Царица Елеонора се поболява на фронта Дължим спасяването на Боянската църква на втората съпруга на Фердинанд

На 25 април 2018 да почерпят

Д-р ист. Николай Панайотов: Притежаваме единствената в света колекция от ритуални ножове за обрязване Откритият във Варненския халколитен некропол „златен фалос“ всъщност е предпазител /превръзка/ след обрязването

Пускат ток на най-богатите Електрическото „сърце” на най-луксозния SUV издържа 50 километра

Германският министър на външните работи нарече Асад “безчовечен” в реч в ООН

Полицията спря шествията на феновете

Тома Биков: ГЕРБ не се страхува от президента

Ген. Румен Миланов: Колкото по-шумен е един арест, толкова повече грешки се допускат

Арестуваха босненски гражданин с автомобил, пълен с оръжия в Италия

Еманюел Макрон: Франция и САЩ ще работят за ново ядрено споразумение с Иран

Съвместна проверка на плаж „Делфин“ направиха експерти от РИОСВ – Бургас и Министерството на туризма

Лиляна Павлова: Готови сме за клуба на развитите страни

Виетнамците се завръщат Десетки студенти от далечната страна ще се трудят в "Албена"

България, Румъния, Гърция и Сърбия формират работни групи за ускоряване на инфраструктурните проекти на Балканите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 25 април 2018

Бракониери унищожават бялата мида с тралове Бракониери ги изнасят в чували за захар и ги продават по 30-35 евро за килограм

Около десетина са находищата у нас на бялата мида и са най-много по Южното Черноморие. Тя е в плитките води, което прави добивът й лесен. Бракониерите слагат незаконния добив в чували и направо ги изнасят зад граница.

От регламентирания рибоволен бранш отдавна сигнализира държавата

Бракониери разорават с тралове дъното на Черно море при незаконен улов на бяла мида, като това може да доведе нарушението на баланса на екостистемата в родната акватория – това е записано във въпрос на бившата екоминистърка и настоящ депутат от ГЕРБ Ивелина Василева до министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Текстът е внесен в деловодството на Народното събрание и очаква отговора на шефа на МЗХГ.

Проверка на „Труд“ показа, че бялата мида става все по-доходен бизнес за бракониерите, а за малките лицензирани лодкари е вече поминък . Освен рапана бялата мида е другият наш нерибен ресурс, който се търси и добре заплаща на международните пазари. Затова рибарите наричат белите миди „дънното злато на Черно море“. Парламентарното питане на Василева е базирано на сигнали, пратени до нея, в които става дума за огромен незаконен улов на морския деликатес. От регламентирания рибоволен бранш отдавна алармират държавата за бракониерите и за това, че никой не ги лови.

„Пълнят бели миди в чували за захар, знаем номерата на микробусите, които товарят на 2-3 пристанища, дали сме ги в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и в Агенцията за храните, хайде да ги хванат вече“, каза д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ най-голямата асоциация на производителите на рибни продукти у нас „БГ Фиш”. Той не се ангажира на каква цена матрапази и нелегални прекупвачи изнасят ценния продукт, но обществена тайна е, че го продават навън за 20,30-35 евро на килограм. Законно бялата мида се лови от 300-350 риболовци, с разрешителни, издадени от ИАРА. „Има три предприятия, регистрирани законно за преработката им – две в Бургаска и едно във Варненска област“, посочи браншовикът. Той добави, че тези фабрики си плащат данъците, за разлика от нелегалните.

От асоциацията искат отдавна регламент за улова. Оттам се оплакаха от непрофесионалния превод на европейските правила по време на приемането ни в ЕС през 2007г. – той сътворил значително по-рестриктивно национално законодателство, което затруднява бранша.
„Като са преписвали европейския регламент, са взели само главните точки, а не са посочили уредите за добиване на пясъчната мида- с теглене на ръка или с малка лодка, с какви размери, конска сила и др, а само пише, че са забранени драгиращите средства. Нека министерствата да си размърдат експертите, да конкретизират превода, да се унифицират няколко уреда”, настоя Господинов.

От организацията са правили експеримент и дори филм за използване на селективни уреди за добив на бялата мида, която се изземва от горния слой, без да се обръща дъното. След сортиране малката мида трябва да се върне обратно в морето, а не като бракониерите, които събират всичко в чувалите и изнасят в тях и генетичния ресурс .

Браншовиците са настоявали още през март пред служебния министър да се забрани уловът през размножителния период на мидата.

„Сега на сайта на ведомството има проект на заповед на зам.-министър Цветан Димитров, с който се предлага да се забрани, но проблемът е ,че никой не е установил кога е този период“, каза още изпълнителният шеф на „БГ Фиш”. Той разясни, че държавата трябва да хване бракониерите, защото ги знае и че за законния улов трябва да унифицират уредите.

„За асоциацията е важно да има правила за този станал вече важен поминък , който храни поне 1000 семейства у нас-на рибарите с малките лодки, на хората в предприятията, които чистят, преработват, сортират и опаковат продукцията с официалните етикети за износ. Един човек, който ги лови за 15 дни си изкарва добра месечна заплата“, обясни Господинов.

 

Добива се лесно от плитките води

Най-много се изкупуват в Италия и Гърция

 

Черноморското крайбрежие е богато на два вида бяла пясъчна мида- хамалеа галинус и донакс. Третата-миа аренария, е по-скоро пришълец от Атлантическия океан. В момента най-много се изкупуват първите два вида в Италия и Гърция. Около десетина са находищата у нас на бялата мида и са най-много по Южното Черноморие. Тя е в плитките води, което прави добивът й лесен. Може да се открие на 5 до 10 м от брега, каза доц. д-р Виолин Райков, ихтиолог и морски еколог от Института по океанология към БАН във Варна. Той припомни, че според европейския регламент е забранено траленето на морското дъно , а при бракониерския улов на бялата мида обикновено се използва така наречената драга – трал като рало, който се забива на поне 5 см в дъното и го обръща. Проблемът с незаконния улов на бяла мида не е от вчера, но всеки бяга от темата и решаването му, смята експертът.

 

 

Народният представител от ГЕРБ Ивелина Василева пред „Труд“:

Риболовците са притеснени, трябват мерки за силен контрол

 

Повод за моя въпрос към министър Румен Порожанов са сигнали, които достигат до мен за незаконния улов на бяла мида. Рибоволците са притеснени и още по време на кампанията за предсрочните парламентарни избори са повдигали пред мен този въпрос – това заяви пред „Труд“ народният представител от ГЕРБ Ивелина Василева относно парламентарното си питане.
Според нея трябват силни мерки за затягане на контрола, които трябва да бъдат взети от компетентните органи.

„Темата ме вълнува – аз съм морски човек (Василева е родена в Бургас – б.а.). Отделно Черно море ще е сред основните приоритетни теми по време на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз. Във вторник община Бургас организира събитие по темата за Черно море, където ще бъдат дискутирани и тези въпроси (за незаконния улов – б.а.)“, обясни още бившата екоминистърка.

Ивелина Василева припомни, че според парламентарния правилник отговорът на земеделския министър Румен Порожанов би трябвало да бъде даден до една седмица.

Във въпроса, отправен от народната представителка са цитирани и данни, според които уловът на бялата мида през последните три години бележи драстичен ръст. През 2014 официално регистрираният добив е бил 61 тона. През следващата 2015-а тази стойност се е увеличила на 124 тона, през 2016-а – на 583 тона, а за първите месеца на 2017 година от водата са извадени 176 тона.
„Масовият улов може да доведе до застрашаващо намаляване на популацията на вида, каквато вече е налице в други държави, превърнали се в основен вносител на българския добив“, пише във въпроса на Ивелина Василева.

В текста се казва още, че способите като тралене са забранени в Закона за рибарството и аквакултурите.

 

 

Застрашени видове

Черноморската акула изчезва

Един от застрашените видове в Черно море е акулата, която в родните води е от семейството на Бодливите акули.

От Института по океанология вече предупредиха, че от две години Европейската комисия предлага да се въведе тотална забрана за улова на тази риба.

Причината за действията на Брюксел е, че няма почти никакви по-сериозни наблюдения за състоянието на запасите на акулата в Черно море, но този вид се забелязва все по-рядко.
Например в България уловът на Черноморската акула не се отчита, като по неофициални данни през 2016 година от мрежите са извадени 120 тона. От Института по океанология смятат, че уловените акули всъщност са в пъти повече от достигнатите чрез допитвания до рибарите стойности.

Намалява черната мида

През последните години бе отчетено намаляване на популацията на черната мида в българската акватория. Подробни данни бяха изнесени преди няколко месеца от Института по рибни ресурси.
До изводът се стигна след обстойни изследвания. В техния първоначалния етап бяха открити зони с празни черупки от черна мида, което според специалистите е показател за намаляване на запасите на вида.

Другият резултат от научната работа бе, че се достигна и до извод за затихване на популацията на рапана, който се храни с черни миди. Според учените може да се каже, че двата вида са намалели значително заради техния преулов.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. за бялата мида разбирам, но рапаните не са естествен обитател на черно море ,защо се гърлят за тях толкова много.

    1. Защото станаха… и като почнаха да ги ловят вече не са толкова опасни за черната мида.
      Но си прав.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.