Климатолог: Отклоняването от климатичните норми ще става все по-голямо

Десетима са осъдени за участие в наркогрупа в Добричко

Съд в Страсбург призна правото на Италия да не приема хуманитарен кораб със спасени мигранти

Ген. Атанасов за скандала с апартаментите: Цветанов каза, че няма кой да го накаже и се оказа прав

Кога на мъжа започват да му растат крила

Министър Петкова: Правителството няма отношение на кого ЧЕЗ ще продаде активите си в България

Сан Франциско забрани продажбата на електронни цигари

Протест срещу застрояването в столичния квартал Гоце Делчев

Народното събрание обсъжда годишния доклад на ВСС за 2018 година "Обединени патриоти" започват консултации за партийните субсидии

Робърт Милът дава показания за руската намеса в американските избори

Ердоган заяви, че Турция ще продължи със сондажите в Кипър

Създават Център за безопасно движение по пътищата

Обилни валежи с гръмотевици в 5 области днес

Мълния падна на метри от мъж в Монтана Не е пострадал сериозно

Тръмп смята, че доларът е твърде силен, обвинява за това политиката на ФЕД

Алеко Константинов: Бай Ганю прави избори

Като го забърка в политически страсти, Демократическата партия уби Щастливеца

На 11 май 1897 г. Алеко е в един файтон със съпартиеца Михаил Такев

Партиите са гибелни за хората на духа. Мамят светлите умове в своите редици, употребяват ги и изхвърлят омерзените жертви. В някои случаи дори ги убиват!

Щастливеца Алеко Константинов има нещастието да влезе в Демократическата партия. През 1894 г. на власт е Народната, известна като партията на милионерите. Води ги Константин Стоилов, който заради скромния ръст носи удължен цилиндър. Да се извиси над електората.

На 11 септември са насрочени избори за Народно събрание. Демократите тикат Алеко в свищовската листа. Народняците изправят срещу него Атанас Данков, прочутият Данко Харсъзина.

“До урните да бъдат допуснати само наши!”, нарежда Стоилов в обиколката си из страната. В нощта срещу вота народняците организират ударен отряд от власи и цигани. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, призвана да осигури изборна победа.

Заранта в центъра започват да се стичат избиратели. “По едно време – хроникира Алеко – откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления.”

Харсъзина печели със смазващ резултат и стяга бохча за парламента. Щастливеца също се прибира в София да облече Бай Ганю в депутатски одежди. Знаменитият фейлетон “Бай Ганю прави избори” е посветен на Цветан Радославов – авторът на националния химн “Мила родино”.

На 11 май 1897 г. Алеко Константинов е в един файтон със съпартиеца Михаил Такев. Двамата са на агитационна обиколка. Баща на политическата демагогия у нас, Такев е изумителен лъжец. “Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото”, разказва журналистът Петър Карчев.

“Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?”, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. “Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!”, хладнокръвно обещал ораторът.

Народняшка засада причаква файтона край пазарджишкото село Радилово. Залп разкъсва нощната тишина. Някои от екзекуторите твърдят, че мишената бил Такев, но други заявяват: “Всички искахме да убием!”

Тоя очерк посвещавам на моя неоценим приятел Цветан Радославов

И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш

Бочоолу, я иди повикай Гуня Адвокатина да дойде тука да ни напише едно възвание

– Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! – извика бай Ганю и удари силно по масата.

– А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганю, нали си уж либерал – осмели се да възрази Бочоолу.

– Кой ти каза, че съм либерал! – попита строго бай Ганю.

– Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли – ти сам каза, – че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал? – възразяваше Бочоолу.

– Ей че си прост! – отговаря със снизходителна усмивка бай Ганю. – Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз един Иречек ако не метна, кого ще метна?

– Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! – обади се Гочоолу. – И аз съм консерватор.

– Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен консерватор – изтърси Дочоолу, – я стани и ти бе, Бочоолу, един консерватор, че да ги пипнем онези, да не могат да мръднат.

– Добре, ама не зная управителят с кои ще бъде – отговаря Бочоолу.

– Управителят ли? С нашите, разбира се – съобщава бай Ганю, – и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас – ще ги утвърдим, ако не – на дяволите. Пак ти казвам – колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.

– Ами хамалите? – любопитствува Бочоолу.

– И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…

– Ами че той нали беше затворен за кражба? – учудва се Бочоолу.

– Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: “Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!” – и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.

– Страшен хайдучага, брей!

– И за колко мислиш! За 50 лева. Ходил при онези да иска 100 лева, те го изпъдили, нахокали го. Ще го видиш сега в неделя – кокалите им ще смаже! – казва самодоволно бай Ганю.

– Бочоолу, я иди повикай Гуня Адвокатина да дойде тука да ни напише едно възвание, кажи му: “Бай Ганю те вика.”

Щом Бочоолу излезе, бай Ганю си сниши главата и с един таинствен глас се обърна към другарите си:

– Мълчете си! Това диване до самия ден на изборите ще го лъжем, че ще го направим депутат, ще напишем колкото за лице няколко бюлетини с неговото име, а другите бюлетини ще ги напишат писарите в Градския съвет и от Окръжното управление. Сега чувайте ме: министърът иска аз непременно да бъда депутат. Ти, Гочоолу, искаш ли?

– Е, че иска ми се, бай Ганю – отговаря Гочоолу.

– Че и мен ми се иска – обажда се Дочоолу.

– А бе иска ти се тебе, ама, право да ти кажа, хептен си се омаскарил пред хората. Защо ти трябваше да излизаш толкова налице; кой кряскаше по мегданите: “Да живей великият патриот!”, “Долу гнусният тиранин!”’ “На бесилката Климента”, “Да живее Климент!”

– Ами че нали все заедно бяхме бе, бай Ганю, защо си кривиш душата?

– Заедно, ама нашето излизане все шито-крито. Най-сетне, нейсе, като искаш толкова – добре, ще те избера. Туй, че селяните те мразят и чергите си им продал с твоя пусти фаисчилък…

– Колкото за туй, недей приказва, бай Ганю, нали зная и ти каква си стока – дума предпазливо Дочоолу.

Бай Ганю е готов да кипне, но в това време влиза Гуню Адвокатина. Бай Ганю му разправя като какво трябва да бъде възванието. Гуню сяда до масата, зема перото и се задълбочава в мисли. По поръчка на бай Ганя слугата донася едно шише мастика. Гочоолу, Дочоолу и бай Ганю пият, Гуню пише. След половин час е готово следующето

ВЪЗВАНИЕ КЪМ ИЗБИРАTЕЛИTЕ НА НАШАТА ОКОЛИЯ

Пред вид на голямата важност и значение, което предстоящите избори за народни представители имат за настоящето и бъдещето на нашето отечество, нашите граждани, на брой повече от 700 души, събрахме се днес в двора на училището в Парцал махлеси и като обсъдихме въпроса по кандидатурите на лицата за представители, останахме съгласни и единодушно решихме да препоръчаме на г. г. избирателите от нашата околия за народни представители съгражданите си:

Ганю Балкански, търговец, известен в цяла България.

Филю Гочоолу, търговец с капитал.

Танас Дочоолу, търговец с винена индустрия.

Именно същите тия лица, които и комитетът на Народната партия беше ви препоръчал с възванието си от 27 август на миналий месец.

Като обявяваме това наше единодушно решение на останалите г. г. избиратели от града и околията ни, които имат присърце доброто на Отечеството, материално подобрение на земеделеца, облекчение положението на данъкоплатеца, с една дума, интересите на нашата околия, приканваме ги да гласоподават в избора на 11-й того за горните трима наши съграждани, в които имаме пълно доверие, че те с достойнство ще представят страната ни в Народното събрание.

Г. г. Избиратели,

Представена ви е вече от няколко граждани една листа с имената на Никола Търновалията, Лулчо Докторов и Иваница Граматиков, лица не от Нашата среда, лица чужди за Нас, които нямат и не могат да имат Нашето доверие. Може би ще се явят и други, които да ви убеждават да гласувате за техни кандидати. Съветваме ви, г. г. избиратели, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви си окръжни телеграми и прочее. Никола Търновалията е родом от гр. Търново и затова той от инат за бълхата изгаря юргана. Лулчо Докторов е цял-целеничък Задунайская Губерния, а Иваница Граматиков никой не го познава и nota bene, той е руски възпитаник, следователно предател на нашето мило Отечество.

Г. г. Избиратели,
Ний сме убедени, че горните лица, т. е. долните:
Ганю Балкански,
Филю Гочоолу,
Танас Дочоолу,
които имат пълна преданост и коленопреклонна вярност към ПРЕСТОЛА И ДИНАСТИЯТА НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ЛЮБИМИЙ НИ КНЯЗ ФЕРДИНАНД I-Й и които вярно ще поддържат днешното ни патриотическо правителство воглаве със сегашния президент-министър, ще спечелят вашето доверие.

– Браво бе, Гуню – провикна се бай Ганю, – ти си бил цял Бисмарк.

– Че ти за прост ли ме мислиш? – обажда се самодоволно Гуню.

– Сега иди и дай това в печатницата да го напечатат с едри букви, ей таквиз!

– Ами пари?

– Няма пари, ти му кажи тъй да го напечата, ако не, кажи му, че ще речем на Градския съвет и на другите канцеларии да не си печатат книжата у него. Разбра ли? Хайде сега – командува бай Ганю.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (17)

  1. Алеко е описал гербаджиите 🙂 с всичките им ценности.

    1. Алеко като всеки русофил вижда само кусурите у другите. А го застрелват в компанията на негов приятел, КОЙТО Е ЕМАНАЦИЯ НА ГАНЬОВЩИНАТА . Ирония на съдбата. Двамата си приличали и го объркват.

      1. Ти на Алеко само пръднята може да дишаш….

        1. Гъз необърсан, дивееш ли от яд? Пикаеш ли сярна киселина от яд? Зеленее ли муцуната ти?

          1. Ц. Хапнах, пийнах и ми е гот.
            Ти режи вени.

          2. Ц. Хапнах, пийнах и ми е гот.
            Ти режи вени.e

  2. То и сега на чело на държавата е Бай Ганю !!!

  3. Последната реплика на Бай Ганю като че ли е казана вчера…. Великият Алеко Константинов е описал днешното време.

    1. За да знаеш какво е описал Алеко, да ли е описал това, което си мислиш и най-вече какво не е описал и премълчал, трябва да познаваш малко по-добре родната си история. Русофилът Такев личен приятел на Алеко с нищо не се отличава от Ганьо Сомов. Алеко не доживява да види, ЧЕ НЕГОВИТЕ ПАРТИЙНИ СЪМИШЛЕНИЦИ РУСОФИЛСКИТЕ НАРОДНЯЦИ през 1896 правят избори по рецептата на бай Ганьо.

      1. Както казах по-горе : ти и … на Алеко!

        1. Алеко е велик познавач на българина и неговия манталитет и … „култура“. Политическите му прострастия нямат нищо общо с гениалния му и остър ум.

          1. Защо пък да нямат? Друг е въпросът дали ние, от 120 години разстояние, можем да ги разберем.

  4. Много тъжни мисли другре тролчета на Нинова!
    Донко Хаирсъзина и хората на бай Ганьо не
    беха ли вашите Мая и Барековци в близко минала ?!
    Всшия Гуно ,Расенчо де ,ви даде опорните точки
    за всеки случай .

      1. Тъпako, знаеш още 3 думи. Що не ги използваш, бе дръвник?

  5. Туй хубаво, но какво е търсил Алеко във файтона на най-големия ганьовец в политиката на онова време, когато го застрелват?

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.