На 22 април 2018 да почерпят

Стоичков повежда „Селтик“ срещу „Ливърпул“

Два литра твърд алкохол и 10 грама кокаин

Полицията арестува фен, заподозрян за раняването на полицайката на мача “Левски”-ЦСКА

НФСБ със закон за футболното хулиганство

Търсят евтино мехлем за брадавици в Турция Бургазлии на лекарствен туризъм

Синът на Валери Симеонов преодолял наркозависимост

Работодатели от Варненско готвят протест заради скъп ток от ТЕЦ Варна

11 българи са спечелили над 1 млн. долара на покер Фахредин Мустафов получи половин милион на турнир в Барселона

Инспекторите на ОЗХО взеха проби в Дума

Слизат от педалите на пешеходна пътека Велосипедистите масово вършат нарушения, някои не са и чували, че има правила

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 22 април 2018

10 000 унгарци протестираха за свобода на медиите

Мегз показа зърна на светско парти

Заев: Никога не сме били толкова близо до решение за името

Археологът проф. Хитко Вачев пред „Труд“: Мощите на 13 светци дарили Търново с чудна сила

С известния археолог проф. Хитко Вачев разговаряме преди премиерата на книгата му „Католически храмове и некрополи по българските земи през XV-XVII век“. Той е единственият изследовател на католическото църковно строителство и архитектура по нашите земи. Научният му труд е посветен на 330-годишнината от Чипровското въстание. Професорът разказва, че то е организирано от католици – борци за освобождението на България. Той представя пред „Труд“ и мащабното си изследване за мощите на 13 светци, пазени в старата столица като сакрален пантеон на държавата.

– Проф.Вачев, какви интересни факти установихте при проучванията на католическите храмове по българските земи?
– В продължение на десетилетия основният приоритет в археологическите ми изследвания бе материалната култура на българите от периода XV-XVIII век. Проучването на католическото храмово строителство е сравнително ново направление в родната археология. Искам да подчертая, че  със съдействието на  настоящия директор на Националния исторически музей (НИМ) доц.Бони Петрунова и с бившия директор на Варненския исторически музей проф. Валентин Плетньов направихме всичко възможно този незаслужено пренебрегван дял да бъде поставен наравно с всички аспекти на българската археология.
За мен приоритетно бе изследването на християнската култова архитектура и църковно изкуство. На православната църковна архитектура и строителство имам посветени няколко монографии. Дадох си сметка обаче, че същата проблематика от тази епоха, която касае католиците, у нас е останала в сянка.
През 2009 г. ми се наложи да направя археологическо проучване на дубровнишката католическа църква  „Успение на Света Богородица” във Велико Търново. Заедно с нея бе проучен и некрополът. Католическият храм е бил изграден в квартала на чужденците на старата българска столица. През XV в. за нуждите на дубровнишките търговци, развиващи оживена икономическа дейност в района, е построена църквата „Блажена Дева Мария отнесена в небето”, станала през XVII в. собственост на арменската общност в града. През XIX в. тя е изоставена и рухва. Интересна е историята на църковните постройки, използвани от католиците от Дубровник, които по онова време са имали колонии по българските земи. И това е първият изцяло проучен католически храм у нас. През 80-те години на миналия век са проведени разкопки на катедралната църква „Св.Богородица” в Чипровци, но за съжаление резултатите от тях не са публикувани. През 2012 г. проведох изследване на базата на запазени писмени източници за църквите, които са използвани от павликяните в Централна Северна България.

– Кои са павликяните?
– Те в края на XVI и XVII век са били обект на внимание от страна на католическата църква. Така населението от над 20 селища в района между Свищов и Никопол приема католическата вяра. На този въпрос съм посветил отделна студия. Всичко това обаче ме провокира за написването на обобщаващ труд, посветен на църковното строителство и архитектура на католиците у нас, тъй като техните култови постройки не са запазени до наши дни, се обърнах към писмени свидетелства от епохата. Проучих подробно докладите , изпратени до Рим от католическите архиепископи и други висши църковни дейци, много хроники, както и изключително разнообразен документален  материал. Така успях да изградя реална картина на всичко онова, което е направено, за да могат католиците да упражняват пълноценно своите религиозни ритуали и вярвания. Голяма част от изследването се позовава  на документите оставени от архиепископ Петър Богдан. Той е първият българин написал История на България и която наскоро бе открита в град Модена, Италия.

– Имало ли е „бум” на изграждане на католически храмове у нас?
– Условията за развитие на католическото храмово строителство са били много трудни, защото този процес се е развивал в границите на Османската империя, където официалната религия е мюсюлманската. Независимо обаче от трудните условия, католическото църковно строителство е мащабен процес. Той се обуславя от няколко фактора. Една от най-важните заслуги за изграждането на църкви и манастири е финансирането от страна на Свещената Конгрегация за разпространение на вярата в Рим. Тя изпраща пари, както и художници, които са украсявали интериорите на храмовете. Наред с това, финансирането на градежите е ставало и чрез колективно и индивидуално дарителство. Особено интересен факт е, че с художественото оформление на религиозните домове са се занимавали вещи зографи от Италия и Дубровник.  От една страна в стенописите им се долавя влиянието и традицията на византийската живопис, а от друга-модерните тенденции в тогавашното италианско изкуство. Това се отнася и за църковната утвар, използвана в тези църкви.
Може да се каже, че храмовете на павликяните католици са били от нетрайни материали, предимно от дърво. По външен вид те не са се различавали от околните къщи. Това е било породено от стремежа да не се дразни официалната османска власт.

– Какво ще прочетем в монографията ви за католическите храмове и некрополи по българските земи?
– В нея правя извод, че независимо от трудните условия, в които се развиват католическото църковно строителство и архитектура, е постигнато забележително за времето си художествено ниво. И това е част от националната българска култура. То не е случайно, защото тя е създадена под влияние и инициатива на високообразовани църковни дейци и интелектуалци.  Наред с тази проблематика, в монографията е включено и изследването на католическите некрополи. Проследил съм развитието и  особеностите на католическите погребални обичаи и ритуали и тяхната специфика. Установих и влиянието между погребалната практика на православни и католици.

– Кое беше най-голямото предизвикателство пред вас за този научен труд?
– Този научен труд е посветен на 330-годишнината от Чипровското въстание. А то е организирано от българите католици за освобождението на страната. Наред с това имах и личен мотив. Бях дал обет, че книгата ще е посветена на трагично починалия мой близък приятел и колега проф.Валентин Плетньов, който се занимаваше с изследване на този исторически период.

– Проф.Вачев, а какви са резултатите от последния ви археологически сезон?
– През 2017 г. продължих археологическото проучване на манастирския комплекс „Успение на Света Богородица” в местността Френкхисар във Велико Търново. Беше проучен некропола на храма и изяснена строителната история. Най-забележителното, което бе открито е една великолепна жилищна кула, която е била богато украсена с керамо-пластични елементи в духа на търновската художествена школа. За първи път в рамките на Средновековната столица бе открито такова съоръжение. Според архитектурния му вид считам, че то има много паралели с прочутата Хрельова кула в Рилския манастир.
Обектът се проучва от 2014 г. Разкрити са останките на великолепен средновековен храм със запазени части от стенописи. Първоначалното издигане на храма е по времето на цар Иван-Асен II в началото на XIII век, а през XIV век по времето на цар Иван-Александър около него е изграден и манастирски комплекс. Анализите от данните от разкопките в съчетание с информацията от писмените извори дава основание да считам, че това е манастирът „Успение на Света Богородица”, чието местоположение не бе известно до момента на разкопките и за него имаше податки единствено в писмените източници. Забележителното е, че в този храм е служил главата на Българската църква-патриарх Евтимий. Във вътрешността на църквата са погребани висши представители на българската средновековна аристокрация, както и висши духовници. За това съдя по откритите златни накити и останки от златотъкани облекла, а в един от гробовете за първи път в България бе намерена в гробно съоръжение тухла с надпис, който се оказа 1-4-ти стих от Евангелието на Йоан. Тухлата пък бе поставена под главата на мъжки индивид като това е практика при погребване на висши духовници. Попаднах и на гроб на друг висш духовник северно от църквата, който бе положен в полуседнало положение, което свидетелства, че той е бил епископ или митрополит.
През този сезон пък усилията ще бъдат съсредоточени върху разкриване на манастирските сгради. Според податките най-вероятно ще разкопавам манастирската трапезария, която има важна роля в провеждането на религиозни ритуали във всекидневния живот на светата обител.

– Председател сте на Специализирания експертен съвет за опазване недвижимите културни ценности. Какви спешни мерки вземате за съхраняването на това наследство?
– Големият брой на недвижими културни ценности – десетки хиляди в България, принуждава Съвета за опазването им да работи с максимално натоварване. Това се налага, за да може всеки един от тях да придобие съответния статут. Това пък е превантивна мярка за физическото им опазване.

– Автор сте на сериозно изследване на мощите на светци, които са се съхранявали в Търново през Второто българско царство. Разкажете ниш нещо за него?
– В епохата на Второто българско царство в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и други свещени реликви. Това направило средновековната столица толкова прочута в православния свят, че константинополският патриарх Калист нарекъл царския град „Втори Констинопол от Третия Рим”. И до днес се смята, че непревземаемостта на Търново векове наред се е дължала не само на уменията и далновидността на средновековните владетели, но и на силата на светите мощи. Заради това столично Търново се е славело и като Българския Ерусалим. Още с възстановяването на Второто българско царство, в столицата започва да се трупа благодат. Това на езика на средновековните книжовници означава събиране и съхраняване на свети мощи, които да даряват града с чудна и несъкрушима сила. Началото на този процес било поставено от цар Асен I, който през 1195 г пренесъл мощите на най-почитания български светец Св.Иван Рилски от Средец /б.а.древното име на София/ в Търново. Тази духовна дейност била продължена с особена активност от цар Калоян. Негова заслуга е в болярския град да бъдат събрани мощите на Свети Михаил Воин, Свети Иларион Мъгленски, Свети Йоан Поливодски и на Света Филотея. По времето на цар Иван-Асен II пък в Търново се озовали нетленните останки на Света Петка Българска и на Свети Гавраил Лесновски. От запазените писмени източници на средновековните книжовници и най-вече от произведенията на патриарх Евтимий черпим сведения в кои храмове са се съхранявали светините. Мощите на Свети Михаил Воин са били положени в патриаршеската църква „Свето Вознесение Христово.Заедно с тях са били изложени и мощите и на канонизираните български патриарси Йоаким I Макарий и Йоаким III. В църквата на цар Иван-Асен II „Св.40 мъченици” пък са били скътани останките на Свети Иларион Мъгленски на канонизирания в Търново Свети Сава Сръбски. Знае се, че костите на Свети Йоан Поливотски са били в царския манастир „Свети Апостоли Петър и Павел”, а на Света Филотея в древния манастир „Св.Богорица Темнишка” в подножието на крепостта Царевец.
По онова време, преди цели 7 века, за мощите на Света Петка Българска било отредено специално място в дворцовата църква на хълма Царевец. Култът към светицата през 14 век става изключително голям. Тя се е считала за покровителка на Търново. Така при подписването на търговски договор с Венеция, цар Иван-Александър заявява, че ще изпълни задълженията си по споразумението, като се заклева в Света Богорица и Света Петка.

Нашият гост
Проф.д-р Хитко Вачев е археолог с над 30-годишна практика. Има повече от 150 научни публикации преведени на немски, френски, румънски, японски език. Ръководител е на археологичски проучвания в село Арбанаси, Дубровнишката църква, манастирските комплекси “Св.Св.Петър и Павел” и “Успение на Св.Богородица” във Велико Търново. Председател е на Специализирания експертен съвет за опазване паметниците на културата. Хоноруван преподавател във ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.