На 16 февруари 2019 да почерпят

Нишан Джингозян: Голяма част българите във Великобритания няма да получат статут

ЕС с пакет от мерки в помощ на сделката за Брекзит на Тереза Мей

Брекзит е с все по-неясна съдба “Голдман Сакс” дава прогнози 50/50 за успех на премиера

НАСА обяви марсоход за мъртъв Последният му контакт със Земята бе през юни м.г.

Медведев пристига у нас на 4 март

Андрей Ковачев: Пакетът „Мобилност“ остава за следващия Европейски парламент

Тодор Чобанов: Няма недостиг на места в детските градини, проблемът е в яслените групи

Митьо Очите кацна на летище София

Мадуро преговаря тайно с Белия дом Надява се скоро да се срещне лично с Тръмп

Авторите на разследването за руския агент „Федотов”: Българските тайни служби са инфилтрирани от руското разузнаване

Столтенберг и Лавров не постигнаха съгласие по договора за ракетите

Турция ни предаде Митьо Очите

АПИ сменя пътните табели към границата със Северна Македония

Полицаи хванаха 13 афганистанци край ямболско село

БЛС иска 15% от бюджета на НЗОК за специализирана извънболнична помощ

Български лекарски съюз проведе кръгла маса на тема „СИМП – състояние и перспективи“. В рамките на събитието се проведе дискусия на тема: „Как да предотвратим унищожаването на специализираната извънболнична помощ?“ Във форума взеха участие представители на законодателната и изпълнителната власт, големи общини в България, представители на лечебни заведения от СИМП, пациентски организации, съсловни организации, синдикати, медицински лица и др., съобщиха от БЛС.

Д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС, откри събитието, като призова за съсловен синергизъм и обединение около общи политики. „Необходимо е цялото съсловие да има обща визия за подобряване на здравния сектор и респективно на медицинската услуга. Всички сме наясно, че проблемите са много и няма да се решат за един ден, но наша е задачата да поставим основите на промени, които да доведат до ефективно и качествено здравеопазване“, коментира д-р Грозев. Председателя на съсловната организация допълни, че най-сериозния проблем в сектора, продължава да бъде липсата на реална оценка труда на медицинските специалисти и на изпълняваните медицински дейности, което на практика дестабилизира цялото здравеопазване.

„Работещите в сектора са най-точния коректив, на това което може и трябва да се промени“, коментира председателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. Тя допълни, че е важно всички да работят единно за благополучието на пациентите, без да има разпокъсване на отделните нива в обслужването и предоставянето на медицинската услуга.

Проф. Георги Михайлов, член на здравната комисия и народен представител от „БСП за България“, изрази притеснения от съществуващия дисбаланса в сектора. Според него той може да бъде разрешен чрез последователна и колективна работа между институциите и съсловните организации, изнасяне на дейности от болнична в извънболнична помощ, с което лечебните заведения за БП ще се разтоварят от излишни процедури и ще се издигне ролята на СИМП в сектора, и не на последно място, спешно остойностяване на медицинските дейности.

Д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС, представи доклад за състоянието и перспективите на специализираната извънболнична помощ. За пореден път, като основен проблем за лекарското съсловие се открои недофинансирането на сектора, подценяването на СИМП, и ниските заплати на всички медицински лица, в т.ч. и на специалистите по здравни грижи.

„Проблемите на различните нива в системата не се решават, а само се задълбочават. Ресурса необходим за ефективното функциониране на специализираната доболнична помощ е 15%, а не 6%, колкото се отделя в момента“, коментира д-р Павлова. Според проучване, направено от БЛС сред 176 специалисти от извънболнична помощ, стана ясно, че средната работна заплата на специалистите е между 850 и 950 лв. „Липсата на остойностяване труда на лекарите и на медицинските дейности, води до прогресиращ отлив на кадри и в резултат 65% от работещите колеги в СИМП са на възраст между 55 – 65 години.“, добави д-р Павлова. В проучването се очерта сериозен дефицит на специалности по области – липсват кардиолози, ендокринолози, офталмолози, невролози, педиатри, пулмолози и др. „Лечебните заведения трупат и дългове, като 80% от ДКЦ-тата имат неразплатени задължения към НАП, към доставчици и задължения по трудови възнаграждения. Сградния фонд също е в лошо състояние – 67,4% и повече от половината ДКЦ-та имат нужда от ремонт, но не могат да го финансират сами“, каза още д-р Павлова.

На форума бяха изведени дългосрочни и краткосрочни мерки за оздравяване на сектора и в частност на специализираната доболнична помощ. Всички присъстващи подписаха декларация, съдържаща обсъдените решения и препоръки, която ще бъде внесена в Министерство на здравеопазването, здравната комисия и НЗОК. Част от мерките включват въвеждане на електронно здравеопазване, увеличаване на обемите и цените на дейностите изпълнявани от лекарите в СИМП, възможност за изнасяне на дейности от болничната в извълболничната помощ, разширяване на опциите за диспансеризация на пациенти с хронични заболявания, остойностяване на медицинските дейности труд и др.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.