Според пенсионерката горчиво-сладката напитка става и с готови билки

Елексирът е полезен за стомашни болежки, повишава апетита и настроението

Хубаво вино правя и рецептата не крия. Който иска, го уча, нека и другите да вземат моите умения - толкова щедра е баш майсторката на вино и пелин Николинка Димитрова от шуменското село Осмар.

Нищо че е на 83 г. и я мъчат шипове, още има сили да си копае двата декара лозе и да пълни бъчви с елексир. За пореден път признанието за гроздовите й напитки дойде от Малката винария в Осмар. 19 издания е имала досега известната дегустация в столицата на пелина у нас, а преди седмица Николинка спечели 14-та награда. Няма такъв рекордьор дори и сред мъжете в селото! Тази година призът за пенсионерката е за бял пелин. Наистина е прекрасен, едва намерила количество да занесе проба пред дегустационната комисия. В избата й са останали два литра и половина, обяснява усмихнатата жена.

“Правя всякакво вино и пелин, но кусвам само докато го приготвям, иначе не съм по пиенето”, бърза да се застрахова леля Николинка. И по въздържанието, и по факта, че на воля раздава рецепти и съвети никак не прилича на местните осмаряни. А и тя не е от Осмар, тракийка е, дошла от Свиленградско през 1954 г. Вино прави повече от четвърт век. Най-хубавато е, че и от нея никой не е крил рецептата. Споменава с добро вече покойния известен майстор Мирчо Тодоров, доста поназнайвал и съпругът на вдовицата, който работел в избата в близкото село Хан Крум.

За хубавото вино важно е и как ще се грижиш за лозето си, започва издалеко леля Николинка и пояснява, че имат тракторче. В задружната фамилия синът й оре, ръси, тя окопава 4 пъти, а дъщеря й помага финансово. При такива усилия и хубаво време, каквото даде миналта година, няма как да не се роди добро грозде. А е и всеизвестно, че в Осмар и въздухът, и почвите, даже слънцето е по-различно, както си говорят хората. Освен 2-та декара, целият двор на Николинка е пълен с лози, към 15 сорта. За белия пелин пенсионерката ползва грозде димят, но ако няма, се слага и булгар. Върху гроздето се редят в торбички нарязани ябълки синапки и дюли. Разбира се, най-важното са билките. Някои осмаряни слага между 17 и 27 вида, но важното е количеството на билето пелин /според спецове трябва да е над 30% от общите сушени омайни треви б.а./. Николинка обаче се кълне, че прави най-хубавия пелин с готова билкова смес, купена от аптеката. “Участвах в един проект към читалището и през октомври направих пелин с брани билки, защото нямах от другите. Всички викаха, че е хубав, аз не го харесах, честно ви казвам”, откровена е майсторката.

После сместа от грозде и плодове се залива с вино. “Може младо, може старо, но трябва да бистро, качествено”, обяснява пенсионерката. Поне 20 дни трябва да престоят гроздето и плодовете, да се омесят вкусовете, да ферментира. Пелиново тайнство! След това е въпрос на вкус дали е готова напитката или още трябва да се чака. Ако е постигнат баланса между сладко и горчиво, и има хармония на билките, елексирът се източва в друг съд. “Може и пластмасов. Преди бяха бъчвите, като го правехме с моя мъж. Да знаете, че за майстора няма ограничения”, махва с ръка Николинка. И още нещо - захар в нейния пелин няма, тя слага шира или гроздова мъст, както й казват.

А дали е лековит не смее да го хвали, но със сигурност е хубав щом на къщата й хлопат ценители чак от София, Варна, Добрич, Бургас... Даже са си поръчали за догодина. “Знам ли аз дали ще съм жива да направя?.. Преди години бях голяма работа, кранистка съм била в село Хан Крум, в Циментови изделия. Три книжки съм имала, какви ли не машини съм управлявала”, обяснява Николинка. С удоволствие си припомня как с порталния кран е вдигала 12-тонна панела. Отговорна работа! “Комшията ми беше шеф и ме изпрати да изкарам курсове за всякакви машини, който излезе в отпуска, аз го замествам”, обяснява ербап жената. Управлявала е освен крана, пътна техника, машина за бъркане на бетон, обслужвала е компресор, даже трактор е карала. Верижната машина била на мъжа й, но и него е замествала.

“Само за лека кола нямам смелост. Всички знаци знам и до днес, обаче мъжа ми караше колата. Още е в гаража “Москвич 408” от 1972 година. Ретро автомобил ще става”, смее се кранистката баш винар.

На другия полюс като дебютант в тазгодишната селска Винария се явила и спечелила първо място, но с червен пелин, Анета Недялкова. Тя е кореняк, работи като секретар на местното читалище “Съгласие-1882”, но за първи път се осмелила да направи пелин. Наистина го майсторила сама, защото съпругът й е в Англия и дори не го е пробвал. Анета ползвала ароматно грозде хамбургски мискет, ябълки, дюли, но заложила на брани от нея осмарски билки. Подбрала цели 25 вида - пелин, жълт и бял равнец, кантарион, липа, мащерка... И заляла с прекрасно домашно мерло, пазено от миналата година. Не очаквала да спечели награда. На винарията обаче, всички проби са анонимни и под номера, няма никаква възможност за връзкарство. Оценява ги професионално жури от дегустатори. До последния момент списъкът от цифри и срещу тях име на производител се държи само от Александър Горчев, кмет на община Велики Преслав, който винаги гостува на празника.

Като чула, че нейната проба N3 печели, Анета много се зарадвала и вече се е зарекла, че ще продължи да прави пелин всяка година. Още една жена Иванка Велчева спечелила приза за най-добро бяло вино. Еманципация, жените по нищо не отстъпват на мъжете, коментират в селото. Истината е обаче, че в Осмар правенето на пелин и вино е буквално религия. И нестихваща, жива традиция, която се предава и фамилно, и от човек на човек.

“Тази година бяха представени повече проби на пелин от миналата Винария. Почеркът на осмарския е много по-различен от този в цялата страна. Местните хоря знаят как се прави тази горчиво-сладка напитка, владеят тайните на билките и умеят да постигат хармония между тях”, категорична е инженер-технологът Мара Джобкова, която председателства дегустационното жури. Сигурно е, че пелинът, произведен в Осмар, е здравословен и изпитано средство не само за добро настроение, но и срещу стомашно-чревни неразположения. Повишава и апетита. Трябва да бъде обаче, в нормално количество - на едно хранене по чаша, потвърждава съветите на специалисти Джобкова.

В Осмар вече с нетърпение очакват 14 февруари. Тогава е вторият голям празник за баш винарите, който начева с литургия в селския храм и ритуално зарязване на лозята. Продължава с веселба във всяка къща, защото тук няма дом без лози и изба.