Българите развързват кесиите, въпрeки Covid-19

В България е по-голям делът на хората, които смятат че трябва да работят от вкъщи, спрямо останалите страни от Европа.

Даваме най-ниски оценки за финансовото си състояние

42% планират да харчат повече, при средно 35% за страните от Европа

Харесваме работата от вкъщи

Българите смятат да развържат кесиите си и да харчат повече, въпреки пандемията. 42% от българите планират през настоящата година да дадат повече пари за почивки, пътувания, ремонти и домашно обзавеждане спрямо миналата година. Това показва проучване на БНП Париба Лични Финанси (BNP Paribas Personal Finance), направено в 15 държави от Европа. Средно за страните от Европа само 34% от хората смятат да харчат повече. Оказва се, че българите са настроени по-позитивно по отношение на пазаруването от повечето европейци.

Българите обаче дават най-нисите оценки за ситуацията в страната и за личното си положение. За настоящата ситуация в страната ни дадената оценка е 3,6 от 10 възможни точки, което е най-ниското ниво във всички страни, където е проведена анкетата. Най-висока е оценката в Германия и Австрия - по 5,7 точки. По отношение на личните финанси оценката ни е малко по-висока - 4,7 точки, но отново е най-ниската в Европа.

Социалната дистанция, наложена от кризата, вреди най-много на личния живот - 75% от интервюираните в Европа заявяват, че виртуалните срещи разрушават връзката с приятели и близки. В България процентът е по-висок от средния за ЕС - 84%. Изследването очертава положителните и отрицателните термини, използвани от хората за описание на новия начин на живот. Негативните определения са доминирани от думата “самота”, с която 43% от участниците в проучването асоциират безконтактния начин на живот.

В същото време европейците високо оценяват практичния аспект на безконтактните услуги и започнаха да ги използват все по-често. Хората харесват най-много онлайн пазаруването - 73%. Харесвани са и безконтактните плащания (66%) и дистанционната работа (57%). Характерно за България е, че делът на хората, които смятат, че трябва да работят само от офиса, е по-малък от средния за Европа, а тези, които смятат, че трябва да работят и от дома и от офиса са повече от средното ниво.

По отношение на дистанционното обучение само 36% от българите смятат, че то работи добре. Повечето са на мнение, че има какво да бъде направено в организацията.

Ние сме близо до средното за ЕС ниво по отношение на възприемането на телемедицината (дистанционна диагностика и консултации с лекар) - 55% от българите и 58% от европейците биха се възползвали от нейните предимства. В същото време само 17% от хората у нас вярват, че тя функционира добре, което е далече под средното ниво за ЕС от 45%. Обяснението за това противоречие е, че телемедицинските практики не са широко разпространени в България - само 7% казват, че вече са ползвали такива услуги.

Прогноза

 

Лихвите по заемите ще вървят надолу

Ще плащаме с ириса на окото

Технологиите предлагат нови възможности за плащане.

Лихвите по потребителските заеми през тази и следващата година ще се запазят на настоящите ниски нива, а е възможно и леко намаление. Това прогнозира Мария Мангърова, мениджър “Продукти и услуги” на БНП Париба Лични Финанси при представяне на изследване за потребителските нагласи в Европа. И през миналата година, въпреки пандемията, лихвите по кредитите останаха стабилни и дори имаше леко намаление.

Хората пазаруват по-рядко, но за по-големи суми, каза Константин Джелебов, управител на фирма, разработила дигитален портфейл. В бъдеще ще потвърждаваме плащане с биометрични данни - например с ириса но окото. С навлизането на 5G мрежите ще станат реални технологии, при които плащането за гориво на бензиностанция ще става само с отдалечаването на колата ни, а хладилникът ще поръчва храна и ще я плаща вместо нас. В момента обаче все още много българи предпочитат парите в брой - донякъде, защото могат да ги пипнат. Други пък не биха пазарували от магазин, в който няма възможност за плащане с банкова карта, защото не носят пари в брой.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Икономика