Труд
Автор:
Петър Атанасов
В социалните мрежи човек се сравнява с идеализирана версия на живота на другите, което понижава самооценката
- Г-жо Петкова, влияят ли социалните мрежи на психичното ни здраве повече, отколкото осъзнаваме?
- Категорично да, но ефектът на социалните мрежи върху психичното здраве не е непосредствен и драматичен, а по-скоро натрупващ се с времето и честотата на пребиваване в тях. Най-често наблюдаваме няколко механизма - социално сравнение, постоянна стимулация, която понижава концентрацията на внимание, тревожност и т.нар. страх да не изпуснем нещо. Кратките видеа, известията и непрекъснатият поток от ново съдържание поддържат мозъка в състояние на постоянно очакване на следващ стимул. Това държи в постоянна активация допаминовата система в мозъка, отговаряща за усещането за възнаграждение. Когато тя е свръхстимулирана по подобен начин, ежедневни дейности и задачи, изискващи планиране, търпение и постоянство може да ни се сторят скучни и непосилни. Това от своя страна влияе върху усещането за справяне, функциониране в реалния свят и понижено самочувствие.
- Отразява ли се на самочувствието и самооценката ни постоянното сравняване с другите в социалните мрежи?
- Социалното сравнение е естествен процес. Хората непрекъснато съпоставят собствените си способности, външен вид и успехи чрез околните. Това ни дава външна оценка и ни помага да формираме мнения за изброените. В социалните мрежи обаче това сравнение е изкривено, защото повечето потребители споделят предимно най-добрите моменти от живота си. Така човек несъзнателно започва да сравнява своето реално ежедневие с внимателно подбрано съдържание и идеализирана версия на живота на другите. Това често води до усещане за несправяне, невъзможност да живеем по най-добрия начин в здравословен, духовен и преживелищен план, което респективно понижава самооценката и повишава самокритиката. Нека не забравяме и уязвимостта към сравнение с външния вид на хората от по-популярните профили и стремежа към подражание, който често стига до крайности - прибягване до пластична хирургия, експериментиране с нашумелите в последно време експериментални субстанции за редуциране на теглото и куп други порочни или рискови практики. В клиничен смисъл това е сериозна предпоставка за развитие на депресия, тревожни и хранителни разстройства и все по-наблюдаваното телесно дисморфично разстройство. Важно е да се подчертае, че проблемът не е в самото сравнение, а в това, че то е основано на нереалистична информация.
- Как можем да разпознаем, че платформите вече въздействат негативно на психичното ни здраве?
- Като клиничен психолог бих казала, че негативното влияние на социалните мрежи рядко настъпва внезапно. Някои от най-честите признаци за влияние върху психичното здраве са, че след използване на социални мрежи човек се чувства по-тревожен, потиснат, раздразнителен или неудовлетворен, вместо отпочинал или вдъхновен. Друг сигнал е постоянното сравняване с живота, външния вид и постиженията на другите, което води до генерализираното схващане за себе си, че “не сме достатъчно добри”. Тук алгоритъмът на социалните мрежи играе ролята на поддържащ и влошаващ фактор за подобни преживявания, тъй като залива потребителя със сходно съдържание, а от там и все по-изкривена интерпретация на реалността и себе си.
Освен това често се наблюдава и натраплива нужда непрекъснато да проверяваме телефона, известията или социалните мрежи, както и чувството на тревожност, когато нямаме достъп до тях. При някои хора това се съпровожда от затруднена концентрация, намалена продуктивност и усещане, че прекарват повече време онлайн, отколкото са възнамерявали.
Тревожен сигнал е когато виртуалното общуване започне да измества реалните взаимоотношения, интереси и дейности. Социалните мрежи не ни лишават от общуване, но драстично променят неговото качество, тъй като при него липсват невербалните сигнали, възможността за оценка на емоционалното състояние на отсрещния, творчеството и спонтанността в контакта и физическото присъствие, което е ключово за изграждане на близост, емпатия и доверие.
- Все по-често се говори за „дигитален детокс“. Какво всъщност представлява той и как можем да го приложим на практика?
Дигиталният детокс не означава пълно отказване от технологиите и социалните мрежи, а съзнателно и временно ограничаване на използването на дигитални устройства, с цел възстановяване на концентрацията на вниманието, редуциране на тревожността и подобряване на емоционалното благополучие. Иначе казано, идеята не е телефонът да се превърне във враг, а в средство, чиято употреба ние контролираме, а не обратното. На практика дигиталният детокс може да започне с малки, но последователни действия, като определяне на конкретни часове, в които да използваме социални мрежи. Нужно е избягване на телефон поне час преди заспиване и след събуждане, изключване на нотификации, които постоянно да отклоняват вниманието ни. Редно е въвеждане в ежедневния ни график на дейности, които не включват екран - спорт, креативно насочени хобита, четене и др.
Дигиталният детокс не е универсално решение, но може значително да намали нивата на стрес, да подобри съня, социалните умения и общото функциониране в реалния живот.
Нина Петкова, д.пс, е клиничен психолог в ДКЦ „Пълмед“ в Пловдив, психотерапевт и консултант по когнитивно-поведенческа терапия. Бакалавър е по психология от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и магистър по клинична психология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. До 2022 г. работи в Клиниката по психиатрия и медицинска психология към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Докторска степен по клинична психология защитава през 2025 г. Хоноруван преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и лектор към СДО „Невропсихология“ към Медицински университет – Пловдив.
