Храни са причина за резистентност към антибактериални лекарства

С месо, риба и мед приемаме най-често медикаментите

Животните също стават резистентни

Чрез консумация на меса, животински продукти, риба и дори мед, антибиотици проникват в човешкия организъм. Това е една от причините за завладяващата населението в световен мащаб антибиотична резистентност, заключават редица изследвания. Доклади показват наличието на вредните съставки в такива храни в страни от целия Европейски съюз. Контролни органи засичат и у нас остатъчни количества от препарати с хормонално действие, анаболни агенти и антибиотици в изброените продукти.

Хапвайки пържола или омлет е възможно да погълнем различни количества антимикробни препарати, давани на животните.

Така, хапвайки пържола или омлет е възможно да погълнем различни количества антимикробни препарати, които са давани на животните. И без да пием медикаменти, с някои храни ги приемаме редовно в малки дози, предупреждават експерти. Пред “Труд news” Богомил Николов от “Активни потребители” посочи това като основна причина за резистентност към продуктите: “Именно редовният прием на малки дози антибиотик води до това да го “тренираме и ваксинираме” и така той да спре да ни действа”, заяви Николов. Той подчерта, че когато животните също станат резистентни, консумирайки месото им, хората също приемаме такива бактерии, неподатливи на антибиотик. Според него не бива да се разчита само на контролните органи, а препоръчва промени в законодателството, които като цяло да ограничат продажбата на животински антимикробни препарати. “Ясно е, че има някакви регулации, но те не са достатъчни и не вършат работа, най-малкото, защото има предпоставки да не се спазват. Когато чакаме само на контрола, той я хване нещо, я не хване. Трябва да се помисли как тези фермери първо да са грамотни, да знаят какво правят, защото поради страх животните да не се разболеят, им дават антибиотик. Това се прави с цел превенция от заболявания, защото държавата не осигурява компенсаторен механизъм. Решението е животновъдът да знае, че утре, ако стане нещо, няма да фалира. Сега, не казвам всички, но има такива животновъди, които предпочитат търговския си интерес и дори не изпълняват карантинния период за изчистване на животните преди да отидат в кланиците”, заяви Николов. Той посочи, че същото важи и за месопреработватели, защото те все пак са в търговски отношения. “Ако са се договорили за добра цена например, няма да тръгнат да ритат един срещу друг”, добави председателят на “Активни потребители”.

А според специалистът по Хранене и диетика проф. Донка Байкова е невъзможно потребителят да разпознае сам наличието на антибиотик или други остатъчни вредни съставки в храната. Пред “Труд news” тя посъветва да се доверяваме на контролните органи: “Консумирайте само качествена храна, която купувате от регламентирани търговски обекти”, заяви проф. Байкова.

Изследване показа медикаменти и след продължително замразяване

Шаран и пъстърва с лекарства

Могат да бъдат потенциално опасни за консуматора

Канцерогенност, хронични токсични реакции и репродуктивни нарушения са сред опасностите след прием на храна с остатъчен медикамент.

Ципрофлоксацин и енрофлоксацин са антимикробните препарати, чиито остатъци са открити при шаран и пъстърва. Това сочи изследване на Ветеринарномедицински факултет на Тракийския универиситет у нас. Д-р Ралица Кючукова и проф. Александър Павлов са изследвали в продължение на 270 дни съдържанието на замразените риби.

Обобщението на резултатите доказва запазващата се тенденция към намаляване на остатъчните количества енрофлоксацин и ципрофлоксацин в пробите от мускулатурата по време на съхранение. Според данните от пъстървите остатъците от енрофлоксацин намаляват плавно до 180-ия ден и рязко до края на изследването през 270-ия ден на съхранението.

При другия антибиотик, ципрофлоксацина, темповете на намаление оставали равномерни до края на отчетния период.
Друга важна особеност е, че началната концентрация на остатъците ципрофлоксацин съставлявали приблизително 10% от количеството на енрофлоксацина.

Резултатите от шараните показвали едно бавно понижение на остатъчните количества антибиотици до 30-ия ден. След този период остават само следи от ципрофлоксацин, но остатъците от енрофлоксацин се запазили над MRL до 270-ия ден.
Тези данни, отнесени към безопасността на храните показват, че независимо от намаляването на остатъчните количества енрофлоксацин и ципрофлоксацин в мускулатура от риби по време на съхранение, понякога могат да бъдат потенциално опасни за консуматора, поради високите нива на остатъци.

Отбелязва се, замразяването на храните не е достатъчно като избор на метод, за да се гарантира безопасността на потребителя, когато се отнася за наличие на остатъчни вещества от посочените антибиотици в месо от шаран и пъстърва.

В изследването се посочва още, че потенциалните рискове за здравето на потребителя, дължащи се на наличието на остатъчни вещества от антибиотици в храната и околната среда са обсъждани и доказани от години и се обобщават в следните направления: алергични реакции, остри и хронични токсични реакции, развитие на резистентност, нарушаване на нормалната флора в червата, промяна във вкуса и качеството на продукта, канцерогенност (предизвикват образуване на неоплазии), генотоксичност (увреждат генетичния фонд на човека) и репродуктивни нарушения.

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ): Сирене, кашкавал и кисело мляко също са изтегляни от пазара

Заради третиране на животни откриват афлатоксин М1 и в млякото

БАБХ: В ЕС е забранено използването на хормонално действие, анаболни агенти и антибиотици като стимулатори на растежа и не е установявано тяхното наличие във фуражи при извършване на официален контрол.

За последните 3 години са установявани положителни резултати за наличие на антибиотици в пчелен мед. Общото количество, спряно за реализация, е 51 кг. За наличие на антибиотици са унищожени и 20 кг. птиче месо. Това отговориха на запитване на “Труд news” от БАБХ. От там уточниха, че освен поради медикаментозно третиране, в храните от животински произход, се откриват и вредни вещества (афлатоксин М1) в мляко добито от животни, изхранвани с неправилно съхраняван фураж. Вредни вещества, вследствие на храненето на животни са установени в 3 бр. проби, съответно взети от краве и козе мляко.

От началото на 2022 г. досега са установени 3 положителни резултата за афлатокин М1, като от реализация са спрени общо 192 кг сирене, 68 кг. кашкавал и 328 кг. кисело мляко. Суровото мляко, добивано от тези животновъдни обекти, също не е допускано за реализация, защото се унищожава на място във фермата или се предава за обезвреждане, уточниха още от контролния орган. Добавиха, че за последните три години са установени остатъчни количества от ветеринарномедицински препарати в общо 4 бр. проби на пчелен мед и черен дроб от кокошка.

Официалният контрол на операторите във фуражния сектор се извършва въз основа на оценка на риска и с необходимата честота, казаха още от БАБХ. Посочват като един от показателите, по който се анализират взетите проби от фуражи - “Скрининг за нерегламентирано влагане на забранени за влагане лекарствени субстанции, като фуражни добавки и други лекарствени вещества”.

Пробите за тези лабораторни изпитвания се изпращат за анализ в официална лаборатория, определена със Заповед на изпълнителния директор на БАБХ. На територията на Европейския съюз, в това число и Република България, като държава членка, е забранено използване на препарати с хормонално действие, анаболни агенти и антибиотици като стимулатори на растежа и не е установявано тяхното наличие във фуражи при извършване на официален контрол, казаха от БАБХ.

Законодателството на ЕС задължава държавите членки да разработват по унифицирана методология и изпълняват програма за мониторинг за наличие на вещества, които могат да окажат вредно влияние върху здравето на човека. България също изпълнява план за лабораторен мониторинг за наличие на хормонални препарати, антибиотици и други ветеринарномедицински препарати, както и за замърсители, които се появяват в храните в следствие на неправилно хранене или съхранение на фуража, уточниха още от агенцията.

УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” със съвети за правилен прием на хапчетата

Нито едно от разработваните лекарства, не се справя достатъчно с бактериите

Доц. Росица Вачева и част от екипа ѝ.

“Ако глобалната антимикробна резистентност остане без контрол, ние сме изправени пред бъдеще, в което дори леките инфекции могат да означават смърт.” Това предупреди доц. д-р Росица Вачева, началник на Лаборатория “Микробиология” на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” и председател на Българската Асоциация за превенция и контрол на инфекциите БУЛНОЗО. Д-р Вачева обясни, че инфекциите, предизвикани от резистентни бактерии, изискват повече грижи, както и алтернативни и по-скъпи антибиотици, които могат да имат по-тежки нежелани реакции. “Лечението на резистентните бактерии изисква също така и интравенозни антибиотици, прилагани в болниците, вместо перорални антибиотици, които могат да се приемат вкъщи”, заяви тя и даде пример с инфекции при пациенти, причинени от бактерии като Enterobacteriaceae (често Klebsiella pneumoniae, резистентни на карбапенеми). За лечението на тези болни няма рационален избор на антибиотична терапия и лечението често се провежда със стари и токсични антибиотици”, уточни доцентът.

Според доклад на Световната здравна организация нито един от 43-те антибиотици, които се разработват в момента, не се справя в достатъчна степен с проблема с лекарствената резистентност при най-опасните бактерии в света, поясни още доц. д-р Росица Вачева.

От Лабораторията по микробиология на ИСУЛ съветват как да се насърчава разумната употреба на антибиотици. Сред насоките са вземане на проби за микробиологичен анализ преди назначаване на антибиотична терапия. Уточняват, че е доказано, че проследяването на антибиотичната резистентност и данните за употребата на антибиотици в болниците предоставят полезна информация за насочване на емпиричната антибиотична терапия при тежко болни пациенти. Поясняват и че антибиотиците са ефективни само срещу бактериални инфекции и те не могат да помогнат да се излекувате от инфекции, причинени от вируси, като настинка или грип.