Армията на Левски

Левски във военна униформа от Първата българска легия.

През 1869-1872 г. Апостола и неговите съратници изграждат не „чисто” политически структури, а основите на освободителна армия

Да не забравяме, че Дякона е възпитаник на двете легии от 1862 и 1867-1868 г.

На 6/18 февруари, вторник, 1873 г. България „... изгубва най-добрия ни българин...”, както споделя един съвременник. Смъртната присъда на Васил Левски съвсем не е за убийство, както продължават да говорят наляво и дясно самозвани капацитети (според Османския наказателен кодекс наказанието за подобно деяние е заточение), а за ”престъпления” от политически и военен характер. Дейността на „главатаря на бунтовниците” е квалифицирана като вече започнало въоръжено въстание! Особено опасно за държавата е изграждането на тайна комитетска организация, прилаганите конспиративни методи и преди всичко закупуването на оръжие! Повече за всичко това читателят може да научи от моята книга „Левски - другото име на свободата” (2017) и от специализираното изследване на доц. Маргарита Златарева „Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски” (2020 г.).

Онова, което днес, като че ли не съзнаваме в достатъчна степен, е пределно ясно за генерал Али Саиб паша (председател на извънредната следствена комисия в София) и майор Шакир бей от турския Генерален щаб - Левски е създал не просто политически, а военни структури. С други думи, изгражда армия! Още замисълът на Раковски през 1862 г. е да се формира български „полк” от около хиляда души, разполагащ с офицери, военни лекари, конница и т. н., който след навлизането си на българска земя „в движение” да се превърне в армия.

Нашите революционери познават съвременните им армии, особено изгражданата пред очите им сръбска „Народна войска” - организираното по западен образец опълчение, базирано в градове и по-големи селища. В духа на военното строителство революционните комитети са замислени от Левски и неговите сподвижници като „ядра” за формиране на въоръжени сили. Ако съдим по Априлското въстание, местните военни формирования в Панагюрище, Брацигово, Перущица, Батак, на Еледжик и т. н. не са плод на „хайдушка” импровизация, а наброяват хиляди бойци, имат щабове, подразделения, ръководени от хилядници, стотници, младши командири...

И не „хайдушката” пролет, според Апостола, е най-подходящото време за вдигане на въстание, а зимата - сезонът, при който населението е с осигурени припаси, мъжете са се върнали от „гурбет”, а действията на турските войски ще бъдат затруднени от студа и снеговете при преминаването на планинските проходи, лагеруването на открито, събирането на припаси и т. н. Военен театър ще бъдат самите градове, големите селища и военни лагери, укрепени с редути и окопи.

Левски и съратниците му съзнават, че въоръжените българи се нуждаят не е от прословутите „вехти войводи”, а от професионални офицери. Да не забравяме, че Левски е възпитаник на двете легии от 1862 и 1867-1868 г. Втората от тях е наричана „Българска военна академия” и на практика е съкратен офицерски курс.

Апостола държи особено на своя помощник Ангел Кънчев, завършил военно училище. И неслучайно настоява пред „кабинетния революционер” Любен Каравелов да използва в тази посока връзките си в Сърбия: „Ние се нуждаем от водители народни за бойното поле и молим ги да ни дадат място във войнишкото училище за 150-200 души (...) Ако ли не, ще търсим на друго място...” Левски иска от Каравелов и БРЦК в Букурещ да бъдат преведени и отпечатани наръчници по военно дело, които ще бъдат раздадени на местните комитети.

На преден план при Левски е и въпросът за оръжието, при това модерно и в нужното количество. През 1871 г. той води кореспонденция с одеските българи за осигуряването на три хиляди пушки. По-късно числото достига пет хиляди модерни пушки и 14 500 от по-старите системи с гладка цев, но руското военно министерство осуетява тези планове. Апостола призовава комитетите да купуват оръжие по всички възможни начини.

Дейците в Ловеч, Плевен, Тетевен, Орхание, и т. н. се снабдяват с пушки и револвери от Румъния, а БРЦК води преговори с оръжейна фирма от Швейцария. Ще припомним, че дори и злополучната акция в Арабаконашкия проход цели осигуряването на пари именно за оръжие! През 1872 г. висш представител на турската власт заявява пред западните консули в Русе, че „комитите” внасят от Румъния цели партиди от десетки револвери на седмица. Пред комисията в София Димитър Общи разказва: „Оръжие се прекарваше през всяко пристанище... Прекарват се по 8-10, обаче разправяха, че Анастас Плевненецът [Попхинов] докарал наведнъж 40 броя...” В „Труд” от 13 март 2020 г. разказахме за събрания от хаджи Станьо Врабевски, председател на комитета в Тетевен, „арсенал” от модерни американски пушки.

Поради липсата на достатъчно данни броят на комитетите и числеността на включените в тях организирани членове не са точно изяснени. Няма спор обаче, че привлечените по един или друг начин са били хиляди. Още при втората обиколка на Левски (1869 г.) е поставено началото на революционните ядра и в Никопол (около десетина души), Плевен (около тридесет), Ловеч (отново тридесетина), сходна е картината в Карлово, Сопот, Калофер, Казанлък, Пазарджик, Разлог, Пловдив, Перущица, Стара Загора, Сливен, Търново, Лясковец, Трявна и други градове и селища. Предвид солидното присъствие на „средната класа” (търговци, предприемачи и т. н.) и интелигенцията, „комитетската идея” бързо прониква и в други населени места. Отивайки в Румъния през есента на 1869 г., за да представи „... народното мнение...”, Левски е убеден в сериозния потенциал на „вътрешните” сили, който решително надхвърля онзи на четите от 1867-1868 г. Постепенно „армията на Левски” нараства. Например комитетът в Тетевен, отначало от 9 души, през есента на 1872 г. брои 51 съзаклятници. Онзи в Панагюрище е от „... до 60 последователи...” Организацията навлиза и в селата - комитетът в Гложене е броял „22 работници”, във Видраре - 15-16, в Къкрина - около 20, и т. н. И съвсем закономерно по време на Априлското въстание в Панагюрище, Батак, Брацигово се формират въоръжени сили от хиляди бойци. В Първи (Търновския) окръг, независимо от провалите, участват около хиляда въоръжени „комити” - само от Бяла Черква Бачо Киро извежда повече от сто въстаници! Ако се върнем към 1872 г., печално известният хаджи Иванчо Хаджипенчович е разказвал, че следствената комисия в София е разполагала с писмо на Левски до Филип Тотю (вероятно от 1871 г.), в което се казвало: „... 12 хиляди души са готови и записани...” Киро Тулешков на свой ред сочи 14 хиляди съзаклятници. Така или иначе, всеки по-голям комитет е разполагал с хора „на първи позив”.

Въпреки тежките удари, разрастването на организацията не прекъсва и след гибелта н Апостола. Както виждаме, посочените към 1871-1872 г. дванадесет-четиринадесет хиляди членове и привърженици на Вътрешната революционна организация в общи линии отговарят на търсените около 20 хиляди пушки. С оглед на практиката в тогавашните европейски армии, плановете за подготовката на около 200 офицери дава отново приблизителното число от около 15-20 хиляди „... юнаци на първи позив...” Макар в историческата наука въпросът „ако” да се възприема като ерес, надали има съмнение, че при планираната подготовка в продължение на години изгражданата от Левски и неговите сподвижници революционна армия би нараснала чувствително.
Както знаем, в Априлското въстание участват около десет хиляди въоръжени българи. Според статистическите отчети, докладвани на събранието в Оборище, годните за военна служба мъже само в Четвърти революционен окръг са наброявали 73 532 души.

Привличането на хиляди бъдещи въстаници, организирани в условията на строга конспирация, преследване и шпионаж от страна на властта, дефицит на финансови средства и т. н., е свидетелство за ролята на Апостола като стратег на националната революция, изградил нейните идейни, организационнии военно-политически основи.

Коментари

Задължително поле