На 28 февруари 2020 да почерпят

Дневният хороскоп на Алена за петък, 28.02.2020

Почина началникът на отбраната ген. Андрей Боцев

ФБР пише за Хемингуей, Елвис, Ленън и Марлене Избрани текстове от личните досиета на знаменитостите

Жертвите на коронавируса в Италия станаха 17

Президентът връчи награди за отговорен бизнес

Емисиите от фини прахови частици в Стара Загора са под нормите

Нови 14 случая на коронавирус в Германия

Путин отказал да ползва двойници Предлагали му от съображения за сигурност

Трус с магнитуд 3,1 по Рихтер бе регистриран в Албания

Вирус истерия тресе България (обзор) В аптеките няма дезинфектанти, маски, термометри и противогрипни препарати

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 28 февруари 2020

Кметовете в община Сливен ще разясняват на хората за коронавируса, нюкясълската болест и инфлуенцата

Затвор за турски гражданин, причинил катастрофа с една жертва и трима ранени

Половин България пие незаконна вода (обзор) 2960 от водовземните съоръжения на територията на страната нямат разрешителни, но се ползват от градове и села

БЛС иска 15% от бюджета на НЗОК за специализирана извънболнична помощ

Снимка: Архив

Български лекарски съюз проведе кръгла маса на тема „СИМП – състояние и перспективи“. В рамките на събитието се проведе дискусия на тема: „Как да предотвратим унищожаването на специализираната извънболнична помощ?“ Във форума взеха участие представители на законодателната и изпълнителната власт, големи общини в България, представители на лечебни заведения от СИМП, пациентски организации, съсловни организации, синдикати, медицински лица и др., съобщиха от БЛС.

Д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС, откри събитието, като призова за съсловен синергизъм и обединение около общи политики. „Необходимо е цялото съсловие да има обща визия за подобряване на здравния сектор и респективно на медицинската услуга. Всички сме наясно, че проблемите са много и няма да се решат за един ден, но наша е задачата да поставим основите на промени, които да доведат до ефективно и качествено здравеопазване“, коментира д-р Грозев. Председателя на съсловната организация допълни, че най-сериозния проблем в сектора, продължава да бъде липсата на реална оценка труда на медицинските специалисти и на изпълняваните медицински дейности, което на практика дестабилизира цялото здравеопазване.

„Работещите в сектора са най-точния коректив, на това което може и трябва да се промени“, коментира председателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. Тя допълни, че е важно всички да работят единно за благополучието на пациентите, без да има разпокъсване на отделните нива в обслужването и предоставянето на медицинската услуга.

Проф. Георги Михайлов, член на здравната комисия и народен представител от „БСП за България“, изрази притеснения от съществуващия дисбаланса в сектора. Според него той може да бъде разрешен чрез последователна и колективна работа между институциите и съсловните организации, изнасяне на дейности от болнична в извънболнична помощ, с което лечебните заведения за БП ще се разтоварят от излишни процедури и ще се издигне ролята на СИМП в сектора, и не на последно място, спешно остойностяване на медицинските дейности.

Д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС, представи доклад за състоянието и перспективите на специализираната извънболнична помощ. За пореден път, като основен проблем за лекарското съсловие се открои недофинансирането на сектора, подценяването на СИМП, и ниските заплати на всички медицински лица, в т.ч. и на специалистите по здравни грижи.

„Проблемите на различните нива в системата не се решават, а само се задълбочават. Ресурса необходим за ефективното функциониране на специализираната доболнична помощ е 15%, а не 6%, колкото се отделя в момента“, коментира д-р Павлова. Според проучване, направено от БЛС сред 176 специалисти от извънболнична помощ, стана ясно, че средната работна заплата на специалистите е между 850 и 950 лв. „Липсата на остойностяване труда на лекарите и на медицинските дейности, води до прогресиращ отлив на кадри и в резултат 65% от работещите колеги в СИМП са на възраст между 55 – 65 години.“, добави д-р Павлова. В проучването се очерта сериозен дефицит на специалности по области – липсват кардиолози, ендокринолози, офталмолози, невролози, педиатри, пулмолози и др. „Лечебните заведения трупат и дългове, като 80% от ДКЦ-тата имат неразплатени задължения към НАП, към доставчици и задължения по трудови възнаграждения. Сградния фонд също е в лошо състояние – 67,4% и повече от половината ДКЦ-та имат нужда от ремонт, но не могат да го финансират сами“, каза още д-р Павлова.

На форума бяха изведени дългосрочни и краткосрочни мерки за оздравяване на сектора и в частност на специализираната доболнична помощ. Всички присъстващи подписаха декларация, съдържаща обсъдените решения и препоръки, която ще бъде внесена в Министерство на здравеопазването, здравната комисия и НЗОК. Част от мерките включват въвеждане на електронно здравеопазване, увеличаване на обемите и цените на дейностите изпълнявани от лекарите в СИМП, възможност за изнасяне на дейности от болничната в извълболничната помощ, разширяване на опциите за диспансеризация на пациенти с хронични заболявания, остойностяване на медицинските дейности труд и др.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.