Вапцаров спасил момиче от удавяне

Поетът замислял бягство в СССР

През август 1926 г. Морското машинно училище във Варна приема своя нов випуск. Много скоро сред новобранците се откроява един, сякаш попаднал по погрешка там. Непохватен, висок и доста слаб, той направо се губи в униформата. От кръста нагоре е леко изкривен, ходи странно, олюлявайки се, и при строевите упражнения се случва и да залита, та го отделят да марширува сам. Подигравките и насмешките на тая тема обаче понася търпеливо и леко. И докато другите дремят след дългите и изтощителни маршировки, той се е свил в някой ъгъл с книга в ръка. Чете книги и в час, а понякога дълго пише, дращи и зачерква в една тетрадка.

Тази "бяла врана" е 16-годишният банскалия Никола Вапцаров, роден на 7 декември 1909-а, преди 110 години. Той

бързо прави впечатление с будния си интелект

начетеност и широка обща култура. Дошъл в училището по настояване на баща си, стиска зъби и с рядка упоритост и воля се бори с математиката, механиката и чертането. Търка мръсни подове и баки, но душата му е унесена в раждащ се стих.

Никола крие стиховете си и само понякога ги рецитира под чуждо име, но любовта му към литературата и поезията е по-силна от строгия казармен режим. А когато с искрящи очи рецитира пред черната дъска любимия си Яворов, съвипускниците му масово отсъждат: не, не е за тука този талант...

А талантът на младия пиринчанин наистина е разностранен - той пее и свири в тамбурашкия оркестър,

увлича се по театъра и е добър актьор

През 1931 г. по случай 50-годишнината на Морското училище любителската театрална трупа започва да репетира "Хъшове". За ръководител е извикан артист професионалист, но като вижда сценичните способности и познания на Вапцаров, той много скоро обявява, че е излишен. Режисурата поема Никола, който играе Странджата.

Постановката жъне голям успех. По-късно, когато я играят и в Русе, един зрител не може да повярва, че блестящото изпълнение на Странджата е дело на любител. Налага се да го заведат зад сцената, за да види как Вапцаров надява моряшката си униформа след изпълнението.

Прям, открит и безкрайно честен, Никола бързо си спечелва много приятели. Той винаги е готов да помогне, нещо повече - да се застъпи за правдата, да заеме позиция. Още първата година при една инспекторска проверка младият курсант показва своята смелост. В училището идва на посещение един адмирал. Началниците строго са заплашили всеки, който би дръзнал да се оплаче, но Вапцаров още в началото на срещата със спокоен и смел тон поставя няколко сериозни въпроса. Окуражени, и други започват един след друг да се жалват, което направо вбесява високия посетител.

Това няма да стресне младежа и той ще продължи все тъй спокойно да

отстоява позициите си

И понеже е винаги принципен, даже ще си спечели уважението на началството, което по-късно, когато вече е практикант, ще му възложи обучението на новобранците. Макар и физически слаб, бъдещият поет не се "покрива", а винаги отива там, където работата е най-тежка. Всеотдайността му често компенсира непохватността му, а в един случай даже го прави герой.

През лятото на 1927 г. целият курс е на учение в местността Пейнерджик край Варна на брега на езерото. Към обед идва нареждане всички да се изкъпят. Никола плува слабо и понеже дъното е с много дупки, пропада и без малко да се удави. Другарите около него бързо го извличат. Но ето че след 3-4 години този слаб, неумел плувец спасява едно момиче от удавяне край Галата. Въпреки че е облечен, той се хвърля без колебание във водата и го измъква живо. От признателност девойката даже се увлича по него, но той отказва тази връзка.

През октомври 1930 г. на миноносеца "Дръзки" постъпва нов стажант. Омазан и небръснат, със смачкана шапка и разкривена яка, той стоварва олющения си изпоцапан куфар на палубата с думите "Ето ме и мене!". Това е възпитаникът на Морското машинно училище Никола Вапцаров. Прегърнал отрано левите убеждения, той

не крие възторга си от победилата революция

в СССР. По това време от Варна често стават нелегални заминавания с лодки и гемии нататък. Съвипускникът му Димитър Моллов, вече убеден комунист, веднъж споделя с него за подготвяно бягство през 1931 г. Хората разполагали с лодка, но нямали компас и навигационна карта, та трябвало да им се помогне. Двамата се опитват да направят нещо, но не успяват. Тогава Моряка заявява: ако не можем да извадим компаса от миноносеца, можем да откараме в СССР самия миноносец!

Предложението смайва със своята смелост, но е добре разчетено. "Дръзки" обикновено винаги е с пълен запас от въглища и вода и непрекъснато поддържа мъртва вахта. Другите кораби са на учение към Бургас и рядко се връщат във Варненския залив. На миноносеца има само един офицер, който вечер заедно с палубния боцман обикновено се прибира в града. Вапцаров споделя с Моллов и с Емил Попов плана си. По негово указание Попов като старши успява под различни предлози да размести състава на двете дежурни стражи така, че в едната да попаднат хора, на които може да се разчита.

За да няма издънки, решава се те да бъдат посветени в последния момент. С психологическата подготовка и спечелването им се нагърбва сам Кольо. Но когато всичко е готово и трябва само да се издебне подходящият момент, инициаторът неочаквано бие отбой. Заговорниците са удивени - нима се е уплашил? Ние нямаме право да дезертираме от борбата, която ни очаква, и да отидем там, където вече са я завършили, обяснява Вапцаров. Приятелите му, които добре познават неговата фанатична честност, знаят, че е искрен. Никой не предполага обаче още, че тя ще го заведе до гарнизонното стрелбище.

Коментари

Задължително поле