Бившият жп служител кореспондира с колеги от цял свят на есперанто

На 80 железничарят надяна костюм и червена фуражка, за да посрещне царския влак

80-годишният Ангел Мъглов от великотърновското село Самоводене е живата история на родните железници. Достолепният мъж владее международния език есперанто, обикаля света и живо се интересува от техническия напредък в областта на железопътния транспорт на всички континенти.

Ангел с гордост заявява, че целият му трудов стаж е преминал в БДЖ. Цели 36 години е работил предимно в Железопътното управление в Горна Оряховица като ръководител движение и влаков диспечер за регулиране на влаковете в северната жп-мрежа. Трудовата му дейност стартирала на гара „Яворовец” и приключила в отдел „Контейнери”. На прочутата с историческото си минало жп гара „Трапезица” във Велико Търново пък стажувал и там положил държавния си изпит за ръководител движение. На 23 септември тази година Ангел Мъглов отново надяна костюм и с червена фуражка и палка лично посрещна царския влак, който направи обиколка по повод честването на 110-годишнината от обявяването на Независимостта.

Преди дни пък ексжелезничарят се вози във влак с омбудсмана Мая Манолова.

„Пътувах с нея час и половина от Горна Оряховица до Шумен. Поздравих Манолова, че е избрала да пътува с влак. Казах й, че адмирирам идеята, защото така може да се срещне с повече хора от страната и да чуе техните болки и предложения”, разказа Мъглов.

Той с гордост казва, че навремето държавници и известни личности редовно са ползвали железопътния транспорт. През 1962 г. като млад служител Мъглов се срещнал с актьора Константин Кисимов, чието име днес носи великотърновският Музикално-драматичен театър.

„Кисимов се качи в бързия влак от Горна Оряховица за София. На перона го спряха много хора и разговаряхме с него. Година по-късно пък в Горна Оряховица пристигна на посещение знатен руски машинист. Иван Палин бе тържествено посрещнат от ръководството на Локомотивното депо в железничарския град”, реди Мъглов.

Той обаче добавя, че му е тъжно като гледа в какво незавидно състояние е днес железопътният ни транспорт.

„Навремето влаковете бяха препълнени с хора. Спомням си еуфорията през 1963 г. по изпращането на първия влак с електровоз от Горна Оряховица за Русе. През същата година в знаменателно събитие се превърна и пристигането на бързия влак от София за Варна, който пък беше с първия дизелов локомотив. До този момент всички композиции бяха теглени от парни локомотиви”, разказва разпалено Ангел Мъглов.

Жепеецът с умиление си спомня как влаковете в онези години се движили с по-големи състави от по 10-12 вагона. Превозвали хиляди пътници дневно, както и огромни количества товари като въглища, инертни материали, дървени трупи и др.

„До 1989 г. се удвоиха и електрифицираха много жп-линии като София-Варна, София-Пловдив-Бургас...Всички влакове вече бяха с електровози. Най-напред бяха доставени чисто нови машини от завода в Пилзен, Чехословакия. От Австрия бяха купени дизелови локомотиви, а от завода в град Крайова, Румъния - електрически локомотиви. Пристигнаха и голямо количество дизелови локомотиви от бившия СССР. Това беше гръбнакът и тягата на железниците. Пътническите вагони пък се произвеждаха в завод в Дряново, имаше и внос от бившата ГДР. След демократичните промени у нас в жп транспорта се вляха само 25 мотриси от марките „Дезиро” на концерна „Сименс”, връща се назад в годините Ангел Мъглов.

Бившият железничар никога няма да забрави трагедията от 12 декември 1972 г., когато бърз влак София - Добрич и товарна композиция се удрят челно на гара Венчан. При катастрофата е имало десетки пострадали пътници.

Сред ярките запазени спомени на жепееца е и авария преди 50 години, когато в междугарието Кръстец - Плачковци в тунел № 19 се срива огромно количество скална маса върху железния път. Товарен влак се удря в каменната камара и след това движението по това релсово трасе било прекъснато в продължение на десетина дни.

Освен влаковете, другата страст на бившия железничар е есперантото. Мъглов поддържа и усъвършенства познанията си по международното слово вече 45 години. По изкуствено създадения език се запалил през 1973 г. по време на селскостопанска бригада.

„Докато копаехме царевица с мой колега се заговорихме за географски забележителности. Стана въпрос, че има международен език и още същата година в ЖП-управлението организирахме курс, в който се включиха 15 души. Само двама обаче завършихме 5-месечното обучение. Този език ми отвори вратите към света”, споделя Ангел Мъглов.

И до днес железничарят води активна кореспонденция с колеги от Германия, Холандия, Япония, Китай и др. държави. Непрекъснато получава писма и картички от близки и далечни земи. Освен това Мъглов е и активен член на Международната железничарска есперантска федерация. Последният световен конгрес на организацията е бил през юли тази година в Лисабон.

„Непрекъснато посрещам гости от чужбина в дома си. В домът ми в Самоводене са отсядали мои приятели от Германия, Холандия, Франция, Япония, Румъния, Сърбия, Полша, Унгария.

Мъглов споделя, че е имал 10-годишна американска виза, но така и не стъпил в САЩ. Не крие, че мечтата му е да посети Китай и страната на гейзерите Исландия и най-вече столицата Рейкявик.

Хобито на Ангел Мъглов е да обикаля страната с фотоапарат и да снима жп гари, влакови композиции, локомотиви, съоръжения. Публикува ги на страницата на групата „Железопътен транспорт” във фейсбук, в която е изключително активен.