация и до навършване на 1 годинка то да бъде оперирано, като му бъде поставен кохлеарен имплант. Проблем е обаче, че не всички неонатологични отделения в страната разполагат с апаратура за скрининг на слуха.“

Доц. д-р Соня Върбанова от ИСУЛ припомни, че е изминат дълъг път, докато Здравната каса започне да заплаща имплантите. Сега вече се реимбурсират и тези за възрастни пациенти. Освен това НЗОК заплаща и смяната на процесорите. „Надяваме се в скоро време да отпадне ограничението само за една кохлеарна имплантация при един пациент на година, тъй като оптималният срок между двете имплантации трябва да е от 3 до 6 месеца. Тази промяна е наложителна, тъй като по света вече започна да се практикува едномоментно поставяне на кохлеарни импланти на двете уши“, добави доц. Върбанова.