Алтернатива за съдбата на втория пенсионен стълб

Нужно е плавно преминаване към лични спестовни сметки

Остава склонността на политиците да взимат от Иван, за да дадат на Драган

Преди шест години, в една предпразнична декемврийска вечер, стотици български граждани протестирахме в центъра на София срещу национализацията на втория, осигурителния стълб от пенсионната система. Група ентусиасти спретнахме организацията на този хепънинг под надслов „Долу ръцете от пенсиите“, за да защитим частните, реални спестявания на всеки работещ наш съгражданин. По това време, през далечната вече 2014 г., управляващите се опитваха да прекарат законопроект в дванадесетия час, така че с едно бързо гласуване преди ваканцията на Народното събрание да приключат личните спестовни сметки на работещите и да ги влеят в разширяващата се черна дупка на първия държавен стълб от пенсионната система.

Тогава площадният натиск проработи, агресивният законопроект беше изтеглен и се навлезе във фаза на бавно и полускрито подкопаване на пенсионната реформа от 2000 г. Например, след неуспеха на директната атака срещу частните фондове, през 2015 г. министърът на финансите Владислав Горанов инициира реструктуриране на системата, което доведе до възможността за прехвърляне на партиди от втория стълб към НОИ, но не и обратно. Впоследствие, използването на тази еднопосочна вратичка се подхранваше с различни публични кампании срещу фондовете за задължително пенсионно осигуряване. В същото време призивът на Красен Станчев от 2009 г. - отказвам се от пенсия, не ми взимайте осигуровки - оставаше нечут из коридорите на властта.

В него обаче има резон, особено ако човек се запознае с финансовото състояние на фонд „Пенсии“ и с предвидените мерки за справяне с дефицитите в държавната част от пенсионната система. Само през 2020 г. НОИ публикува два тревожни доклада за състоянието на Държавното обществено осигуряване, които обаче попаднаха на глухи уши. След втория такъв доклад през октомври, правителството не само не предприе действия за адресиране на посочените казуси, но напротив, обяви увеличение на пенсиите, извън заложените норми и правила. Този ход разшири дупката в първия стълб с цели 50%, като се има предвид, че през последните десет години тя се движи около 40-60% от размера на плащанията. Грубо казано, пенсионните вноски по първия стълб покриват само около половината от разходите.

Голяма част от работещите не осъзнават, че дизайнът на пенсионната система, и по-конкретно на държавния фонд „Пенсии“, е направен така че да разчита на разходо-покривен модел на финансиране. По-голям брой млади работещи издържат по-малък брой пенсионери при растяща икономика. Спестяване и инвестиране на средствата няма. Когато демографската картина у нас се влошава, а коефициентът на възрастова зависимост се очаква почти да се удвои в следващите 30-40 години - от 34,30 през 2020 г. до почти 60 през 2055 г. - единствените начини за компенсация на дефицитите са ръст на възрастта за пенсиониране и ръст на пенсионните осигуровки. Защитниците на системата вече изпускат по някое изречение, че възрастта за пенсиониране трябва да е по-близо до 70 години, отколкото до 60. А с последния ход на кабинета Борисов в сферата, като нищо следващото правителство да започне подготовка за поредно вдигане на пенсионната осигуровка.

В този контекст, нищо чудно, че информираната част от работещите търси начини да не участва в подобна система, в която срещу значителна част от месечния доход стои политическо обещание за някаква пенсия на около 70-годишна възраст. Затова и с колеги икономисти в ЕКИП призовахме през 2018 г. за широка дискусия по темата и плавно преминаване към лични спестовни сметки - на практика към разширяване ролята на втория и третия стълбове на системата. Възможност по-младите работещи да не попадаме в капана на нашите родители, баби и дядовци.

За съжаление общественият дебат се движи в много различна посока, като фокусът е изцяло съсредоточен върху по-малко проблемния втори стълб на пенсионната система. Конкретно, дебатите са за пореден път докарани до твърдения, че частните пенсионни фондове трябва да бъдат закрити. Споровете са относно доходността на българските фондове, техните портфейли, таксите, които прибират, начинът на управление и дори до самия им модел на функциониране. Коментатор от страна на синдикатите дори ги нарече „финансови пирамиди“. Сравнение, което, въпреки множествено възможни критики към частните пенсионни фондове, е много по-подходящо за държавния стълб на пенсионната система, където работещите нямат лични сметки или пък данни за доходност, просто защото нито един лев не е спестен. За държавна пенсия ще разчитаме на политиците от 2070-а година.

Както беше и през 2014 г., самите частни пенсионни фондове продължават да се справят особено некомпетентно със защитата на своя гарантиран от държавата бизнес и със запазването на нашите спестявания от политически посегателства. Вместо да проведат сериозна публична кампания, да се сблъскат в структуриран дебат с критиците си, да докажат своята роля на пазители на старините за всички български граждани, те избраха друг път. Обърнаха се към прокуратурата, което набързо превърна враговете на частните спестявания в мъченици за свободното слово и им даде още по-висока трибуна за атаки. Продължавам да твърдя, че най-голямата заплаха за втория стълб е неговата нескопосана защита.

Поради факта, че защитата едва ли ще се подобри, и имайки предвид засилващите се негативни настроения срещу частните фондове, бих предложил един алтернативен вариант за тяхното закриване, така че работещите да могат да извлекат максимална полза от едно такова негативно развитие. Предложението е разделено в четири точки:
1. Прехвърляне на личните партиди на осигурените в личните им банкови сметки - никакво автоматично предаване на средства в НОИ.
2. Провеждане на кампания от страна на НОИ, фондовете от доброволния трети стълб и дори може би преформатирани фондове от втория стълб в конкуренция за привличане спестяванията на българските граждани.
3. Намаляване на осигурителните плащания (квази-данъчното бреме) за всеки български работник с 5 процентни пункта - средствата отиващи в момента в частните пенсионни фондове от задължителния стълб.
4. Разяснителна кампания от страна на държавата за реалното състояние на пенсионната система и за ефекта от намаляването на осигуровките върху бъдещите пенсии. Идеята е да се стимулира личното спестяване на всеки работещ българин, базирано на личния му избор - дали ще се довери на фонд, дали ще се довери на държавата или може би дори на собствената си инициатива.

Описаният подход има няколко плюса. На първо място ще предостави поне част от отговорността за бъдещото пенсиониране там, където трябва да бъде поначало - в ръцете на самите работещи. На второ място, самите фондове ще загубят основния си структурен дефицит, това че бизнесът им е гарантиран през законодателството и съответно не съществуват в реална конкурентна среда. След промяната, те ще могат да предложат по-разнообразни продукти на клиентите си и да се състезават на истински пазар, където да покажат съвсем друга доходност. Не на последно място, не можем да не отчетем положителния ефект върху реалните заплати за трудещите се и върху данъчното бреме за българските работодатели вследствие на намалената осигурителна тежест.

Основният проблем, включително за представено тук предложение, остава склонността на политиците да взимат от Иван, за да дадат на Драган, което е не само морално укоримо, но и създава стимули за разрушаване на която и да е система, разчитаща на лична отговорност за осигуряване на бъдещето.

Коментари

Задължително поле