Защо македонците искали министерство на корабоплаването?

Теменужка Петкова: Изненадана съм, че президентството води разговори за енергийни проекти

Актьорът Павел Попандов поведе съседите си на протест

Турция потвърди възможността за разполагане на американски ракети „Пейтриът“ в Идлиб

Започнаха парламентарните избори в Иран

В Перник недоволстват заради площадка за обезвреждане на химични вещества

Боян Магдалинчев, ВСС: Случаят със съдия Миталов не е прецедент, но голямата публичност е

Виетнам обвини 7 души за смъртта на 39 нелегални мигранти от камиона-ковчег в Есекс

200 затворници в Китай се разболяха от коронавируса

Удължават ареста на директора на ТЕЦ „Бобов дол“

Десетки почетоха жертвите на стрелбата в Ханау

Земетресение от 5,1 по Рихтер разлюля Мексико

Илияна Йотова уважи Кувейт

Лидерите на ЕС не успяха да постигнат споразумение за бюджета, обсъжданията продължават

Тръмп разкритикува даването на „Оскар” на филма „Паразит”

Вапцаров спасил момиче от удавяне Поетът замислял бягство в СССР

През август 1926 г. Морското машинно училище във Варна приема своя нов випуск. Много скоро сред новобранците се откроява един, сякаш попаднал по погрешка там. Непохватен, висок и доста слаб, той направо се губи в униформата. От кръста нагоре е леко изкривен, ходи странно, олюлявайки се, и при строевите упражнения се случва и да залита, та го отделят да марширува сам. Подигравките и насмешките на тая тема обаче понася търпеливо и леко. И докато другите дремят след дългите и изтощителни маршировки, той се е свил в някой ъгъл с книга в ръка. Чете книги и в час, а понякога дълго пише, дращи и зачерква в една тетрадка.

Тази „бяла врана“ е 16-годишният банскалия Никола Вапцаров, роден на 7 декември 1909-а, преди 110 години. Той

бързо прави впечатление с будния си интелект

начетеност и широка обща култура. Дошъл в училището по настояване на баща си, стиска зъби и с рядка упоритост и воля се бори с математиката, механиката и чертането. Търка мръсни подове и баки, но душата му е унесена в раждащ се стих.

Никола крие стиховете си и само понякога ги рецитира под чуждо име, но любовта му към литературата и поезията е по-силна от строгия казармен режим. А когато с искрящи очи рецитира пред черната дъска любимия си Яворов, съвипускниците му масово отсъждат: не, не е за тука този талант…

А талантът на младия пиринчанин наистина е разностранен – той пее и свири в тамбурашкия оркестър,

увлича се по театъра и е добър актьор

През 1931 г. по случай 50-годишнината на Морското училище любителската театрална трупа започва да репетира „Хъшове“. За ръководител е извикан артист професионалист, но като вижда сценичните способности и познания на Вапцаров, той много скоро обявява, че е излишен. Режисурата поема Никола, който играе Странджата.

Постановката жъне голям успех. По-късно, когато я играят и в Русе, един зрител не може да повярва, че блестящото изпълнение на Странджата е дело на любител. Налага се да го заведат зад сцената, за да види как Вапцаров надява моряшката си униформа след изпълнението.

Прям, открит и безкрайно честен, Никола бързо си спечелва много приятели. Той винаги е готов да помогне, нещо повече – да се застъпи за правдата, да заеме позиция. Още първата година при една инспекторска проверка младият курсант показва своята смелост. В училището идва на посещение един адмирал. Началниците строго са заплашили всеки, който би дръзнал да се оплаче, но Вапцаров още в началото на срещата със спокоен и смел тон поставя няколко сериозни въпроса. Окуражени, и други започват един след друг да се жалват, което направо вбесява високия посетител.
Това няма да стресне младежа и той ще продължи все тъй спокойно да

отстоява позициите си

И понеже е винаги принципен, даже ще си спечели уважението на началството, което по-късно, когато вече е практикант, ще му възложи обучението на новобранците. Макар и физически слаб, бъдещият поет не се „покрива“, а винаги отива там, където работата е най-тежка. Всеотдайността му често компенсира непохватността му, а в един случай даже го прави герой.

Поетът с баща си Йонко Вапцаров.

През лятото на 1927 г. целият курс е на учение в местността Пейнерджик край Варна на брега на езерото. Към обед идва нареждане всички да се изкъпят. Никола плува слабо и понеже дъното е с много дупки, пропада и без малко да се удави. Другарите около него бързо го извличат. Но ето че след 3-4 години този слаб, неумел плувец спасява едно момиче от удавяне край Галата. Въпреки че е облечен, той се хвърля без колебание във водата и го измъква живо. От признателност девойката даже се увлича по него, но той отказва тази връзка.

През октомври 1930 г. на миноносеца „Дръзки“ постъпва нов стажант. Омазан и небръснат, със смачкана шапка и разкривена яка, той стоварва олющения си изпоцапан куфар на палубата с думите „Ето ме и мене!“. Това е възпитаникът на Морското машинно училище Никола Вапцаров. Прегърнал отрано левите убеждения, той

не крие възторга си от победилата революция

в СССР. По това време от Варна често стават нелегални заминавания с лодки и гемии нататък. Съвипускникът му Димитър Моллов, вече убеден комунист, веднъж споделя с него за подготвяно бягство през 1931 г. Хората разполагали с лодка, но нямали компас и навигационна карта, та трябвало да им се помогне. Двамата се опитват да направят нещо, но не успяват. Тогава Моряка заявява: ако не можем да извадим компаса от миноносеца, можем да откараме в СССР самия миноносец!

Никола Вапцаров заедно с приятели в Морското машинно училище.

Предложението смайва със своята смелост, но е добре разчетено. „Дръзки“ обикновено винаги е с пълен запас от въглища и вода и непрекъснато поддържа мъртва вахта. Другите кораби са на учение към Бургас и рядко се връщат във Варненския залив. На миноносеца има само един офицер, който вечер заедно с палубния боцман обикновено се прибира в града. Вапцаров споделя с Моллов и с Емил Попов плана си. По негово указание Попов като старши успява под различни предлози да размести състава на двете дежурни стражи така, че в едната да попаднат хора, на които може да се разчита.

За да няма издънки, решава се те да бъдат посветени в последния момент. С психологическата подготовка и спечелването им се нагърбва сам Кольо. Но когато всичко е готово и трябва само да се издебне подходящият момент, инициаторът неочаквано бие отбой. Заговорниците са удивени – нима се е уплашил? Ние нямаме право да дезертираме от борбата, която ни очаква, и да отидем там, където вече са я завършили, обяснява Вапцаров. Приятелите му, които добре познават неговата фанатична честност, знаят, че е искрен. Никой не предполага обаче още, че тя ще го заведе до гарнизонното стрелбище.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.