Ражда ли се нова „Тиранска платформа“?

Премиерът на Албания Еди Рама привика лидерите на всички партии на албанците в Северна Македония на неформална среща

Али Ахмети, Арбен Таравари, Билал Касами, Африм Гаши и Мендух Тачи днес са в албанската столица

Ако искате вярвайте, но този път не съм имал никакъв проблем да поставя заглавие на текста си, както често се е случвало в други случаи. Сега то си дойде от само себе си заради спомена на едно друго подобно събиране в Тирана на тогавашните лидери на партиите на албанците в Северна Македония. От него произлезе документ, който простичко бе наречен „Тиранска платформа“, но който и днес, почти шест години оттогава, кара много политици в Скопие да се будят нощем, обляни в пот. 
Тогава, през април 2017 г., същият премиер на Албания Еди Рама, който вече кара третия си последователен мандат, събра трима от тогавашните лидери на политическите партии на албанците край Вардар. Уж на неформална среща, пък след нея произлезе един документ, който обобщено представяше следващите претенции на албанския политически корпус в държавата. Основното в нея бе изискването за „пълна езикова еднаквост“ между македонския и албанския език, използването на албанския език на всички равнища в администрацията и изобщо във властта и нейните институции. Настояваше се за създаване на нова държавна структура, задължена за развитие на малцинствените езици и за обучение на съответните преводачи, редактори и коректори, за финансиране на общините и на ресорното министерство за политическата система, което отговаря за отношенията с общностите в държавата. И още много неща, все според съставителите, произтичащи от Охридския мирен договор от август 2001 г.

Трусът в обществото в Република Македония тогава бе толкова силен, че дори лидерите на албанските партии, които участваха на срещата при Рама, се принудиха да отричат, че подобен документ съществува. Постепенно обаче започнаха да излизат отделни детайли от документа, които потвърждаваха договореностите, постигнати от трите партии под патронажа на Рама. За да се стигне до момента, в който пъргави медии в Скопие откриха интегралния текст в извънбалкански източници и го представиха на публиката. Нямаше лъжа, нямаше измама.

Но това не бе всичко, както се казва. Крайно любопитен бе контекстът на появата на „Тиранската плратформа“ на бял свят. Страната се управляваше от служебен кабинет. Режимът на Никола Груевски бе паднал, самият той година преди това бе подал оставка като премиер и действаше на политическата сцена все още като председател на ВМРО-ДПМНЕ. Партията му спечели предсрочните парламентарни избори на 11 декември 2016 г. само с два мандата повече от СДСМ с лидер Зоран Заев. Но те не стигнаха да бъде съставено правителство, защото в последния момент дотогавашният партньор - Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети, отказа да му даде парламентарна подкрепа. Президентът Георге Иванов, верен послушник на ментора си Груевски, не бързаше да връчи втория мандат на лидера на втората параментарна сила СДСМ - Зоран Заев, тълкувайки по странен и дори незаконен начин текстове от конституцията. Стигна се до срамните сцени, разтърсили страната с нападението над парламента на 17 април 2017 г., кадрите от които обиколиха света. „Нощта на кървавите“ глави, както бе наречена тогава тази обидно катастрофална за демокрацията история, се превърна в катализатор на политическите процеси. Заев получи мандат да състави кабинет и нещата поеха своя логичен път.

Но за да получи подкрепа в парламента, на Заев му трябваха гласовете на албанските политически субекти. Лидерът на ДСИ Али Ахмети, някогашният бунтовнчически командир, вече бе сложил картите на масата и след като отказа на Груевски, реши да влезе в коалиция със Заев. Етническото равновесие, укрепено с парламентарно предимство, бе гарантирано. Спазено бе старото негласно утвърдено правило държавата да се управлява от мнозинство, което да излъчи кабинет между най-голямата партия на македонците и най-голямата политическа сила на албанците. Към тях се прибавиха и депуптатите от Алтернатива за албанците на преживелия насилието в парламента Зиядин Села, както и от новата „звезда“ на политическата арена БЕСА.

И точно тогава, когато Заев вече формираше програмата и състава на бъдещия си първи кабинет, на 27 април Еди Рама привика тримата лидери на албанските политически партии, след което се появи въпросната „Тиранска платформа“. Освен негодуванието, което тя предизвика сред гражданите на Република Македония, които не са албанци, тя си беше и един вид условие пред Заев, от чието изпълнение ще зависи тяхното участие в управляващото мнозинство. Приеми или откажи, това беше посланието.

Колкото и да му беше трудно, Заев преглътна, а по-късно, за втория си премиерски мандат дори прие последните шест месеца от управлението му премиер да бъде албанец. Ще бъде любопитно дали това обещание ще бъде спазено от неговия наследник на премиерския пост Димитър Ковачевски. Ако това се случи, ще означава, че  правителство начело с премиер албанец ще трябва да подготви и проведе следващите парламентарни избори идната година.

След всичко това вероятно е станало ясно, че онази „Тиранска платформа“ не се появи случайно и хей така произволно във времето. Защо да не приемем, че и това привикване от страна на Рама на петимата лидери на политическите партии на албанците от Северна Македония „на спявка“ не е избрано случайно. Ама щяла да бъде неформална среща, нищо ангажиращо, да си честители новата година, и така нататък. На кого ги разправят? Подобно усилие значението на проявата да бъде минимизирано само буди подозрение. 

Та затова и сега масовите подозрения на медиите в Скопие са, че днес предстои повторение на онази „Тиранска платформа“ от април 2017 г. Самият Рама има основание да иска да види албанските политици от съседна Северна Македония при себе си. Хем да подчертае личното си значение като неформален лидер на албанската общност, където и да живее тя по света, хем да потвърди ролята на Тирана като „албански Пиемонт“, от чиято дума зависи много, ако не и всичко. 

Аз пък си имам хипотеза, която ще споделя. Тя е повече продукт на желанието, отколкото на реалностите, но все пак да я споделя. Рама иска Албания да върви напред ускорено към членство в Европейския съюз. Но тя има задължението да прави това заедно със съседната Северна Македония, с която остана в тандем. Властите в Скопие имат проблем да изпълнят условието да стартират по същество преговорния процес за членство. То е българите в държавата да бъдат записани в конституцията. Според външния министър Буяр Османи това трябва да стане до ноември тази година, когато приключва скрийнингът на законодателството в Северна Македония. Властите твърдят, че искат да направят въпросните конституционни промени, но нямат необходимото мнозинство от две трети, значи, 80 депутатски гласа. Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ отказва да даде подкрепа, нещо повече, настоява за предсрочен парламентарен вот, след който при очаквана победа да промени изобщо отношението към европейския път на страната.

Това не може да не притеснява Рама, поради което би искал да помоли партиите на албанците да използват цялото си политическо влияние в Северна Македония за това антиевропейските планове на опозицията да се провалят.

На мен ми звучи логично.