Вижте какво реши Министерски съвет днес, 31 октомври 2019

Снимка: Пламен Стоименов

Одобрени са два стратегически документа за управлението на средствата в т.нар. „Сребърен фонд“

Със свое решение правителството прие Дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. „Сребърен фонд“) и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Фонда за периода 2020-2022 г.

Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност. Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея. От създаването си досега акумулираният ресурс на „Сребърния фонд“ се намира в отделна сметка в Българската народна банка и е част от фискалния резерв на страната.

Одобреният консервативен подход гарантира минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари. Това, от своя страна, съответства на текущата пазарна среда и води до избягване на риска от намаляване средствата на Фонда, което е неприемливо от гледна точка на основната му функция.

Двата стратегически документа ще бъдат актуализирани ежегодно, в съответствие с тенденциите на финансовите пазари и при оценка на риска. Този подход позволява своевременното и адекватно предефиниране на инвестиционната политика и средносрочната стратегия на Фонда при настъпили промени в пазарната среда.

Правителството одобри промяна на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.

Правителството одобри промяна на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. Промяната предвижда прехвърляне на 14 112 094 евро или 27 600 856,81 лв. от Приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. в Приоритетна ос 2 „Образование и учене през целия живот“.

По този начин ще се подкрепи реформата за модернизация на системата за управление на висшите училища, изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с виеше образование, разширяване и укрепване на мрежата за учене през целия живот и широко приложение на различни електронни форми за дистанционно обучение.

Одобрено е правителственото становище по конституционно дело № 9/2019г.

Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело № 9 за 2019 г., по което МС е конституиран като заинтересована страна с определение на КС от 17 септември 2019 г. Със същото определение Конституционният съд е допуснал до разглеждане по същество искането на тричленен състав на ВАС за установяване противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от АПК и го е отклонил по отношение на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

В становището на Министерския съвет е застъпено разбирането, че даването на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от основния закон по конституционно дело № 12 за 2019 г. има преюдициално значение за произнасянето по настоящото конституционно дело, както е обоснована и тезата, че искането за установяване на противоречие с чл. 4 и чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията на Република България е необосновано насочено към чл. 142, ал. 1 от АПК и е неоснователно по същество, поради което следва да бъде отхвърлено.

Одобрено е правителственото становище по конституционно дело № 12/2019 г.

Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело № 12 за 2019 г., образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията по следните въпроси: „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията?“; „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт - решение на Народното събрание или указ на президента?“; „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?“.

В становището на Министерският съвет по първото тълкувателно питане се изразява мнението, че решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон има конститутивно действие и по отношение на заварените висящи правоотношения и незавършени съдебни производства.

По второто тълкувателно питане се изразява мнение, че решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен ненормативен акт - решение на Народното събрание или указ на президента на републиката, има конститутивно действие в хипотезата, в която актът не е изпълнен или не е приложен. Ако актът е изпълнен или е приложен, решението на КС има установително действие, а правните последици от обявения за противоконституционен ненормативен акт се уреждат от органа, приел или издал акта - Народното събрание, съответно президента на републиката.

По третото тълкувателно питане Министерският съвет изразява мнение, че условията, при които се проявява възстановителното действие на решението на Конституционния съд, не може да се определят чрез тълкуване на Конституцията. Решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя действащ закон, има възстановително действие по отношение на отменения закон. Решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, който изменя действащ закон, няма възстановително действие по отношение на редакцията на предишния закон, освен в хипотезата при изрично сезиране и изрично обявяване на противоконституционност и на отмяната на закона.

Правителството предлага пожизнени държавни парични награди на осем творци за особени заслуги към българската държава и нацията

Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за предоставяне пожизнено на държавни парични награди на осем творци за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата.

Предложението е внесено от министъра на културата на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.

Държавни парични награди за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата се предоставят на: Проф. Анатоли Кръстев - музикант и педагог; Анжел Вагенщайн - режисьор и сценарист; Андрей Дреников - композитор и музикант; Георги Дюлгеров - режисьор и сценарист; Иван Стайков - музикант и поет; Иван Иванов - поет; Лили Иванова - поп-изпълнител и артист; Христо Ганев - режисьор и сценарист.

363 лв. ще е линията на бедност за страната през 2020 г.

Правителството определи линията на бедност за 2020 г. Размерът й ще е 363 лв. - с 15 лв. по-висок в сравнение 2019 г. Сумата е определена в съответствие е Методиката за определяне на линията на бедност за страната. Размерът се изчислява на база линията на бедност определена от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“ и индекса на цените на малката по състав кошница.

Линията на бедност се използва при разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, при определяне на конкретни мерки за социална защита и е база за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания.

Правителството отпусна 2500 лв. за наградата на Стоянка Настева за 2019 г.

През юли 2019 г. Народното събрание реши да бъде отпусната държавна парична награда пожизнено на г-жа Стоянка Настева в размер 500 лв. месечно за изключителни постижения и за цялостния й принос в областта на образованието.

Съгласно Наредбата за реда за предоставяне и изплащане на държавни парични награди на лица с особени заслуги към държавата и нацията, средствата за текущата година се осигуряват от централния бюджет чрез одобряване на допълнителни разходи по бюджета на съответния първостепенен разпоредител, в случая Министерството на образованието и науката, а изплащането на наградата трябва да започне от месеца, следващ месеца на приемане на решението.

С настоящото Постановление се осигуряват средства в размер на 2 500 лв., необходими за изплащане на наградата, изчислени за периода август - декември 2019 г.

За следващите години средствата, необходими за изплащането на държавната парична награда, ще бъдат планирани по бюджета на Министерството на образованието и науката.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството реши да се учреди безвъзмездно право на строеж върху два имота, част от морското дъно в границите на вътрешните морски води на България в Черно море, в полза на община Царево. Това ще позволи да се направи разширение, реконструкция и модернизация на съществуващото общинско рибарско пристанище „Мичурин“. По този начин капацитета му ще се увеличи с повече от 60 %. Също така ще се създаде възможност да бъдат обслужвани не само малки риболовни кораби, но и такива с дължина до 24 метра. Ще бъдат създадени и необходимите условия риболовни кораби да бъдат изтегляни на брега за извършване на дребни ремонти. Правото на строеж е учредено в съответствие с одобрения от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и влязъл в сила специализиран подробен устройствен план.

„Български пощи“ ЕАД ща продадат недвижими имоти в Студентски град, София чрез пряко договаряне на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Държавното дружество е собственик на парцела, на който са изградени обектите. Те не са необходими за дейността на „Български пощи” ЕАД. Продажбата ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител.

За срок от 10 години на община Костинброд се предоставят безвъзмездно за управление имоти - публична държавна собственост. Имотите се намират в Софийска област, община Костинброд, местност „Градище“ и попадат в териториалния обхват на групова археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - „Късноантична резиденция Скретиска/ ранновизантийска Кретискара и Ротонда“. Предоставянето на имотите на общината ще допринесе за обогатяване културно-историческото наследство на местно ниво, ще подпомогне популяризирането на недвижимата ценност и превръщането й в съществен фактор за разширяването на културния туризъм на местно ниво. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионален исторически музей - София.

На община Димитровград безвъзмездно се предоставят за управление имоти - публична държавна собственост, за срок от 10 години. Имотите се намират област Хасково, община Димитровград, с. Каснаково и представляват част от териториалния обхват на археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - „Светилище на нимфите“. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Исторически музей - Димитровград.

Поради отпаднала нужда, от Българската агенция по безопасност на храните се отнема правото на управление върху имот - публична държавна собственост. Имотът се обявява за частна държавна собственост и преминава в управление на областния управител на област Благоевград на основание на разпоредбите на Закона за държавна собственост. Имотът се намира в село Коларово, община Петрич, и е с площ 1500 кв. м, включително двуетажна сграда и едноетажна зала.

Имот в гр. Троян, който е частна държавна собственост, става публична държавна собственост и се предоставя за управление на Министерството на земеделието, храните и горите за нуждите на Общинската служба по земеделие - гр. Троян. Имотът представлява пет стаи с площ 99 кв. м на първия етаж в сграда, които и до момента са ползвани от общинската служба и са придобили характеристики на имот - публична държавна собственост. Помещенията са ремонтирани по „Проект повишение на енергийната ефективност на обществена сграда па общинската и държавна администрация“ и са адаптирани за достъп на хора с увреждания, което е основание за безсрочното им предоставяне за управление па Министерството на земеделието, храните и горите.

Съгласно друго решение на правителството, се отчуждават имоти и части от имоти-частна собственост, необходими за изграждане на две отсечки с обща дължина 13,710 км от 15-километров участък от автомагистрала „Хемус“ на територията на област Ловеч, включително пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“. Имотите, които подлежат на отчуждаване, са определени съгласно одобрения устройствен план – парцеларен план на трасето. Те се намират в землищата на селата Дерманци, Торос и Пещарна в община Луковит, с. Български извор в община Тетевен и с. Брестница, община Ябланица. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Петър Манджуков ще е почетен консул на Узбекистан

Министерският съвет прие решение за откриване на почетно консулство на Република Узбекистан в Република България, ръководено от почетен (нещатен) консул. Новооткритото почетно консулство на Узбекистан ще бъде със седалище в гр. София и консулски окръг, обхващащ територията на областите Пловдив и София (столица).

Петър Манджуков ще изпълнява функциите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Узбекистан в България. Той е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Манджуков” ООД.

Откриването на почетно консулство на Узбекистан в София ще допринесе за задълбочаване и разширяване на двустранното сътрудничество в дългосрочен политически и икономически аспект.

Към момента Узбекистан няма свое дипломатическо представителство в София. За връзките с България отговаря посланикът й в Турция.

Правителството утвърди Спогодбата за трудова миграция с Грузия

Министерският съвет прие Решение за утвърждаване на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Грузия за регулиране на трудовата миграция.

Документът беше подписан на 30.09.2019 г. в грузинската столица Тбилиси от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и Екатерине Тикарадзе, министър на вътрешно разселените лица от окупираните територии, труда, здравето и социалните въпроси на Грузия.

Спогодбата ще се прилага за граждани на България и Грузия с трудов договор и разрешение за пребиваване на територията на другата страна. Целта на документа е да даде допълнителна възможност за осигуряване на работници за сектори от икономиката на България, в които има недостиг на работна сила.

Със Спогодбата се регламентира наемането без разрешение за работа на грузински работници в България за срок от 1 година с възможност за последващо удължаване за общо до 3 години. Урежда се и обменът на сезонни работници между двете страни за период до 9 месеца годишно.

Наетите по Спогодбата работници ще имат същите трудови права и задължения и защита на работното място, които са в сила за местните работници.

Одобрен е съставът на правителствената делегация за участие в Генералната конференция на ЮНЕСКО

Министерският съвет одобри състава и позициите на правителствената делегация на Република България за участие в 40-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, която ще се проведе в Париж от 12 до 27 ноември 2019 г. Тя ще бъде ръководена от министъра на културата Боил Банов, който ще произнесе националното изказване в рамките на общия политически дебат. В състава на делегацията са включени представители на българските министерства и институции, които участват активно в изпълнението на програмите на ЮНЕСКО.

Одобрени са резултатите от българското участие в проведени заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в заседанието на Съвета на ЕС по конкурентоспособност, което се проведе на 26 и 27 септември в Брюксел. В частта „Вътрешен пазар и индустрия“ беше обсъдена визията за дългосрочна стратегия за устойчив растеж. Министрите изтъкнаха необходимостта от амбициозна индустриална политика, прилагане на правилата на ЕС, балансиран подход между конкурентоспособност и климатична неутралност, осигуряване на равнопоставени условия в търговските отношения с основни партньори, намаляване на административната тежест и др. По темата за дългосрочна стратегия за устойчив растеж се проведе дискусия и в частта „Научни изследвания“. Съветът постави акцент върху четири основни приоритета, които касаят бъдещето на Европа: необходимост от устойчив растеж, изграждане на единен пазар, благоприятен за иновациите, климатична неутралност и цифрова икономика.

Съветът на ЕС по околна среда проведе заседание на 4 октомври в Люксембург. Приети бяха заключения, изразяващи обща позиция на ЕС за предстоящата климатичната конференция в Сантяго де Чили на 2-13 декември 2019 г. (СОР25). Министрите обсъдиха също Стратегическата дългосрочна визия на ЕС за неутрална по отношение на климата икономика, като във фокуса на дискусията бяха основните условия, стимули и благоприятна рамка, които трябва да бъдат изготвени на европейско ниво с оглед постигане на климатична неутралност до 2050 г. Съветът прие и заключения по Осмата програма за действие за околната среда и бъдещите действия в областта на кръговата икономика.

На 7 и 8 октомври в Люксембург се проведе заседание на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи”. В част „Правосъдие“ беше обсъдена темата „Действия на Европейския съюз срещу корупцията“. Втората тема, включена в заседанието, беше посветена на агенцията Евроюст, в контекста на засилването на борбата с трансграничната престъпност. Министрите на правосъдието приеха Директивата относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Европейския съюз, като държавите членки разполагат с две години да въведат новите правила в националните си законодателства. Европейската комисия запозна министрите на правосъдието с хода на преговорите по споразумението между ЕС и САЩ за трансграничен достъп до електронни доказателства и по Втория допълнителен протокол на Будапещенската конвенция. Освен това беше предоставена информация по институционализирането на Европейската прокуратура и направи оценка на прилагането на Кодекса на поведение относно речта на омразата онлайн. В част „Вътрешни работи“ бяха проведени дискусии относно борбата с крайнодесния екстремизъм и тероризъм; бъдещето на вътрешната сигурност и модерните технологии в ЕС; хибридните заплахи и вътрешната сигурност; актуалното състояние на миграцията; прилагането на оперативната съвместимост на информационните системи.

Симеон Спиридонов е предложен за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий” - огърлие

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване на Симеон Спиридонов с орден „Св. Св. Кирил и Методий” - огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Симеон Спиридонов е български художник, чиито произведения са познати на ценителите от цял свят и са експонирани в галерии и в частни колекции в редица страни, сред които Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико, Португалия, Полша и други. Познат е и като автор и илюстратор на над 200 книги, както и на филми за деца.

Заради таланта и неповторимия му стил художникът е включен сред най- големите имена на съвременното изкуство в престижни световни класации и издания. Носител е на редица награди, сред които и най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“. Член е на Световната асоциация на художниците към International Federation of Photographic Art /FIAP/-UNESCO.

Благодарение на неговата обществена и дарителска дейност са създадени училищна галерия и художествена гимназия в с. Дрен, където художникът живее и работи през последните години.

Кирил Маричков е предложен за удостояване с орден „Стара планина“- първа степен

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване на Кирил Маричков с орден „Стара планина“ - първа степен, за изключително големите му заслуги към развитието на българската култура и изкуство.

През дългата професионална кариера с многобройни участия в страната и чужбина Кирил Маричков не само допринася за развитието и популяризирането на българската музика, но и за формирането на вкусовете, ценностите и стандартите на няколко поколения българи. Авторските композиции и вечните рок хитове на Кирил Маричков и неговите групи са безспорни образци в съвременната ни рок музика, спечелили признанието на публиката и превърнали се във вдъхновение за младите български музиканти.

Освен като изпълнител, музикант и композитор, Кирил Маричков е познат и с активната си обществена дейност и ярко изявена гражданска позиция.

България и Обединените арабски емирства ще си сътрудничат в туризма

Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на туризма между Министерството на туризма на Република България и Министерството на икономиката на Обединените арабски емирства като основа за водене на преговори между тях.

Документът отразява готовността на двете държави да създадат най- благоприятни условия за взаимноизгодно партньорство в сектора. Те ще насърчават инвестициите в него и ще участват в международни туристически и инвестиционни изложения, организирани на тяхна територия. Меморандумът поставя фокус и върху стимулиране на инициативите за популяризиране на културно-историческите паметници с цел двустранно развитие на културния туризъм.

България и ОАЕ ще обменят информация и опит също в администрирането на хотели и курорти, в организирането на учебни програми и техники за обучение на кадри в туризма, в сферата на събирането на туристическите данни и в статистиката, в лицензирането на туристически съоръжения, както и в развитието на здравния туризъм.

Двете страни ще задълбочат сътрудничеството си и в рамките на международни форуми и по линия на международни формации като Световната организация по туризъм към ООН и др.

Одобрено е изменение на Закона за обществените поръчки

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, с който се прави прецизиране на разпоредби, свързани с поетапното въвеждане на електронно възлагане на обществените поръчки, като се отразяват спецификите на процеса чрез централизираната национална платформа и се осигуряват нормативни предпоставки за нейното използване.

С промените новият Регистър на обществените поръчки (РОП), който се намира на платформата, ще съдържа електронна преписка на всяка обществена поръчка, в която ще се публикуват всички документи, свързани с нея, вкл. договори, рамкови споразумения и анексите към тях, както и договори за подизпълнение.

Урежда се по-ранното въвеждане на профилите на купувача на платформата, считано от 01 януари 2020 г. за възложителите по график. С това се цели да се съкрати времето, респ. разходите на възложителите за поддържане на досегашните профили на купувача. За всички възложители остава задължението да поддържат тези профили до приключване на всички поръчки, открити преди 1 януари 2020 г.

Промените засягат и поръчките на ниски стойности, възлагани по реда на глава двадесет и шеста от закона. Предлага се освен обявите за събиране на оферти, в РОП да се публикуват и поканите до определени лица, с което се разширява публичността при този ред на възлагане. Друга важна промяна при тези поръчки е подаването на Единния европейски документ за обществени поръчки вместо декларации, изготвени от възложителя. Така се уеднаквяват правилата за деклариране на обстоятелствата за личното състояние и съответствието с критериите за подбор при възлагане на поръчки, независимо от прилагания ред.

В законопроекта са предложени промени в някои от действащите разпоредби с цел преодоляване на констатирани проблеми от практиката на възложителите. Предоставена е възможност на всички разпоредители с бюджет от по-висока степен, а не само първостепенните, да възлагат поръчките за нуждите на подчинените си разпоредители с бюджет. Направена е промяна, свързана с начина за изчисляване на прогнозната стойност на поръчките. Изискването за нейната актуалност се отнася към момента, в който възложителят решава да стартира възлагането на поръчка, а не към конкретна фиксирана дата. Доколкото в определени случаи е обективно невъзможно прогнозната стойност да се определи чрез пазарни проучвания или консултации, новата редакция на разпоредбата не предвижда задължение, а посочва начина, по който може да бъде определена актуалната пазарна стойност на обществената поръчка.

Съществени изменения са предложени в нормативната уредба на квалификационните системи, използвани от секторните възложители. Допълнени и прецизирани са правилата за създаване и действие на квалификационната система, както и за ползването на такава, създадена от друг възложител. Нов момент е регламентирането на начина за възлагане на конкретните поръчки чрез квалификационна система и динамична система за покупки - с решение на възложителя, което подлежи на обжалване.

Друга важна промяна е свързана с прецизиране на разпоредбите за вътрешното (inhouse) възлагане. Допълнено е едно от условията за неговото прилагане, свързано с наличието на пряко частно капиталово участие в контролираното юридическо лице. Освен останалите условия, за да е допустимо, то следва да произтича от разпоредби на националното законодателство, които са в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. В тази връзка, с преходна разпоредба, е предвидено в едномесечен срок от влизането в сила на закона прекратяване на договорите, които не отговарят на това условие.

Със законопроекта са предложени и редакционни промени, които са свързани с улесняване на прилагането и еднаквото разбиране, без да се засяга техният смисъл. Някои от предложенията са свързани с пренасяне на задължения, понастоящем уредени в Правилника за прилагане на закона, с оглед прецизиране на систематичното им място.

Приемането на законопроекта осигурява необходимите нормативни предпоставки за по-нататъшното развитие на процеса по въвеждане на изцяло електронно възлагане на обществени поръчки в страната. Същевременно прецизираната нормативна рамка ще улесни прилагането на закона от субектите на възлагателния процес и ще спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика.

Правителството одобри изменения в Закона за защита на потребителите

Правителството прие Решение за одобряване на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗИД на ЗЗП).

Чрез проекта се създава правна рамка за прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 и съдържа някои от следните характеристики: определя компетентните органи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, а Комисията за защита на потребителите (КЗП) е натоварена с функциите на единна служба за връзка и координатор между тях. Освен това КЗП ще има правомощията да издава решения за премахване на съдържание или ограничаване на достъп до онлайн интерфейс на търговци, които нарушават законодателството, свързани със защитата на потребителите. Предвижда също глоби и имуществени санкции при неизпълнение на разпоредбите на закона.

Проектът имат за цел още да гарантира, че потребителите на преносими услуги за онлайн съдържание, които се предоставят на територията на Република България по законосъобразен начин, имат право на достъп до тези услуги и могат да ги използват, когато временно се намират в друга държава-членка от ЕС.

Не на последно място този акт ще доведе до намаляване на административната тежест чрез премахване на изискването за предоставяне на хартиен носител на документи, които могат да бъдат проверени в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Министерски съвет одобри нова методика за определяне на минималния размер на концесионно възнаграждение за морските плажове

Министерският съвет одобри проект на постановление за приемане на Методика за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове- обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Целта на приемането на новата Методика е от една страна да се синхронизира цялостно специалната уредба на концесиите за морските плажове и от друга, да се създаде възможност за оптимизиране началната база за формиране на минималното годишно концесионно възнаграждение в процеса на организиране на откритите процедури за възлагане на концесии на морски плажове.

Съобразени са основните изисквания и условия при експлоатацията на морските плажове, определящи възможностите за реализиране на приходи от морския плаж, като в същото време се предоставя възможност за балансиран подход при възлагането на концесии за морски плажове.

Чрез приемането й се цели усъвършенстване на критериите за определяне на концесионното възнаграждение за морските плажове, отговарящ в максимална степен на особеностите при управлението им и гарантиращ законосъобразното им отдаване на концесия и ползване, и защита на обществените интереси.

Отчетени са специфичните особености и характеристики на всеки морски плаж (местоположение, степен на ползване, вид на туристически поток и други), както и възможностите за формиране на приходи, при определяне на минималната стартова цена при откриване на процедурите за възлагане на концесия. Това следва да привлече инвестиционен интерес към по-слабо посещаемите досега плажове, разположени далече от населени места или курорти, като в последствие те да бъдат възложени на концесия.

Очакванията от приемането на новата Методика е тя да спомогне за формирането на трайна и устойчива бизнес среда, която от своя страна да допринесе за увеличаване на инвестициите в туризма.

Министерският съвет одобри Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2020-2022 година

Министерският съвет одобри Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2020-2022 година. Документът е разработен в съответствие с предвидената бюджетна рамка за 2020 г. и макроикономическите прогнози за развитие за тригодишния период.

Чрез Стратегията се осигурява общата рамка на дълговото управление в средносрочен план. В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, описани са индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на приоритетите.

Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода е осигуряването на необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, при необходимост - финансиране на държавния бюджет и обезпечаване стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск.

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.

Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.

На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 година

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2020-2022 година, която представлява мотивите към законопроекта.

В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Запазва се въведеният с АСБП за периода 2019-2021 г. нов подход за включване в съдържанието на прогнозата на повече информация при представянето на разходните политики с акцент върху ключовите индикатори за измерване на степента на изпълнението им.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2020-2022 г. - достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването й през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета.

Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в СБП за периода 2020-2022 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.

И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават, като от 46,827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50,143 млрд. лв. през 2022 година.

Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз специфична препоръка към България за подобряване на събираемостта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително вли

Коментари

Задължително поле