Време на несигурност

Новият избирател изглежда да е деполитизиран, гласува, когато е в настроение и протестира, защото е модерно

Новото управление очевидно няма да се радва на силна подкрепа и висока легитимност

Криза, хаос, нестабилност обикновено до това води „смяната на политическия модел“, някои ще кажат, революцията. Но у нас революция не се извърши, всъщност тя е чужда на природата ни, тъй като големите политически трансформации в България са се случвали не по силата на един постоянно тлеещ революционен импулс, а по силата на външни фактори, въобще на чужди логики и обстоятелства.

С други думи, колкото и умело новите политически елити да обговарят промяната и дори да създават с действията си революционна обстановка, естествената реакция на хората остава анти-революционна. Да вземем резултатите от последните парламентарни избори и да измерим тежестта в реални гласове на „новите“ и на „старите“, можем спокойно да ги наречем младите либерали и старите консерватори, без да намирам други прилики със ситуацията в следосвобожденска България.

Позволявам си да сложа подобни етикети, като съзнавам, че ще намерят множество критики, като разглеждам поведението на едните като прогресивистко и реформаторско, а на другите като поведение, което цели да запази стария ред (ГЕРБ и ДПС) и традиционните ценности (БСП - вж. Истанбулската конвенция).

Е, сметката показва, че за „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Възраждане“ са гласували 1 205 492 избиратели, а за ГЕРБ-СДС, „Българска социалистическа партия“ и „Движението за права и свободи“ 1 195 244 от българските граждани или разликата между едните и други е само 10 248 гласа. Тази проста сметка показва, че нямаме категорична заявка за радикална промяна. Трябва обаче да обърнем внимание, на една важна тенденция, а именно, че за новопоявилите се политически субекти са гласували по-младите поколения, а за традиционните средното и по-възрастното поколение. Тази картина показва, че са се появили избиратели, които са склонни днес да гласуват за „Има такъв народ“, месец по-късно за „Продължаваме промяната“ или избиратели с непостоянни политически предпочитания. Това трябва да говори, че смяната на Борисовото управление върви паралелно с генерационна смяна, на която си струва да започнем да обръщаме съществено внимание. Бих си позволила да предполагам, че ако внимателно се изчисли средната възраст на гласоподавателите на „промяната“ и на тези гласували за „статуквото“ ще се открои съвсем ясно въпросният генерационен кливидж, но и идеологически.

Новият избирател изглежда да е деполитизиран, индивидуалист, космополит, над системата и правилата, където индивидът се явява център на всяка политика, който гласува, когато е в настроение и протестира, защото е модерно. Правя тази констатация с уговорката, че това не е упрек към младите хора, които намират естествените си политически представители в новите формации, които очевидно умеят да задържат вниманието им, а за да откроя най-вече вината на ГЕРБ, БСП и ДПС за провала при политическата социализация на новите поколения.

Работата и на трите партии с младите хора съществува посредством младежките им политически организации, които по своята същност са твърде различни, но общото помежду им е заниманието с всичко друго, но не и с разпространението на политическите ценности отвъд строго партийните им редици. Намирам това за особен проблем на политическото, тъй като политическото участие, а и ангажиране следва да търси промяна на средата посредством ценностните представи за света, а не да бъде самоцелно обосновано.
Ударът, които понасят днес, най-вече ГЕРБ и БСП им дава възможност да преосмислят поведението си, първо като започнат да спазват принципите и ценностите на консерватизма и социализма/либерализма, които самите те са записали в своите програмни документи и второ като преразгледат правилата на вътрешнопартийната си демокрация.

В ситуация, в която има толкова много протестен ентусиазъм и толкова силно недоверие в демократичните институции, сред които политическите партии са посрещнати с най-голямо недоверие, е изключително важно да се проведе спешна реформа в партийните редици.

На свой ред новите лидери, които получиха най-висока подкрепа по време на изминалите преди дни избори, нямат право на грешка. Високият морален императив, който си поставят и така силно изразената младежка подкрепа ги задължава: 1. Да формират правителство; 2. Да се превърнат в истински политически партии, които имат живот по-дълъг от един мандат; 3. Да не мислят единствено и само как да обслужат „своите“ и да накажат „чуждите“, а да управляват държавата. Всяко действие отвъд общия интерес, колкото и условно да е това понятие, ще е пагубно за всички ни. Нашата крехка демокрация не може да понесе повече разочарования, а българската политика не може да си позволи за пореден път да излъже надеждите на младите хора.

Новото управление очевидно няма да се радва на силна подкрепа и висока легитимност, нека поне е ефективно и не губи време в празни спорове. Неговото качество ще се измери в това колко бързо може да намери успешни решения на възникналите проблеми, а не в това дали гражданите подкрепят тези решения. Боя се, че антикорупционната комисия, смяната на главния прокурор и първенството по балкански футбол не са най-важните въпроси от кризисния ни дневен ред, надявам се Кирил Петков и Асен Василев осъзнават това. Обществото ни е тежко разделено и всички до един, излъчени да ни представляват, са в Парламента, за да положат максимални усилия да нормализират процеса, да върнат истинския политически дебат, въобще да върнат политиката.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи