„Хидрострой“ с акт за нарушение заради почистването на коритото на река Вит край Боаза

Обявиха извънредно положение на Тасос и в Кавала

Купуваме половината от виното, което пием Намалява производството на бутилки със защитено наименование за произход

Европарламентът оцени „изцяло положително“ изслушването на Мария Габриел Италия иска тя да отговаря и за културата

На ход е родният фен

Лекар от Свищов предложи брак на съученичка в юбилеен школски алманах Книгата „55 + вдъхновяващи истории“ е издадена за 55-годишнината на СУ „Николай Катранов“ в крайдунавския град

Президентът Радев се срещна с посланика на Великобритания Ема Хопкинс

Стево Пендаровски в Белград: ЕС не трябва да изоставя Западните Балкани

Асоциацията на прокурорите: Недопустимо е съдии да осъществяват натиск в процедурата за избор на главен прокурор

Румънски ученици правят възстановка на Освобождението

Путин обезпокоен от космическото въоръжаване на НАТО

Виктор Орбан: „Фидес“ може да напусне ЕНП

Министър Кирилов: Няма правен мотив кандидатурата на Гешев да се прати към Конституционния съд

23-годишен мъж от Северна Ирландия арестуван във връзка с камиона-ковчег в Есекс

Френската общност посрещна новото Божоле в София

Академик Лъчезар Трайков пред „Труд”: Всяко едно управление трябва да осъзнае, че здравеопазването е приоритет

В момента медицината работи на парче – имаме болест, болен и тази спорна система с пътеките

Разговаряме с акад. Лъчезар Трайков за състоянието и перспективите пред родното здравеопазване. Той е създател на съвременна школа по невропсихология и дементология в България. Основните му научни приноси са в областите на мозъчно-съдовата болест, болестта Алцхаймер, Паркинсоновата болест, заболявания с дифузно засягане на Централната нервна система, множествена склероза, епилепсия, неврогенетика. Българският учен-медик е главен изследовател за нашата страна на редица международни проекти по програми на Европейския съюз и други международни организации.

– Г-н Трайков, здравето е живот. Важно е за всеки един, но и за опазването и развитието на нацията. Налага ли се виждането за обединяване на усилията и знанията на широкия експертен потенциал в сектора, за да преодолеем сегашното състояние, попадащо често във фокуса на общественото недоволство?
– Системата на здравеопазването за съжаление, независимо от нейната важност и обществена значимост, има основни нерешени проблеми, които се осъзнават от всички. Ето, в настоящия момент мога веднага да нозова 20-30 стойностни личности, които са много добре запознати с администрирането и като цяло с проблемите в здравната система. Ние сме лекари и между нас съществува една свързваща нишка, която се нарича медицинска етика, медицинска диплома, обща Хипократова клетва. Казвам това, защото всички ние, изправени пред въпроса защо не върви здравеопазването у нас, ако сме оставени на спокойствие да вземем решение, ще намерим общ език в диалога по темата. Защото знаем проблемите. На всички те са известни, независимо как всеки един е определил собственото си присъствие в обществото и политическата палитра. За радост по-голямата част от хората никога не са били ангажирани директно с политическа дейност. И именно оттук произтича и се изпълва с конкретно съдържание идеята за постигане на единство. Ето ви пример: В медицината и здравеопозването, единението е облагодетелствано от това, че всички които работим в сектора, сме честни хора. Всички сме били и сме практикуващи лекари. Има естествено и бивши министри, но и те са със своята компетентност. Тоест, ние се знаем, общуваме помежду си и с голяма част сме приятели.

– Това е прекрасно, но какво ни е необходимо още ? Виждаме, че в сектора нещата не се развиват по най-благоприятния начин от години. Очевидно нещо липсва. Какво?
– Необходимо е едно управление, което да осъзнае, че здравеопазването наистина е приоритет. Което ясно да заяви- повече така не може. Не е възможно да продължаваме с кърпенето на проблемите, тоест, на парче. Имаме в момента един кабинет, който е добросъвестен. Личи си, че имат желание. И при министър Ананиев, и при неговите заместници, някои от съществуващите проблеми са много ясно дефинирани в съзнанието им. Но се опитват да ги решавават, докъдето им стигат силите и докъдето им разрешат. Защото са зависими от финансирането и устройството, което са наследили. А нямат и ресурс от време да променят това наследство и действат, така да се каже, в движение. Качват се на влака при създадената реалност, за да го управляват, но без да могат да променят нито скоростта, нито мощността, нито релсите. За съжаление почти нищо не могат да променят. Независимо, че кабинетът е храбър и има не лоши идеи.

– Но във влака има много пътници, които чакат решението, пък и губят търпение.
– Точно така. Ето защо първо министърът, независимо кой, трябва да събере 20-30 специалисти- медици за честна дискусия по най-острите проблеми в сектора. Сигурно в един момент ще се посдърпаме, може и на моменти да има по-остър тон, но съм абсолютно убеден, че на финала ще имаме обща концепция. Тази концепция ще предоставим на премиера. И тъй като това е резултат на колективния ни труд, знания и усилия, политиците, независимо кои са на власт, трябва да гарантират неприкосновеността на този документ и много важно-никой повече да не го променя. Тоест, необходимо би било концепцията да се приеме от всички парламентарно представени партии, като е необходим и ясно заявен ангажимент от страна на опозицията да не предприема действия за реформиране на заложените в стратегическия документ концепции в случай на идването й на власт. Защото за успешното задействане и осъществяване на тази система ни трябват 10 години, ако не и повече. Както и да се работи спокойно, системата да се развива и остане независима от политическите пристрастия. Накратко- ако няма честна и обективна дискусия, няма да направим нищо.

– Повече от очевидно е, че са необходими спешни мерки в здравния сектор. Защото и демографският проблем е в критична фаза, генерира се бедност с отделяните средства за здраве от тревожно голям процент граждани. Какви са решенията?
– Демографският проблем е много тежък. Тук си спомням за едно скорошно проучване на БАН, че само след 20 години ще намалеем с още милион и половина, два. Че едва ли не с още 8-10 процента ще се увеличат възрастните хора в нетрудоспособна възраст. Естествено този проблем не е само за България, а за всяка една развита страна. Е, на мен много ми се иска и ние да се наредим сред т.н. развити европейски страни. При тях средната преживяемост е 84-86 години, а при нас е 78 години, дори и по-малко. Но независимо от това у нас се увеличава процентът на хората в непродуктивна възраст. И именно тук се изправяме пред проблемите с намаляващата раждаемост, намаляването на платежоспособното население, това което внася данъка, който ще гарантира качествена здравна услуга. И тъй като демографският проблем бие камбаната, то най-простото и глупаво решение е да говорим, че ни трябват повече пари, тъй като има повече възрастни и съответно повече болни. А всъщност, ние не сме оптимизирали това, което имаме дотук. Ние не се подготвяме за приемането на решенията, с които трябва да посрещнем това демографско предизвикателство. Тоест, не всичко е пари.

Ясно е, че има диспропорция между гражданите, които вливат средства в здравната система и хората, заработили своето в миналото и сега са в извънтрудоспособна възраст. Но е и естествено в едно солидарно общество възрастните хора да са по-големите ползватели на здравни грижи. Вашата експертиза акад. Трайков, е именно в заболяванията, които са характерни преди всичко за хората от т.н „трета възраст”.
Ние ги наричаме още и болестите „65 плюс”, които за съжаление са изключително тежки и изискват много грижи. В самото начало на октомври беше световният Ден на възрастните хора, а аз съчетах отбелязването му в нашата болница „Александровска”- София и с отбелязвания през септември ден на заболяването Алцхаймер. Направихме среща в аудиторията, която събра много хора и то не професионалисти. Хора съпричастни към проблема възраст и заболяванията, свързани с възрастта. Забелязах наличето на едно общество, което ще се оценява по отношението му към хората в нужда. Развълнувах се истински. И забелязах в някаква степен потвърждение на усилията ми след завръщането ми от Франция през 2001 година да се завърти и, образно казано, и това колело. Да не е само чистата медицинска диагноза и лечение. Опитвам се да направя нещо, което съм видял във Франция- едно общество осъзнато, чувствително, което доброволно инвестира в една здравна система собственото си време. Така че и през миналата година направихме доста хубава кампания за деня на възрастните хора и прожектирахме три филма посветени на Алцхаймер в Дома на киното, а преди години и друга лента по темата в кино „Одеон”. И тогава, и сега виждам с голямо вълнение, че с всяка година анагжираните с темата, осъзнатите хора стават все повече. А това е много добър белег, който говори, че имаме една благородна реакция на страданието на другите. Това пък показва, че този етикет, който искат лесно да ни лепнат, че сме най-завистливата нация, едва ли не най-деструктивните хора, не е верен, избледнява.

– Как си го обяснявате?
– Европа си каза думата. Аз съм усетил това европейско влияние на гърба си по време и след дългогодишното ми пребваване там. Завърнах се не десет, а сто пъти по-толерантен. Мисля, че и у нас вече се усеща европейското присъствие не само като наложени норми, но и като европейски начин на изразяване. Нашата система се нуждае от това, има нужда от осъзнаване на важността, че здравеопазването не е само задача на лекарите, сестрите и на директно участващите в лечебния и диагностичния процес. Това е участие и на управляващите. Виждате, когато има неправилно поставяне на акцента, има изключително изместване на отношението към участниците в здравната система в лоша посока. Това е недопустимо.

– Вие често споменавате за необходимостта да се съсредоточим и към опазването на здравето на все още здравите хора, към профилактиката. Това също има непосредствена връзка с демографския срив.
– Демографският проблем занимава и мен, опира непосредствено и до моята специалност. Само ще кажа, че болните с деменция до 65 години са не повече от 2-3 процента, а след 85 те са 30 процента. Досега нямаме радикално решение нито за Алцхаймер, нито за Паркинсон. Но, оказва се, че е съвсем друго, ако започнеш една профилактика на 50 години по правилния начин и разпространиш познанията как трябва да живее един съвременен гражданин на Европа след 50-ата си годишнина, за да не попадне след навършване на 75-80 години в онези 30 процента заболели. Тоест, ако имаме нормално здравеопазване, то трябва да пази и здравето на здравия човек и да се орентираме към профилактиката все повече.

– Но за съжаление далеч не всички са здрави, нацията ни е една от най-болните. Какво правим тогава?
– За съжаление в момента медицината работи на парче. Имаме болест, болен и тази спорна система с пътеките. Тоест: болест, болен, пари. И така се затваря един глупав триъгълник, в който ние сме прости изпълнители, касата е прост платец, министерството изобщо не участва. Създадена е една система, която едва ли не е сглобена набързо и оставена на самоход да си се движи. И как реагира тя? Ами иска още повече пари и ги налива в системата на болестта.

– Много се говори за подобряването на качеството на медицинските услуги и наред с всичко друго за въвеждането на национална здравна карта и здравна карта за всеки гражданин.
– Като шлагер това се повтаря- електронна карта, здравна карта. Цели двадесет години, а до ден днешен- няма нищо. Националната здравна карта ще регистрира един друг проблем, когато говорим за ниво. Видно е, че имаме много болници. Трябват ли ни те? Шампиони сме по брой на легла, както е ясно от всички статистики. В момента частните болници се откриват в добре платените специалности. Държа да подчертая, че никой не е против частните болници, но е необходимо държавата предварително да се е намесила и гарантирала необходимостта от тях. Що се отнася до електронната карта на гражданите, ще се позова на моя личен опит от Франция, където тези карти наистина вършат работа. Слагаш картата на който и да е четец, след което излиза пълната информация за това, колко пъти си лежал в болница, какво ти е правено, какви са препоръките. Ето това е качество, а същевременно трябва да говорим задължително за контрол. А когато става въпрос за контрол, веднага възниква и въпросът- кой контролира в България така наречената здравна помощ, здравната грижа, качественото изпълнение? Контролира се на парче, когато възникне проблем. А едва ли не проблемът се търси, едва ли не проблемът се внушава, едва ли не проблемът трябва да го има.

– Добре, какъв трябва да бъде контролът тогава, за да се избегнат конфликтните моменти, когато се отправят упреци, но и обиждат медицинските специалисти?
– Качеството на здравеопазването първо означава прозрачност и в никакъв случай не е само пари. То е, от една страна, контрол на извършената дейност, и от друга, системна преподготовка на кадрите, продължаващо обучение и стройна система, в която държавата да участва активно, независимо на кого ще го възложи. За първата стъпка трябва всеки да има своята електронна карта. По този начин много ще се облекчи контролът. Втората стъпка, когато говорим за преподготовка на кадрите означава, че сме осъзнали необходимостта от превантивност. Ето тук е мястото на продължаващото обучение на лекарите в България. Това ще гарантира качествената услуга. Не може един лекар да вземе дипломата си и 30 години по-късно да не е отворил и прочел един ред в своята област. И няма орган, който да го задължи.

– В новоизлязлата ви книга от поредицата на Национално сдружение „Единение“ „ Стратегия за възможни промени в здравеопазването” говорите за възстановяването на доверието и морала в професията. Какъв е пътят?
– Съвсем не съм съгласен да се настройва цялата нация срещу лекарите, че сме били гешефтари, престъпници и не знам още какви. Това просто не е вярно. Нашата професия изисква на първо място да си подготвен и да й се посветиш изцяло, да й посветиш свободното си време, дните и нощите си. Нещо, което в нито една друга професия го няма. Навсякъде ти казват- колко ще ми платите? Обикновено лекарите питат последно как ще се възмезди трудът им. Първо си вършат работата. Цялостната ни професия е такава. Сигурно има и черни овци, както навсякъде. Но категорично,  в здравеопазването и здравната мрежа не са повече, отколкото в другите професии.

– За джоба на обеднелия българин лекарствата са определено много скъпи. Някои дори трудно се намират. Бихте ли разяснили какво означава „Прогенерична лекарствена политика?”
– Знаем, че генеричните лекарства в много случаи са много добри, на много добро ниво. В никакъв случай не са по-вредни, те са сертифицирани, произведени от големи компании, проверени са по същия начин, както и оригиналните препарати. Така че, когато има една надеждна система, както във всяка една европейска страна, която да гарантира появата на пазара на всеки генеричен продукт, и да гарантира качеството, изписването на такова лекарство не е проблем. Ние в България свикнахме с лека ръка да казваме- това не е оригинално и няма да ми действа по същия начин, както оригиналът. Или, не дай Боже, още по-лошо, ще ми навреди. Това абсолютно не отговаря на съвременните тенденции. Във Франция се заговори за прогенерична политика още през 2000-2001 година. В момента там практиката е фармацевтът да информира пациента, че има лекарство със същото действие , но много по-евтино и осигурителната система би поела заплащането и на двете изцяло. Не трябва да реимбурсираме 100 процента генерика, а 50 процента оригинала и по този начин да насочваме хората. Защото това не е прогенерична политика. На този етап аз разбирам прогенеричната политика като нормална информираност. И на нас, специалистите и експертите хората ни вярват. Аз не съм подвел никой в това, колко добросъвестен ще бъда при поставянето на диагнозата. Всеки ден изписвам генерици и хората ме питат, какво да закупят. На някои казвам, че не си струва да дават толкова много пари, но други пък настояват да купят оригинала. Ето това е честно поведение.

– Често обръщате внимание на нуждата от извънпартийна дискусия за здравеопазването. Как ще се случи това съгласие в условията на остро противопоставяне, пък и при наличието на неединство на нацията?
– Мисля, че ние в здравната система имаме най-големи шансове да постигнем това единство. Защото има един особен дух, който владее и е придаден на медицината. Това е нашата професия, това е Хипократовата клетва. Събирали сме се, а и аз съм участвал в някои от тези срещи. Много пъти сме разговаряли и неформално, като хора, които са равълнувани и загрижени. А резултати ще има, когато има и добрата воля от страна на управляващите, на едно управление, независимо кое, което да осъзнае, че здравеопазването е приоритет.

 

Нашият гост
Акад. Лъчезар Трайков е ръководител на Катедрата по неврология към МУ-София и началник на отделение към Неврологична клиника на УМБАЛ „Александровска”, София. От 2007 г. е професор в МУ- София, а от 2018 г.- академик на БАН. Дълги години работи в областта на нормалното и патологичното стареене на мозъка в INSERM, Париж, Франция. Защитава докторска дисертация в МФ на Университета Rene Deskartes в Париж- V. Квалифициран е за професор по „Невронауки” от Националния съвет на университетите, Франция. През 2004/2005 е гост професор по неврология в Университета Париж XII. Акад. Трайков е публикувал над 700 научни труда, редица от които в най-престижните световни издания в областта на невронауките.

Интервюто е съвместна публикация на „Труд“ и на Национално сдружение „Единение“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.