Когато нашите представители започнаха преговори със САЩ през 2018 г. (б.р. по инициатива на администрацията на президента Доналд Тръмп), очакванията ни че тези разговори ще доведат до нещо бяха близки до нула. Не вярвахме на американските намерения след 18 години война и няколко провалени предишни опита за преговори, които се доказаха безплодни. Въпреки това решихме да опитаме още веднъж.

Това написа в своя статия за вестник „Ню Йорк Таймс“ през февруари 2020 г. представеният тогава като „заместник-ръководител на талибаните“ Сираджудин „Сирадж“ Хакани, новият министър на вътрешните работи на Афганистан в своята статия, „Какво искаме ние, талибаните“. Ръководител на най-агресивната ислямистка групировка в страната, отговорен за едни от най-кървавите нападения срещу редовната афганистанска армия, американските и коалиционните войски през последните над 10 години, обявен за международен терорист от ООН през 2007 г. и в списъка на Топ-10 на най-издирваните престъпници от Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ, които дават до 10 млн. долара награда за всяка информация, която може да доведе до локализирането му. 

Последното откровено може да бъде изпратено с пощенски запис директно на адреса на вътрешното министерство в Кабул – човекът е там и не се крие. Официално поне – актуална негова снимка все още не съществува, но името вероятно вече отговоря на табелата на вратата. В крайна сметка и за свой срам Западът призна победата на талибаните в Афганистан като безусловна – каквито и споразумения да е имало преди пълното изтегляне на войските – ислямистите отново могат да колят и бесят безнаказано, под вещият поглед на Сурадж Хакани. 

А и, за да бъдем честни, назначаването на ръководителя на „Мрежата Хакани“ на отговорния пост вътрешен министър е колкото нарочен трън в окото на САЩ и съюзниците им, така и откровен триумф за талибаните. Наследник на основателя на групировката, Джалалудин Хакани, Сурадж е начело на организация, която спира дъха и на „Ислямска държава“ в крайното си тълкуване на исляма и прилагането му. „Хакани“ контролира всички военни и финансови активи на талибаните във високопланинските гранични райони между Афганистан и Пакистан – от трафика на оръжие до този на хероин. 

Когато в далечната 2007 г. ООН го обявява за международен терорист, организацията посочва че същият е „участвал във финансирането, планирането, улесняването, подготовката или извършването на действия от страна на, съвместно с, от името на или в подкрепа на талибаните, „Ал Кайда“ и „Джайш-и-Мохамед“ (б.р. - пакистанска ислямистка организация). И ако вземем общо приетата теория, че е на възраст между 44 и 49 години, това предполага, че още в 30-те си вече е бил завършен главатар на главорези. 

В решението на ООН се посочва, че Сурадж  е „един от най-видните, влиятелни, харизматични и опитни лидери в „Мрежата Хакани“, и е сред основните й полеви командири още от 2004 г. Документът изтъква, че влиянието му произтича до голяма степен от това на баща му, обявен за терорист със същото решение, който дава името на организацията и е описан като „посредник между „Ал Кайда“ и талибаните от двете страни на границата между Афганистан и Пакистан“. Джалалудин е обявен за мъртъв от естествена смърт през 2018 г., макар и мнозинството от наблюдателите да смятат че е починал години преди обявяването на новината, забавена по пропагандни причини. Старият Хакани е ветеран от войната срещу СССР, верен приятел навремето на ЦРУ и пакистанските тайни служби, които осигуряват сигурно убежище за него и „Мрежата“ в планините на Северен Вазиристан, по време на американската окупация на Афганистан и кървавата кампания, която ислямистите повеждат срещу западните войски. 

През 2010 г., години преди Арабската пролет, дестабилизирането на Сирия и Ирак, и появата на „Ислямска държава“ Сурадж Хакани публикува 144-страници трактат на родния му пущунски език озаглавен „Военни уроци в полза на муджахидините“. В учебника си младият Хакани се показва по-радикален и от талибаните, и „Ал Кайда“, призовавайки за обезглавявания и самоубийствени бомбени атентати срещу Запада и съветвайки мюсюлманите там „да се прикрият, обръснат, носят западни дрехи и бъдат търпеливи“. Несъмнено подход възприет от последователите на ученията на „Хакани“ години по-късно в Париж, Марсилия, Манчестър, Брюксел, Берлин и тн. 

„Уверен съм, че освободени от чуждестранна доминация и намеса, ще успеем заедно да намерим начин да създадем ислямска система, в която всички афганистанци ще имат равни права, където правата на жените, дадени от исляма – от правото на обучение, до това на работа – са защитени, и където заслугите са основата за равни шансове. (...) Съзнаваме огромните предизвикателства напред. Може би най-голямото от които е да гарантираме, че различните афганистански народи работят здраво и откровено за определянето на общото ни бъдеще“, написа още Сурадж за „Ню Йорк Таймс преди 1,5 години.

Другите „Хакани“ в кюпа

Сурадж не е единственият от „Мрежата Хакани“ в състава на новият кабинет на Афганистан. Заедно с него са чичо му, Халил-Ур-Рахман Хакани, министър за бежанците и международен терорист според ООН от 2011 г. отговорен за набирането на средства за организацията и затворническата й програма за пленници. Рамо до рамо с него е Наджибула Хакани, министър на комуникациите, ветеран от предишното правителство на талибаните и един от малкото членове на кабинета, сложил оръжие поради възрастта си още през 2010 г. За разлика от тях, шейх Абдул Баки Хакани, новият министър на висшето образование, е единственият, който не е обявяван за терорист, но в списък на санкции от страна на ЕС. И обещава образование за всички момичета в страна, „ако е съобразено с Шариата“.