България и Балканите от веки веков са в Средна Европа

Трудно оспоримият природогеографски факт е неглижиран от политиците

България и Балканите са част от Средна Европа, а не от Източна Европа - този трудно оспорим природогеографски факт до такава степен е неглижиран от европейските политици, че геополитическите понятия на идеологическата блокова принадлежност почти са изместили реалните факти от географията и историята на земите и народите.

Запад и Изток – са два термина, придобили абсурден политически отенък, доста различен от посоките в компаса. До преди четвърт век Европа свършваше при Виена и всичко на изток от Австрия тънеше в мъгла и мрак.

България и Румъния бяха „Изток”, но пък Гърция, Финландия и Турция бяха „Запад”, а сега пък и балтийските страни са част от „Запада”, а дори и от Еврозоната. България и Румъния са си Запад спрямо Москва и Изток спрямо Брюксел.

Ако съпоставим политическата и природогеографската карти на Европа и обозначенията на регионите в тях, няма как да не се сблъскаме със странни разминавания в терминологичния апарат. Географите са свикнали с тях и сякаш не се дразнят, защото едното било природогеографска наука, а другото – политическа, тоест променлива в историческото време картина на междудържавното разположение на силите, а то, както се знае, е твърде изменчив фактор. Всъщност, политическата карта отразява моментното състояние на властовите възможности за завоюване и отстояване на държавните територии, а природогеографската карта отразява трайните непроменливи териториални дадености.

В каква част на Европа се намира България? Европа е най-големият евразийски полуостров, който поради изключително голямото си цивилизационно значение за цялата планета, реално представлява самостоятелен политически континент.

По официални данни най-западната точка на континента Европа е португалският нос Кабу да Рока (9°29’ з.д.), разположен на брега на Атлантическия океан, намиращ се в Западното полукълбо. Най-източната точка на континента е разположена в подножието на Полярен Урал, близко до Байдарацкая губа (67°20’ и.д.), като общо измерването в меридиани обхваща приблизително 76 мерни единици. Разстоянието по посока запад-изток между най-крайната западна и най-крайната източна точка е около 6800 км. Спрямо Гринуичкия (Нулевия) меридиан Европа е разположена в двете полукълба – Източно и Западно, като преобладаващата част е в Източното полукълбо.

Най-западната точка на съвременната държава България е връх Връшка чука при р. Тимок (22°21’и.д.), а най-източната е нос Шабла на Черно море (28°36’ и.д.). Всеки образован човек може сам да се увери чрез малки изчисления, че ако възприемем географското деление на Европа на Западна, Средна и Източна с относително съразмерни части, то България и Балканският полуостров попадат в Средна Европа, а не в Източна Европа. Ако се откажем от политически манипулативното деление на европейското пространство на две несъразмерни части и възприемем по-адекватното на реалността деление на Европа на три равностойни части, съобразени с природогеографските реалности, то става очевидно, че от гледна точка на географските координати по меридиани, измерващи отстоянието от нулевия Гринуички меридиан, България и Балканите се намират в Средна Европа, а от гледна точка на географските координати по паралели, измерващи отстоянието от Екватора – те се намират в Южна Европа.

Понятието Средна Европа, което е много разпространено до Втората световна война (макар и в твърде разтеглив контекст и съдържание), изведнъж изчезва и на негово място се въвеждат политически обременените понятия Западна и Източна Европа, които съответстват на западните разбирания за Западен свят и Източен свят. Като резултат от студената война възниква концепцията, според която в Западна Европа се включват всички страни, които застъпват позицията на САЩ по отношение на режима в Съветския съюз и страните от Източния блок, които изповядват съветската доктрина. Видимо е, че тази концепция е чисто политическа и няма нищо общо с географската реалност.

Съвременното ни официално регионализиране на Европа все още е доста политизирано с цел политическо психовъздействие върху населението. От географска гледна точка Европа обикновено се разделя на западна, централна (средна), северна, южна и източна (границата е по диагонална линия, свързваща делтите на Висла и Дунав), но Балканския полуостров твърде често е поставян в политическия регион, наречен Югоизточна Европа. Всъщност, строго научно погледнато, Балканите се намират в южния дял на Средна Европа. И следователно всички балкански народи следва да се самоопределят като средноевропейски народи, с произтичащите от това деление последици, включително и за самочувствието им.

Осъзнаването на този факт от реалността има огромно значение за бъдещето на региона, наречен Балкански полуостров и народите, съществуващи на балканските земи от хилядолетия. Това е тяхната земя, техния дом и те трябва да са наясно с неговата същност и статут. Балканската земя е тяхна собственост, на основание изначално придобивно право, но това право трябва да се охранява и брани, защото не са малко мераклиите да я „лапнат”.

Балканските земи и народи са били многократно завладявани, рязани и прекроявани от външни сили, а щом започнат да набират сила и придобиват международна значимост - и бомбардирани от други привидно християнски народи. Според т.н. Велики сили, т.е. големи по територия и военна мощ, дребните държави нямат право на самостоятелно съществуване. Сега искат от нас солидарност тези, които никога не са били солидарни с нас и винаги са се солидаризирали с враговете ни. Обвиняват ни, че сме били стоели в разкрачен стоеж между Запада и Изтока, вместо да клечим само на западния си или на източния си крак, тоест бавили сме се да направим правилния избор. За всеки от враждуващите помежду си гиганти, правилната позиция е неговата. Да, ама не! Всеизвестно е, че в рискова ситуация като сегашната, най-подходящата поза е с леко разкрачени крака, присвити ръце и юмруци, готови за отговор на всякакви крушета. Гръб в гръб, в кръгова самозащита – така трябва да отговорят балканците на мераците на тези, които се питат: „Кому принадлежат Балканите?“ и „Кой ще лапне Балканите“. Никой. Тези земи са от Бога поверени на балканските народи и те вече няма да ги предадат никому. И ще държат мераклиите надалече от земите си.

При сблъсъка на правото на силата със силата на правото хвърчат искри. Силата все още не е отстъпила на правото. Правото все още не е победило. Но и това ще стане.

В китайската „Книга на промените”, която императорите са били длъжни да знаят наизуст, има една хексаграма (11 ІІ), която гласи: „Хората (държавите) със „широка” натура, имащи склонност към авантюри, не трябва да бродят по околните пътища, забравяйки, че достигането на целите се осъществява по средния път.” Тогава се постига „Разцвет. Малкото си отива, идва голямото. Щастие и благоприятсване в делата.” (хекс. 11)

Живеем в безвремие. Времето на тъй наречените Велики сили е изтекло, а времето на духовно узрелите народи идва, но все още не е настъпило. Западните земи бавно потъват в мрака на Залеза. Зад източните земи едва се прокрадват първите лъчи на Изгрева. А по средата сме ние – почти узрелите народи на водоразделните възвишения, на средния път на благоразумието, баланса и въвеждането на реда в хаоса.

Коментари

Задължително поле