Всеки втори без море, хората нямат пари

Линия на бедност по области през 2017 г. (в лева).

32% от българите не могат редовно да ядат месо

Близо 30% от населението живее в материални лишения, обявиха от НСИ. Тези хора се ограничават в потреблението на поне 4 от общо 9 основни стоки и услуги. Най-много българи (53,2%) нямат възможност да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства като например за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др. Това означава, че семейството няма никакви спестявания и при внезапна нужда от по-голям разход от около 500-1000 лв. като например за подмяна на голям домакински уред ще трябва да вземе кредит.

Всеки втори (52,6%) не може да си позволи почивка извън дома поне една седмица в годината, сочат още данните на НСИ. Успоредно с това 2,7% от хората не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,6% - цветен телевизор, 8,3% - пералня. Всеки трети българин (31,6%) по финансови причини не може да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36,4% се ограничават при отоплението на жилището си, което означава че през зимата държат някои от стаите студени, или намаляват радиаторите.

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на основни нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на хората, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 89,8%, за турската етническа група - 72,5%, и за българската етническа група - 46,4% от хората, самоопределили се към съответния етнос. Над 85% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи, а 70% не могат да си позволят да ядат месо, пиле или риба през ден. При турската етническа група 66% от хората не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи, а 34,2% не могат да ядат редовно месо, пиле или риба. Ограничения в потреблението на 4 от 9 основни стоки и услуги изпитват 23,7% от българската етническа група, 36,9% от турската и 81% от ромския етнос.

През 2017 г. линията на бедност за страната e 351,08 лв. на човек от домакинство. А под линията на бедност са 1,665 млн. души, или 23,4% от населението. Линията на бедност се определя като 60% от средния разполагаем доход на домакинствата. Спрямо 2016 г. линията на бедност нараства с 13,9%, а делът на бедното население се увеличава с 0,5%.

Ако от доходите на домакинствата се изключат социалните плащания като обезщетения, социални помощи и добавки, равнището на бедност се повишава до 29,2%. А ако от доходите се изключат и пенсиите, то делът на бедните нараства до 44,8% от населението.

Един от факторите, който има решаващо значение за това дали човек е беден, е дали има работа. 58,7% от безработните влизат в групата на бедните. Но много хора работят и получават толкова малко пари, че също попадат под линията на бедност - т.е. членовете на семействата им разполагат с под 351 лв. на месец. През 2017 г. делът на бедните сред работещите е 10%.

Недоимък

25% от децата

не получават подходящи книги

През 2017 г. делът на на децата, които живеят в материални лишения (не могат да си позволят поне една от 13 стоки и услуги) е 45,6%, а за 4,3% от децата нито една основна потребност не може да бъде удовлетворена по финансови причини. 38,6% от децата не могат да отидат на почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). 36,4% не могат да си позволят редовни занимания с плуване или свирене на музикален инструмент, а 37,3% са лишени от екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.). За всяко едно от четири деца родителите не могат да купят книги, които са подходящи за възрастта му, а за 31,1% да вземат два чифта обувки в зависимост от сезона.

Възможността да осигурят децата материално се различава в зависимост от етноса на родителите. В материални лишения живеят 16,5% от децата от българската етническа група, 32,3% от турската етническа група, 71,6% от ромите и 34,4% от друг етнос.

Класация

На първо място сме по мизерия

България се нарежда на първо място в ЕС по мизерия, сочат данните на Евростат. У нас 30% от населението живее в материални лишения, което означава, че не може да си позволи поне 4 от общо 9 основни стоки и услуги. Така България доста изпреварва класираните на второ и трето място страни от ЕС. На второ място по мизерия е Гърция, където 21,1% от хората изпитват финансови трудности да задоволят основните си потребности. Икономическата криза в Гърция сериозно намали благосъстоянието на жителите на страната. През 2010 г. само 11,6% от гърците са живеели в лишени, докато сега делът им почти се е удвоил. Но дори и в най-кризисните години гърците са имали доста по-малко финансови проблеми от българите. На трето място по мизерия в ЕС се нарежда Румъния, където 19,4% от хората не могат да си позволят основни стоки и услуги.

Положителното е, че България е постигнала най-бърз напредък по отношение на намаляване на мизерията. Веднага след влизането ни в ЕС, през 2007 г., 57,6% от населението са изпитвали материални лишения. За изминалите 11 години делът на хората, които живеят в нищета сериозно е намалял. Въпреки това, доходите на почти всеки трети българин не са достатъчни за осигуряване на основни потребности. Най-добра социална политика има във Финландия и Норвегия, където само 2% и 2,3% от населението изпитват някакви лишения. Но много по-добре от нас се справят и страни като Чехия (3,7% живеят в лишения), Естония (4,1%) и Словения (4,5%).

Различия

IT специалистите взимат 5 пъти повече от камериерките

Компютърните специалисти в България получават пет и половина пъти по-големи заплати от работещите в хотелите и ресторантите, показва доклад на КНСБ. Един IT специалист взима 3150 лв., а работещите в туризма получават по 580 лв. „Ниските заплати в туризма на фона на растежа му през 2017 г. означават или плащане под масата, или неправилно разпределяне на финансовия ресурс”, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Заплатите в България изостават 5-10 пъти спрямо тези в старите членки на ЕС и 1,8-2,2 пъти спрямо новите членки. През 2017 г. надницата за час работа у нас е 5,1 евро, при 23,1 евро средно за ЕС.

Етнос

77% от ромите

влизат в групата

на бедните

Най-висок е делът на бедните роми - 77,2%, показват данните на НСИ. При хората от българската етническа група делът на бедните е най-малък - 15,7%. По етноси има големи различия в разпределението на бедните според участието им на пазара на труда. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (53,3%), а при ромите най-висок е делът на бедните безработни (39,9%). По отношение на работещите, най-висок е делът на работещите бедни сред ромите - 25,9%, срещу 25,7% работещи бедни от турската етническа група и 20,1% сред българската етническа група.

Коментари

Задължително поле