Неочакван шанс за ГЕРБ и национално отговорни структури да действат в полза на България

Избирателите реално нямат избор, а либералното е силно различно от Libertа

Все по-голяма става дистанцията между шестващите в центъра на столицата протестъри. Злобата по лицата на „тримата въстаници“ постепенно се сменя с отчаяние. Оставки не валят, кабинетът не пада, главният прокурор е нахлупил каскета по служебните си работи. Подреденият за метежа сценарий се оказа преизпълнен за двадесетина дена, вече само повтарят и потретят сценките, репликите, възклицанията и заклинанията в текста. Нищо ново не им спускат отвън, нито пък сами могат да родят оригинални ходове. Нови знакови подкрепящи лица не се виждат.

Освен генералът от резерва Димитър Шивиков с униформа, когато част от протестиращите атакуваха полицията. Вероятно, за да го забележат президентът и прокуратурата, чийто клиент е. Атлантическият клуб го заклейми като срам и позор за офицерството. Двама депутати, български се водят, клеветят страната в Брюксел, 55 подписа от 705 членния парламент събират настървено. Че и придумват някаква неуравновесена ирландска левичарка да нарече премиера и главния прокурор „бандити“. Залудо работят, но се потят усилено двамата ЛГБТ-йци.

Ту жалните, ту сърдити вопли към Европата и Посолството не дават въжделенния резултат. Не се случва и остро нужната за всеки приличен социален бунт сакрална жертва. Колкото пъти президентът Радев се изкаже за мутри, оставки и незабавни избори, толкова пъти юристи и политици сочат, че погазва конституцията, излиза от предписаната му роля и се представя като протестър с вувузела. Станаха явни тлеещите раздори между различни групи протестиращи. Активни доскоро соросоиди от всички разновидности тихомълком се дистанцират от „отровните“.

Но не и от операциите за овладяване на властови позиции с оглед установяването на антиутопична ляворадикална диктатура. Всичкото непеошко „правозащитно“ и грантаджийско войнство на Сорос е активирано с всички средства и от всички посоки срещу премиера и ГЕРБ. Засегнати от мероприятия на прокуратурата сред т. нар. олигарси атакуват главния прокурор чрез социалните мрежи, свои медии, платени провокатори и агресивни агитки пред парламента и министерския съвет. Изгодни са на соросоидите, напиращи да превземат и тази институция.

Моделът за разрушаване на държави е вносен, отдавна разработен в САЩ за износ с цел налагане на неолиберална лъжедемокрация. Използваните подривни средства се прилагат с груб натиск или завоалирано коварство. Неизбежно съпътстващите ги вреди за страната и населението цинично се прехвърлят върху потърпевшите или само върху клеймения противник. Донякъде се получава, тъй като през последните 30 години сривът на традиционните ценности силно напредна, обществото е в разпад и ресурсът му за съпротива е на изчерпване.

Неизбежно е в хода на революционните процеси. С Френската революция избухват не само феминизмът и свободната любов. Появяват се произведенията на маркиз дьо Сад и фон Захер-Мазох, дали повод на психиатъра фон Крафт-Ебинг да въведе понятията сексуални психопатии“, „садизъм“ и „мазохизъм“. Французинът сам се определял като „invert“, както тогава са наричали бисексуалните, а съпругата на австриеца обилно е описала в своите мемоари отношенията на „владетел - роб“ между тях.

Днес соросоидите ни налагат Истан­булската конвенция, една от важните причини да напират за промени в конституцията. Политкоректниците и джендъристите на запад вече наложиха да се извади от учебниците главата за сексуалните психопатии, както върви, скоро ще обявят за норма педофилията, накрая и канибализма. В условията на тоталитарно управление, което несъмнено е крайната цел на стоящите зад „единствено правилните Ценности“ и техните пропагандисти. В най-хуманна обвивка, в името на Светлото бъдеще и Вечното щастие.

И на народа, задължително! Който винаги се оказва потърпевш. Чиста лъжа е твърдението на мераклиите да се възползват от протестите у нас, че народът ги люби, а те го представляват. Лъжат за това не само „триото“ измамници и строилият се до тях президент Радев, лъжат също Корнелия Нинова, Мая Манолова, Христо Иванов и другите мераклии да бъдат припознати от избирателите за спасители от посочените за злодеи Борисов и Гешев. Но не им се получава, въпреки че недоволните от системата и властимащите са много повече от доволните.

Според сондажите симпатиите към шмекерите не нарастват, а се прехвърлят към политическото все още нищо на Слави Трифонов. Т. е. отново към протестния вот. Расте и нежеланието въобще да се гласува, въпреки несъмнено огромното недоволство сред потенциалните избиратели. Расте в цяла Европа, в двете Америки, почти в целия свят. Най-стремително там, където е наложен американският модел на либерална „демокрация“, при който избирателите реално нямат избор, а либералното е силно различно от Libertа. Затова недоволството и отрицанието им е повсеместно.

Но е малък процентът на недоволните от това, което им казват „триото“ и жълтопаветниците. В български условия сме, а те действат като в чужди. Замислен за износ, този модел сега е внесен в самите САЩ и придобива все по-крайни форми на протести до степен вече да се говори за хаос и дори за гражданска война. Така е, защото либералфашистите отдавна плътно контролират Холивуд, медиите и социалните мрежи. Силно са напреднали и в овладяването на университетите и промиването на мозъците на поне две поколения млади американци.

Крайно деструктивна се оказа и ролята на „позитивната дискриминация“. Няколко поколения американци, предимно негри, са израснали без въобще да получат трудови навици, оттам трайно склонни към паразитизъм и антисоциално поведение. Наред с ляворадикалните групи и тамошните соросоиди, днес именно те най-яростно тероризират продуктивното и спазващото законите ядро на населението. На страната на насилниците и разбойниците са управниците главно от демократическата партия в редица градове и щати, които контролират.

Задължителни с оглед интересите на ляворадикалите станаха острите нападки, сатанизирането и обезсилването на органите на реда. Отслабване на държавността предполага отслабване на полицията. Финансово и кадрово тя се обезсилва и деморализира. Безумие, продиктувано от паническия страх сред неолибералите и троцкистите от очертаващата се разплата за престъпленията им. Ако други овладеят установяването на диктатура, първата им работа ще е да ги смажат за назидание и свое оправдание.
Преподавателят по психология в Харвардския университет Стивън Пинкър пише за клейменето и преследването на хора, чиито убеждения са различни от праволинейността на левоцентризма. В резултат на сплашването цяло поколение интелигенти се страхува да рискува кариерното си развитие като изказва възгледи, различни от общоприетите догми. Преследването на невинни хора бие по всички, съсипва живота на най-цените за страната елити. Което, добавя Пинкър, атрофира способността ни да решаваме проблемите колективно и просто да разбираме света.

Според проучване на института „Като“ състоянието със свобода на словото в САЩ е катастрофално, 62% от американците цензурират себе си и не говорят за своите убеждения, 32% от работещите се страхуват, че ще пострадат или дори ще загубят работата си, ако заявят политическа позиция. Изпаряват се и последните следи от демокрация в САЩ. Застрашително наближава моментът за огромен социален взрив, тъй като бързо се топят социалните фондове за свикналите да живеят на социални помощи.

Няма попътен вятър за кораб без крайна цел и за държавата без идеология. Корабът е обречен, държавата неизбежно ще катастрофира. Все по-често се застъпва премахването на партиите и замяната на досегашните изборни процедури с някаква съвещателна демокрация, с граждански асамблеи, временни правителства и управи, кръгли маси и избори на депутати чрез жребий за избягване на „неправилни“ избори. И за тези инициативи пръв инициатор и активист е Сорос.

Нашенските протестъри, предвождани и нахъсвани от неговите отровни тръни, повтарят същите тъпи мантри за Ония ценности, реват за оставки и отказват както да преговарят, така и да очертаят поне най-общо какви политически цели имат, как и с кого мислят да ги реализират. Прокопиевците неотдавна публикуваха „черен списък“ на вредни за тях журналисти. Доцентът от СУ Христо Христев, юрист, прави списъци на „гербави подлизурковци“, явно чистки смята да прави по подобие на тези в американските университети.

По улиците дабългаристът Христо Иванов събира CV-та за бъдещи администратори и обещава да прогони сегашните. Полицията открито е клеветена и охулвана, а президентът строго мъмри началниците u, няма търпение да спретне служебен кабинет и да ги разгони. Заплашително върти очи началничката на БСП Нинова, зам.-председателка на Социалистическия интернационал, в който решаващ е гласът на троцкистката партия Социални демократи на САЩ.

Същевременно за ГЕРБ и други национално отговорни структури се появява неочакван шанс да им противодействат решително и така да спасят каквото може от жизнените интереси на България и българите.