Точно 293 312 сигнала за онлайн злоупотреби над деца е обработил Националният център за безопасен интернет за периода януари-септември 2024 г. Сред сигналите на Горещата линия на тел. 124 123 са такива за разпространение на снимки и видеа със сексуално съдържание с деца, сексуално изнудване и експлоатация. При всички сигнали 99% са за престъпления спрямо момичета и 1% - спрямо момчета. Най-потърпевши са деца на възраст 10-14 години.

Тези данни станаха повод да потърсим причините и съвети за превенция на децата, от координатора на Националния център за безопасен интернет Антоанета Василева.

- Г-жо Василева, на какво се дължат данните за онлайн престъпления срещу деца, обработили се близо 300 хиляди сигнала само за 9 месеца?
- Наблюдаваме промяна на престъпленията срещу деца в мрежата. Извършителите стават все по-нагли, все по-бързо намират деца и стигат до принуда да изпратят своя гола снимка или видео, или да ги поставят в ситуация на изнудване за пари. COVID - 19 остави доста голяма възможност за това. Пандемията позволи много деца на ниска възраст да се налага да ползват интернет, категорично бе ускорен този процес. За съжаление, те имат социални профили, въпреки че такива са разрешени за деца над 13 години. Лъжат с посочването на годините си, а така социалните мрежи им предоставят често неподходящо за тях съдържание.

- Имат ли родителите вина, разрешавайки децата да имат публични профили в социалните мрежи?
- Много деца имат социални профили без знанието на родителите. Има случаи, в които възрастните са превключили профила на частен, но след дни, когато например, детето няма достатъчно лайкове - то превключва на публичен.

А една от причините недобросъвестни лица да преследват децата в мрежата е именно това, че профилите им са публични. Имат своя снимка и се вижда, че са деца.

Когато един педофил търси такива жертви, той много лесно може да ги намери и да започне разговор с тях. Много често хората не си дават сметка за това. Съветвам родителите, освен да защият профила, да не слагат снимка, на която се вижда детето. Снимките, особено на деца, са като каталог за престъпниците в мрежата, за педофилите. Те просто си набелязват децата и спрямо това какво постват в мрежата, снимки и текстове, издебват удобен момент. Като например: „Скарах се с майка ми...“ Това са сигнали за педофилите, че дадено дете е уязвимо и се започва разговор. Това, което ние им казваме е: „Не качвайте свои снимки!“ Сложете си аватар или някаква снимка на интерес, който имате, не е нужно целият свят да ви вижда.
Родителите да не качват снимки на децата си, а ако го правят, да ги попитат дали са съгласни да я качат. Истината е, че ние като родители сме тези, които създаваме границите на децата.

- Какви са най-честите стратегии на педофилите за манипулация на децата?
- Наблюдаваме нова тенденция в последната година - престъпниците в мрежата влизат и в игрите, които най-често децата играят. Представят се за малки, играят с тях известно време. След известен период на наблюдение на даден играч, се търси лична комуникация.

Макар и анонимно, децата играят с непознати, събират се с тях в обща игра.

Понякога се търсят по никнеймовете да играят заедно. Така престъпникът наблюдава детето, какво не му достига да мине ниво например, в чата на играта той му предлага, да кажем 5000 купи да си вземе скин, съвесем безплатно. Следва изваждане на разговора в WhatsApp или Viber. Там детето предоставя телефона си. Праща му се СМС с код, който то трябва да изпрати обратно. Казват, че това е безплатно, но се оказва, че телефонната сметката е сериозно натоварена, над лимитите понякога. Сумата не може да се възстанови. Имахме редица сигнали как непознати често изваждат децата в чат в комуникационно приложение. Тези приложения са с трудно проследима комуникация, а при лайф (на живо), съвсем не може да се проследи. Единственият начин е в момента на връзката да се установи престъплението.

Освен това те вече знаят телефонния номер на детето. Така непознатият има доста възможности за въздействие. Той може непрекъснато да го атакува. Да го принуждава да разговаря, да изпраща голи снимки.

- Това ли е другият начин за въдействие?
- Да, изпращането на гола снимка е другият начин. Когато детето има публичен социален профил, снимките му са видими. В момент, когато сподели, че нещо го е накарало да се почувства зле, нещо като „Скарах се с гаджето си“ или друго, това е чудесен повод на един педофил да се свърже с него, без значение дали е момче или момиче. Престъпниците си създават профили на деца, те обикновено са с няколко профила, на дете на различна възраст и в зависимост от таргетираното лице, се използва подходящият. На 14-15-годишно момиче се включва 16 годишно момче, т. е се представят за връстници или само с година по-големи.

Тийнейджърите между 12 и 14 години са склонни да имат т. нар. онлайн любовна връзка. Те не са се виждали никога, защото COVID-19 не позволяваше такива контакти. Те са във виртуална връзка, а в този случай детето си мисли, че разговаря със свой връстник, че споделят еднакви емоции един към друг. Разговорът се води много умело от педофила, докато усети, че детето му се доверява. Следва искане на снимка, по потник, по сутиен, а после и без сутиен. В момента, в който получи компрометираща снимка, той е в ситуация да настоява детето да праща още снимки или видеа. Може да не е педофил, а престъпник в мрежата, който да продава тези материали. Така да въвлече детето в продължителна сексуална експлоатация. Започва да изнудва и за пари, да не пусне снимката в мрежата. Започва се с малки суми, а ако детето плати първата, цената започва да се вдига.

- Това ли са ключовите неща - финансовите измами, сексуалната онлайн експлоатация?
- Да, в допълнение, то само по себе си е престъпление - изнудването. Има ситуации, в които децата са в риск, но деянието по същество да не е престъпление. Преценяваме сигналите и пращаме към „Киберпрестъпност“ към ГДБОП. За миналата година имахме 46 хиляди сигнала. Над 18 хиляди от тях изпратихме към дирекцията.

- Регистърът на педофилите в България, който все още не е изготвен, а трябваше да е готов преди два месеца, с какво би бил полезен?
- Трябва да има място, където определени институции или организации, които са оторизирани, да може да има как да проверят. Така хора, които навлизат в определени професии, свързани с деца, да бъде видимо дали не са част от този списък.
Истината е, че подофилията е заболяване. Тези хора търсят да бъдат в среда с деца. Спомням си, че се потресох, когато ГДБОП направи разкритие на педофил, който е доктор в болницата в Добрич. Бяха намерили около 6 хиляди материала с детска сексуална експлоатация на неговия компютър. Много е важно в определени професии, в училища, детски градини, болници, спортни дейности - тези хора да бъдат проверявани не само за психическото им състояние, но и за това. Разкриването на такова престъпление, доказването му, е много трудно. Децата, когато са били жертва на такова нещо, изключително трудно говорят. Особено ако са по-малки, не си дават сметка, че нещо нередно се случва. Защото манипулацията е в думи, като „Това е нашата тайна, аз те обичам, ти ме обичаш, затова ми доставяш това удоволствие“ и т. н.

- Самоконтролът на такива лица възможен ли е?
- Педофилията е заболяване, това не е нещо, което може да се контролира и лечението е доста продължително и трудно. Има случаи, в които педофили си правят медицински процедури, за да нямат възможност за сексуален контакт. Защото осъзнават, че това, което правят не е редно. Това е порив, нагон, който не могат да овладеят. Педофилията е в официалната статистика на заболяванията.

- Каква може да бъде превенцията срещу онлайн посегателства върху децата?
- Най-добрата превенция, като цяло, за всички онлайн рискови престъпления срещу деца е развиване на тяхната дигитална медийна грамотност. Развиването на умения, които ги правят устойчиви на такива рискове, да ги разпознават веднага, да знаят какво да правят, за да не попадат в такава ситуация. Или да не им хакнат профилите, да не стават жертва на престъпления. Това може да се състои в съвети, например, какво правим ако непознат ни пише, изпращаме ли снимка, какво правим, ако ни се случи нещо лошо, от кого търсим помощ, блокираме ли, докладваме ли, обаждаме ли се на някой... Това е най-важното - децата да имат тази устойчивост и знание какво да правят в рискова ситуация. Както ги учим да пресичат, да играят безопасно, как да карат колело. Такъв тип подход трябва да има и към онлайн средата. Ужасно много рискове се подценяват, в контекста на фалшивите новини и дезинформацията. Трябва да се развиват умения за критично мислене, да проверяват информацията. Да си задават критични въпроси, да са мнителни, за да могат да се предпазят. Родителите трябва да им помагат.

- СЗО ни постави на челните места по пристрастени към интернет деца. Къде сме всъщност?
- Ние в Центъра за безопасен интернет смятаме, че няма такова нещо като пристрастяване. Няма никакви изследвания, научни доказателства. Има единствено в класификатора на психични болести игровото разстройство, което е доста трудно и дълго да се изследва, поне в рамките на година. Възрастните казваме, че децата са пристрастени, защото ги виждаме непрекъснато в интернет, но не си даваме сметка защо са там. Една от причините е, че те общуват там, играят, но и учат. За тях няма разлика между онлайн и офлайн средата. За тях са едно цяло. Ние използваме термина прекомерна употреба. Едно дете може твърде дълго да седи в ТикТок и само да скролва, да гледа чуждо съдържание. Но ако създава собствено съдържание или общува, т. е. е по-важно какво правят децата в мрежата. До 10-12 години трябва да има ограничаване на времето, прекарано там, но то да не е със забрани, а да е балансирано. Това е задача на родителя. Самото дете няма как да се научи на самоконтрол.

Децата са склонни да прекаляват с всичко, което им харесва. За всичко, което ги забавлява, са склонни да прекрачват границите на здравословното. Приятелски и без налагане трябва да се обясни. Има методи за ограничение, родителски контрол и т. н.

- Популярно е твърдението, че устройствата пречат детето да спи добре. Кога трябва да ги остави вечер?
- Най-късно в 8 или 9 часа. За да може нервната му система да се успокои, очите му да си починат. Детето има нужда да не е пред екран, който да стимулира мозъка му и нервната му система поне един час преди заспиване. Защото когато играят до 11-12 часа вечер, те после не могат да заспят дълго време. Напрежението и възбудата, която е създала играта у него, му пречат да заспи бързо, а сънят му е неспокоен, сънува кошмари. Няма релаксираща почивка. Следващият ден става уморено, не е адекватно в училище и така се завърта омагьосан кръг. Съветвам това да са изключения, да са през уикенда, така че да има време за възстановяваване в следващия почивен ден. Децата имат нужда от правила, които да са смислено обяснени. Когато става дума за интернет, децата имат нужда точно тези правила да са семейни и възрастните също да ги спазват. Като например, телефонът да не се използва по време на вечеря, дори и да звъни или дава нотификации. Това може да почака, защото това е време за семейството. Това много ясно трябва да се артикулира на децата. Защото има време за всичко. Ако това се приложи, детето много бързо ще изгради навиците си.

Нашият гост
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност и координатор на Националния център за безопасен интернет и програмата за дигитално-медийна грамотност в Асоциация “Родители”. Г-жа Василева има над 18-годишен опит в областта на правата на децата и жените, разработването и развиването на политики за защита на децата и уязвими групи, и превенция трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца. Завършила е журналистика, има магистърска степен по международни отношения и дипломация и специализация по международно право по права на човека в Швеция и Канада. Тя е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите свързани с трафика на хора, миграцията и рисково поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Антоанета Василева е Първи Вицепрезидент и член на Експертната група за борба с трафика на хора (GRETA) на Съвета на Европа от 2019 г.