Абдикирал монарх къта 200 кила богатство в мазето

Доктор Митов като кмет пред табелата, с която озаптявал лудите шофьори

Правенето на вино е проста работа, но не е за прости хора

„И да си цар не е лесно! От царедворци и завистници пишман ще станеш“, клати глава Димитър Митов от Монтана. 73-годишният мъж не говори празни приказки, а споделя личен опит. Ветеринарен лекар по образование, той е бил и земеделски шеф, и партиен началник, и кмет, и дори четири пъти цар. Цар на виното в Монтана. Но всеки път щом го коронясвали в деня на Трифон Зарезан, към него се втурвали тълпи „приятели“, част от които едва познавал, и пресушавали бъчвите в мазето му като попивателни.

„Видях се в чудо. В къщи не оставаше вино за цяр. Някои пък взеха да мърморят, че все аз печеля, щото имам връзки…И се отказах. Абдикирах , така да се каже“, разказва докторът. Но загърбил единствено титлата и почетния лозов венец, не и гроздовите еликсири. Всяка есен бившият цар прави около 200 килограма бяло и червено вино и го пие с мерак и приятели чак до Гергьовден. Почитта си към виното, като истински северозападен мъж, докторът поел още с първите глътки въздух в родното си село Пишурка недалеч от Лом. По традиция мъжките рожби в района освен с мляко се закърмват и с вино, за да са здрави и силни, пояснява Митов.

„Като бях малък, баба ми топеше пръст в каната и ми даваше да го оближа. А като станах ученик, дядо ми Мито, на когото съм кръстен, ме черпеше с чаша винце за всяка шестица. А аз бях пълен отличник“, смее се оттеглилият се от славата винен владетел. Село Пишурка е едно от най-младите села в България. Заселили го семейства от Банат и бежанци от Западните покрайнини след Първата световна война. „Ние сме село от патриоти, дедите ни не искали да живеят в чужда държава, метнали на рамо по една торба с багаж и дошли на голо място, но в България! Тук ги оземлили и почнали от нулата. Ама бяха хора работливи и вдигнали училище, черква, къщи… А във всеки дом по няколко бъчви с вино – за сила в работата и веселба след нея“, разказва Доктора. Заради ежедневната работа по нивите и оборите майката и бащата на Димитър го отказали от математиката, която много му вървяла, и го насочили към ветеринарната медицина, връща се назад белокосият мъж. Но допълва, че не съжалява. „На село ветеринарят е на уважение наравно с попа и даскала“ гордее се той. Доктор обаче Митов бил само една година по разпределение, после заради работливостта и енергията му го направили председател на кооперативното стопанство в село Стубел – бил най-младият в Северозапада. И докато организирал орането и жътвите и се грижел за добитъка в кошарите, станал и майстор на виното.

„В селото идваха на проверки началници. Подготвях им трапези, кооперативът беше пълен с всичко – пилета, свине, телета. Ама нали бях млад и уплашен, не смеех да предлагам вино. Всичкото грозде по закон тогава се предаваше на държавния „Винпром“. Докато разбрах, че шефовете на останалите стопанства покрай кооперативните лозя са направили цели изби. И посрещат гости, и поливат празници със собствено вино. Заех се и аз да изуча този занаят, та да не ощетявам кооператорите откъм масови събирания“, споделя ветеринарят. И понеже е привърженик на правилото, че всяка работа си иска майстора, докторът се консултирал с главния технолог на винпрома в Михайловград Анастасия Владимирова и съвестно си записал съветите й.

„Правенето на вино е проста работа, но не е за прости хора. Трябва много труд и мерак. Важното е буретата да са хубави и чисти, за да не съсипват сока, а гроздето да е зряло. Има ли зелени зърна, почва да киселее“, обяснява Митов. И до ден-днешен той приготвя виното по напътствията, които получил преди 50 години. Грижливо оглежда и почиства грозд след грозд, преди да ги пусне в машината за мелене. После от бидона с ширата отстранява чепките. Гледа да докара сока в бъчвите към 23-24 процента захарност и на бялото, и на червеното вино. Винаги пълни едно буре с „Каберне“ и едно с „Ркацители“. След като кипенето на еликсира свърши, източва готовото вино, налива го в големи стъклени дамаджани и ги запечатва само с парафин. Така хем няма достъп до въздух, хем виното, ако още кипи, надига запушалката колкото му трябва, обяснява майсторът. Още първата година виното му станало страхотно и той разливал щедро от него по кооперативните и общоселските празници. Местните хора толкова го харесали, че като тръгвали за сватби или чакали важни гости, го молели да им наточи по бутилка. Набрал самочувствие като винопроизводител, Митов поръчал да му направят две бурета и за вкъщи и продължил майсторлъка и в собственото си мазе. Но гроздето, което произвеждал в кооперативното лозе, първо предавал на винпрома, а после купувал с фактура. За да не го обвинят, че бърка в общата каца. Навсякъде където работил повече от половин век, освен желязното си правило да не зарязва несвършена работа д-р Митов е оставил куп приятели и весели истории.

„Работата е нещо сериозно, но по-лесно се върши с хора и усмивка“, твърди ветеранът. Последната му длъжност – като доказателство, че и земята и животът се въртят в кръг – го върнала там, откъдето тръгнал като дете. Станал за шест години кмет на родното си село Пишурка. Ремонтирал училището, което навремето градил със съседи и родини. Потегнал улици. Изградил чешма и помагал с каквото може на всеки от от шепата старци, останали от някогашните 700 жители. И дали заради виното, което, както се знае, е извор на веселие и благи приказки, или заради северозападната закваска, която ражда чешити, но куриозните като вицове истории на Доктора продължили и още вървят с него. В годините на кметуването в Пишурка катастрофите и пострадалите от тях хора в селото станали много повече. Наслаганите на пътя знаци не спрели джигитите, паднали и жертви. Тогава Митов закачил на входа на селото табела „Карай бавно, селото е малко и няма да го видиш!“ От АПИ се ядосали на надписа, понеже не отговарял на Закона за движение по пътищата. Повечето шофьори обаче го харесали и с усмивка намалявали пред него като пред катаджийска палка.

Разказват, че пак в в кметските си години Митов на няколко пъти ограждал с телена мрежа местното гробище, но апашите веднага я задигали. Когато от общината заплашили, че ще го глобят заради липсата на заграждения, Доктора отвърнал „Абе, за какво му е на гробище ограда – никой не е избягал оттам.“ С пиперлив виц майсторът на еликсирите илюстрира и вечния спор кое вино е по-добро – бялото или червеното. Макар че той с кеф прави и пие и двете. „Фамилия от Трън заженила сина си в София – разказва Доктора. – Отишли трънчани на гости на сватовете си в столицата, хората били интелигентни, с положение. Домакинът с костюм и връзка, трънчанинът с разгърдена риза, под която се виела лъвска грива. Хапнали изискани мезета, пили уиски и домакинята предложила „Свате, имаме и бяло, и червено вино, какво ще искате?“ „Сватя, от мен да знаеш, ако е вино – да е червено. Ако е бело – да е дупе!“, отсякъл трънчанинът.“ Доктора остава сериозен, докато слушателите се заливат в смях. В обичта си към виното и майсторлъка за приготвянето му доктор Митов е посветил и децата, и тримата си внуци. „Всички пият, но с мярка, защото силата на виното е в качеството, а не в количеството. То споява хората, прави ги приятели, но и ги прецежда – на масата след няколко чашки проличава кой какъв е“, обяснява Доктора. И отправя специално обръщение към любителите на веселите трапези: „Пийте червено вино за повече здраве. А здравето е много нужно, за да пиете и ракия.“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Браво земляк,много ми хареса,такива са нашенците от северозапада (макар че му казват северозападнал)!!!!Навремето майка ми искаше и аз да уча за ветеринар в с. Чомаковци,дори бях приет,но предпочетох инженерството.

    1. В с.Чомаковци ще учиш за ветеринар ама друг път.Там имаше електротехникум,в последствие го преименуваха в гимназия по земеделие,ветеринарите бяха в Ловеч.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.