Сирийски правителствени войски са влезли в северния град Кобане край турската граница

Британската телевизия пуска канал без новини за Брекзит

Турция готова на санкции от САЩ Кремъл иска да е посредник между Дамаск и кюрдите

Тръмп: Конфликтът в Сирия е между Анкара и Дамаск и те трябва да си го решат

Голям пожар изпепели склад за кабели в Плевен

Голи тела обитават „Къщата на София”

Лозан Панов потъпква законите, професионалния дълг и чест

Съветът за сигурност на ООН: Има риск от „разпръскването“ на пленени дейци на „Ислямска държава“ в Сирия

„Черна роза“ вече и на българския екран

Започва изграждането на скейтпарк в Стара Загора

Всеки пети българин мизерства

Чехия строи АЕЦ дори напук на ЕС Премиерът Бабиш не вижда друго решение

Стефан Данаилов е поставен в изкуствена кома

Осигуровки за шефове в няколко фирми

Лаура Кьовеши е окончателно утвърдена за главен прокурор на ЕС

Великолепната седморка от Рейдовата кула

Рейдовата кула, където е разположен Морският спасително-координационен център, и катерът „Вяра“, базиран във Варна.

Фалшиви и недобросъвестни сигнали харчат време и ресурс на националния Спасително-координационен център във Варна

В старата Рейдова кула до Морска гара-Варна всичко изглежда спокойно, но само привидно. Дежурният в Морския спасително-координационен център е винаги на линия, за да приема всички сигнали за инциденти и замърсявания, които касаят морето от Дуранкулак до Резово, както и всички вътрешни води, включително река Дунав, като краен терминал на системата 112. 7 експерти, един от които е дама, се редуват на вахта по 24 часа 7 дни в седмицата и 365 дни в годината за приемане, анализиране на подадените сигнали за бедстващи хора или кораби, правят оценка на риска и необходимостта от връзка и общи действия с ВМС и Гранична полиция, за да се действа съвместно и веднага.

За самостоятелна реакция времето за получаване на сигнал и изпращане на спасителен катер е до 10 минути в светлата част на денонощието и до 30 минути в тъмната, уточнява Пламен Бонев, началник на отдел „Морски спасително-координационен център“. Според него около 70% от сигналите за годината са през лятото и са свързани с така наречените плажни инциденти. Вече има тенденция към намаляването им, въпреки че туристите се увеличават, а може би водните спасители си вършат добре работата, констатира експертът. Проблемът е по-голям в неохраняемите зони по крайбрежието.

Пламен Бонев на работното си място. Снимки: Авторът
Пламен Бонев на работното си място. Снимки: Авторът

Служителите на Морския спасително-координационен център реагират и при самоубийци, скачащи от Аспаруховия мост, съвместно с водолазите на ОУ на ПБЗН (Областно управление на Пожарна безопасност и защита на населението). Тези случаи също показват спад през последната година.

Над 30 сигнала за бедстващи хора във водата са постъпили в центъра от началото на сезона, като намеса на катер се налага в 10 от спасителните акции, беше официално съобщено от пресслужбата на „Морска администрация“ във връзка с последния инцидент от 5 август, който беше с щастлива развръзка. След подадения сигнал и при светкавична реакция беше спасена давеща се рускиня в малките часове през нощта до вълнолома. Заради трудния достъп до бетонната конструкция на съоръжението в акцията освен катера се включиха и водолази от противопожарната служба във Варна. Всъщност след този инцидент последва нещастният случай по време на международната регата „Кор Кароли“, при който загина 38-годишната ветроходка Йоана Атанасова, след като яхтата й се обърна по трасето „Варна – нос Емине“, а тя и съпругът й паднаха в морето. С решение на УС безопасността на самата регата е била поета от организацията на българските морски доброволци „Булсар“, която е действала професионално и бързо при спасителната акция.

Катерите, с които разполага „Морска администрация“, са шест малки, като единият е на пирса и чака ремонт. Останалите са в района на Каварна, Бяла, Несебър, Св. Влас, Созопол и Китен, а двата големи – „Вяра“ и „Надежда“, са базирани съответно във Варна и Бургас. За връзка с центъра освен по 112 има стационарни и мобилни телефони, УКВ на 16-и канал, както и 70 по GMDSS (Световната морска система за бедствия и безопасност).

Проблем си остават фалшивите сигнали, както и тези, подадени недобросъвестно, а харчат време и ресурс на служителите, казва Пламен Бонев. Това лято се обадили от терасата на крайбрежен хотел да бият тревога, че трима са влезли в морето през нощта. Като излязат от водата, обадете се да закрием сигнала, отрязал ги резонно дежурният по телефона.

За последните 5 години няма тежки инциденти с кораби или морски катастрофи. При такива случаи в търсенето и спасяването по закон се активизират и участват всички институции със сили, възможности и средства за такива операции. Това най-често са ВМС на България и Гранична полиция, които имат много кораби, а морските военни – и специални хеликоптери за търсене и спасяване.

Неведнъж съм казвал, че при един голям инцидент на никое ведомство не му е по силите и възможностите да се справи с такава операция и трябва взаимодействие и координация“, припомня Бонев. Проблемът е, че бойните вертолети могат да участват в спасителни акции дори когато се касае за човешки живот само с разрешение на министъра на отбраната, което експертът смята за проблем в законодателството.

В Морския спасително-координационен център сега са назначени специалисти от авиацията, които ще дават дежурства по един на смяна заедно с морските си колеги. Както е посочено в задължителните международни документи по търсене и спасяване, всяка държава по възможност трябва да създаде обединен спасително-координационен център, който да реагира при авиационни и морски произшествия. Вероятно до края на годината този вече обединен център за морската ни зона, над която прелитат самолети, ще бъде преместен от Рейдовата кула в новия Брегови център за управление на корабоплаването във варненския квартал „Аспарухово“, който беше официално открит на празника на града през миналата година от премиера Бойко Борисов.

Корабокрушения и изчезнали моряци край нос Емине

Една от най-големите трагедии – с потъналия кораб „Толстой“, е станала в далечната 2008 г., когато от 12-членния украински екипаж само двама били спасени от белгийска яхта чак в турски води, връща лентата назад Пламен Бонев, който тогава е бил едва на половин година служба и още се е учил в крачка, въпреки че идва от редовете на ВМС. Корабът „Толстой“ при инцидента буквално се разцепил на две при вълнение от 8-9 бала на 15 мили източно от нос Емине. Инцидентът е станал между 1 и 3 ч през нощта на 27 септември. В 4 ч е бил получен сигналът от сателит, а тогава тъкмо въвеждали системата 112. Повече от три денонощия се бориха със стихията без сън и почивка екипите за спасяване, припомня Бонев.

Следващият тежък инцидент е морската катастрофа пак край нос Емине през септември 2010 г. между кораба „Карам I“, плаващ под флага на Сиера Леоне, и холандския „Алесандро П“. От 10-членния екипаж на потъналия сирийски кораб 5-ма са спасени, а останалите са издирвани, но не са били открити. Докато при „Толстой“ времето било ужасно лошо, при случая с „Карам I“ е имало добра видимост, но грешка в управлението на двата кораба е довела до фаталния сблъсък.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.