Адв. д-р Мария Петрова, експерт по медицинско право, пред „Труд“: Държавниците предпочитат да не вярваме на науката, а да слушаме тях 

Неточните и неясни мерки срещу заразата създадоха хаос 

Коронавирусът залива страната ни с нова вълна, защото хората не спазват правилата, съобщават медицинските власти. Правилата първо трябва да бъдат ясни и недвусмислени и после да се спазват, заявява адв. д-р Мария Петрова, която е основател на първата кантора по медицинско право в България и правен консултант на Медицинския експертен съвет за борба с пандемията. Разговаряме с нея за справедливостта в здравеопазването - по нейните думи тя е възможна, но само ако са гарантирани правата на пациентите и добри работни условия за лекарите.

- Удължиха го за втори път, като го преименуваха на „извънредна епидемична обстановка“. От гледна точка на нашите права това преименуване има ли някакво значение? 
- Разбира се, че има значение. И има проблем. Конституцията гарантира основните права на гражданите и не допуска накърняването им, а още по-малко злоупотребата с тях. В нашето законодателство няма дефиниция за „извънредно положение“. Обявявайки го на 13 март, Министерският съвет и Народното събрание ни поставиха в ситуация, в която нашите права можеха да бъдат ограничени - това Конституцията допуска по изключение. Но в момента, в който „извънредното положение“ бе преименувано на „извънредна епидемична обстановка“, възникнаха много въпроси, повечето без отговор. Какво налага извънредността на епидемичната обстановка? Кой е направил методика за нея? Каква е оценката на опасността? А патогенът? 

- Патогенът? 
- Това е причинителят на заболяването. Световната здравна организация има класификация на различните патогени и епидемичните обстановки се обявяват според нея. Трябва опасността за здравето на населението да е огромна, за да се приеме извънредност. У нас ние не сме наблюдавали такава огромна опасност. Като гражданин, юрист и лекар аз се питам: какво наложи преминаването от „извънредното положение“ в „извънредна обстановка“? Ако не се базираме на медицински доказателства и нямаме научна обосновка, когато ограничаваме граждански права, значи ние ги ограничаваме, водени от паника, от страх, политиканстване, лобизъм и т. н. Като казвам това, аз не искам да подтиквам хората да се противят и да не спазват мерките срещу заразата. Но не мога да премълча, че има принципи на международното хуманитарно право, които предполагат при подобни кризи правила и тези правила бяха нарушени у нас.

- Вие споделяте ли мнението, че „недисциплинираните“ граждани са виновни за второто пришествие на Ковида, както и за неуспеха на Националния оперативен щаб да го прогони от страната ни окончателно? 
- Аз съм човек на науката. Преди да стигна до някакъв извод, трябва да обмисля данните. Аз не съм събирала данни дали гражданите са недисциплинирани. И щабът такива данни не е съобщил. Стреля се хаотично и напосоки. Има ли втора вълна на заболяването изобщо? - това е под въпрос. Достатъчно епидемиолози обясниха научно, че пик на заразата не може да се случи. Един велик държавен мъж - Ататюрк е казал:„Ако моите думи се разминават с науката, вярвайте на науката.“ За съжаление ние не случихме на такива държавници. Нашите предпочитат да не вярваме на науката, а да слушаме тях. Аз не мога да обвиня гражданите, ако са недисциплинирани, след като никой не успя да им обясни защо при 3-ма болни затворихме държавата, образно казано, а при над 150 болни отворихме развлекателните нощни заведения.

- Вие неведнъж отбелязвате, че за да се спазват правилата за предпазване от заразата, те първо трябва да са точни и ясни. А такива ли са? 
Когато има правила, те трябва да се спазват. Още древните римляни са казвали: лош закон, но закон. Обаче заповедите, издавани в извънредното положение и в продължилата извънредна обстановка, не бяха нито ясни, нито точни. Те бяха юридически неграмотни на места. И носеха двусмислени послания - веднъж обществото се задължава, друг път му се „препоръчва... Още се води „спор“ дали те са нормативен акт и трябва ли да бъдат обнародвани.

- Какви неточности и неясноти виждате в заповедите на здравния министър? 
- Имаше един куриоз в една от заповедите - точка първа забранява определени действия, които в точка втора са разрешени. Множеството изключения от наложените правила показаха, че държавата не е способна да овладее и ограничи заразата. Тя не успя да наложи спокойствие в обществото като създаде пропорционални мерки, третиращи гражданите равнопоставено с разбираеми актове. Помните ли какво стана около Великден с КПП-та, създадени без правно основание, за да ограничат движението на гражданите! И нали знаете, че е повдигнат спор пред Конституционния съд за нормата, с която беше изменен законът за здравето, за да бъде удължено „извънредното положение“ като се превърне в „извънредна епидемиологична обстановка“.

- Да, знам.
- Мерките трябва да ги има, добре. Но лошото е, че заповедите, с които те се налагат, са много пороци от гледна точна на правото. Абсурдът стигна дотам, че дори и лекарите от регионалните здравни сектори, които бяха натоварени със задачата, като контролни органи на здравното министерство ограничат заразата - дори и те не можеха да разберат какво е позволено или не. Служителите на МВР, които трябваше да налагат санкции на нарушителите, не знаеха на какво основание и как да го правят. Пътуващите изпитваха затруднения с граничния контрол на заразата, защото заповедите на министъра често не бяха сведени до знанието на граничните власти. Случваше се една заповед да е отменена, но да се прилага, докато някой извести граничните служители. Всичко това създаде огромен хаос и недоверие в обществото. И когато имаше адекватни мерки, те биваха пренебрегвани. Защото на гражданите им омръзна всяка сутрин да се събуждат с нова заповед и да очакват тя да бъде разтълкувана на поредния брифинг или на сайта на МС. Това е несериозно... да не кажа по-тежка дума.

- И вие, и ваши колеги прогнозирахте, че пороците в заповедите на министър Ананиев ще предизвикат лавина от дела. Но тази прогноза не се оказа вярна, май.
- Не знам защо смятате, че не се е оказала вярна. И Върховният административен съд изрази недоволство от качеството на тези заповеди, тъй като голяма част от тях биват оспорвани там. Съдебната ни система не работи бързо, но има дела. И ще има още, ако министерството продължава да нормотвори с тази скорост и качество, с което го правеше досега. Неяснотата и неточността на заповедите, с които мерките се налагат, създават хаос и ненужна работа за съда. Делата са неизбежни. Когато се налагат мерки и се ограничават права и свободи, всеки гражданин да има правна възможност да потърси справедливост от съда.

- Напоследък стават често грешки с тестовете. Два-три теста един след друг - в РЗИ и на частно, дават различни резултати. Болни от Ковид се оказват с отрицателен тест и обратно. Как си го обяснявате? 
- Тестовете се оказаха ябълката на раздора още в началото на извънредното положение. От правна гледна точка те са медицинско изделие и подлежат на режим. Те първо не достигаха, а след това изведнъж се появиха много, направиха се облекчения в ЗОП, за да се купуват по-лесно. А не се осъществи адекватен контрол. В интернет се продаваха някакви тестове и хората ги купуваха без да е ясно колко може да им се разчита. За да имаме надежден тест, трябва да знаем кой го е произвел, по каква технология, кой, кога и как го използва. Материалът за тестовете не навсякъде се взема и оценява правилно. Затова хора със симптоми и заразоносители да имат обратен резултат. И изведнъж неудобни групи от хора започнаха да бъдат тествани угодно и служителите им да излизат позитивни, а после в друга лаборатория - негативни. Факт е, че здравето не е константа и резултатите от един тест може да не са същите утре. Но е факт и че никой не излезе да каже тези тестове, допуснати в страната, какъв процент грешка дават. И дойде хаосът.

- Казват, че една национална базова лаборатрия би решила този проблем? 
- Но такава лаборатория не се създава лесно. Трябва човешки ресурс, не само технологичен. А ние не разполагаме с достатъчно лекари, обучени да правят писиар тестове. По метода Елайза пък се прави национално проучване само в Пловдив. Незнайно как. И ние, които предпочитаме да се доверяваме на науката, вместо сляпо да вярваме, няма как да не се усъмним в адекватността на властите.

- На щаба ли? 
- Щабът и Медицинският експертен съвет са консултанти. Твърде възможно е да дават решение, а то да не се възприема, както се случваше в медицинския експертен съвет. Процесът се състои от стъпки и някой трябва да поеме отговорност за всяка. И за тестовете. Парите, с които се купуват те, се дават от бюджета, те са наши. Как да не се усъмним, че се прави злоупотреба с тях? 

- А как си обяснявате зачестилите колективни оставки в болници в София и в страната?
- Аз непрекъснато работя с лекари и пациенти. Ангажирана съм с проблемите на хора с хронични и редки заболявания, със снабдяването с лекарства в отдалечени населени места. Познавам добре обстановката - с регулативните стандарти, със закриването на болници страната. И мога да кажа, че си обяснявам оставките с лошата организация на българското здравеопазване. Законът за лечебните заведения претърпя редица промени и допуска сравнително лесно да се направи една болница. Но в нея основното са кадрите, а те не достигат. Държавата допуска да съществуват фантомни болници. В тях се водят на работа лекари и сестри, които не работят там - това се прави, за да се отчете ниво на компетентност, да се сключи договор със здравната каса и да се усвоят средства. И когато възникне ситуация, персоналът, който е там, се оказва в пъти по-натоварен. От него се очаква да изпълнява невъзможни изисквания. Например от Велингдската болница се оплакаха, че само един от асансьорите им работи. А като има заразно заболяване, трябва да са повече. Това е проблем на мениджмънта на болницата и на контролните органи - те познават проблемите, но ги неглижират или не искат да ги осветят, за да останат на постовете си.

- Лекарският съюз препоръча всички пациенти да се тестват преди прием в болниците, за да не ги видят после затворени. Но кой да плаща? От министерството казват - болниците, от болниците - пациентите.
- Всеки пациент има право на достъп до лечение, който не може да бъде ограничаван под условие. Сега то е „ ако си направиш тест за Ковид“, но утре може да е „ако се тестваш за ХИФ“. Това е абсурд. Аз разбирам лекарския съюз и харесвам предложението му. Но то трябва да бъде обосновано финансово - колко тестове са нужни, колко струват и каква е гаранцията, че дават достоверен резултат. Когато здравно осигуреният гражданин е болен например от язва, здравната каса плаща. Когато е болен от Ковид, той има право на същото обслужване, все едно по какви финансови механизми - през касата, през фондове, или през държавния или общинския бюджет...

- Вие водите доста дела срещу здравната каса. Различни ли са казусите, или се повтарят?
- Споровете са най-често за договорите, които лекарите и болниците сключват с каса и таксите, които тя им налага. Или когато тя отказва да даде възможност на български граждани да се лекуват в чужбина или да им възстанови средствата, които те са похарчили за лечение там.

- А делата за лекарски грешки? Много ли са и какво показват? Да не би лекарите да се небрежни, защото им са ниски заплатите? Или има проблем с квалификацията им? 
- Делата за лекарски грешки са много и винаги са обект на полемика. Не е вярно, че няма осъдени лекари. Правила съм изследвания на причините за грешките им - дали някой е небрежен, неоценен или недостатъчно образован. Има черна кутия и в медицината. И тя като авиацията е високорискова. Трябва да се отваря черната кутия след всяка грешка. Да се избягва криворазбраната солидарност, да се направи анализ и да се подобри квалификацията и работната среда. Има проблем с медицинските експертизи по делата - експертите са малко и някои имат пороци... Изобщо, воденето на дела не е най-разумният изход от проблемите. Здравето на човека не се връща с обезщетения. Разумно е да се поучим от грешките, за да не се повтарят.

- Вярно ли е, че лекарските грешки стават повече в държавните и общинските болници, отколкото в частните? 
- Не. Това твърдение е несправедливо и некоректно. Организацията в здравеопазването не изключва грешките нито в частните болници, нито в общинските и държавните. Навсякъде се върви по кривите пътеки на пътечната медицина, а там обяснимо се срещат погрешни диагнози, недобро отношение към пациентите, неправилни интервенции и други, от които настъпват вреди.

- Вие сте и лекар, и юрист. Къде е по-силно усещането за несправедливост - в правосъдието или в здравеопазването? 
- Аз не знам дали в здравеопазването има дефицит на справедливост. Но знам, че има дефицит на човеколюбие и на експертиза. Знам също, че реформите в здравеопазването бяха добре измислени, но лошо изпълнени. Що се отнася до правосъдието, това, което наблюдаваме в последните години в него, е изключително плашещо. Страшно е човек да умира от болест. Но не по-малко страшно търпението на обществото да се превръща в гниене поради липса на справедливост.

Нашият гост
Мария Петрова е сред малцината европейски специалисти с магистърски степени и по право и по медицина. Дипломирала се в СУ и в Медицинския университет, специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция по Медицинско право, Европейско здравно право, Конфликти в здравеопазването и Правни аспекти на лекарските грешки. Работила е като експерт при омбудсмана и неправителствени организации в защита на правата на пациентите. Сега е правен консултант на “Партньорство и здраве” при МС, на ЕК и на Медицинския експертен съвет. Член е на Световната асоциация по медицинско право и 2 пъти е отличена като “Най-добър млад учен” в тази сфера.

Коментари

Задължително поле