Елена Йончева вече е с обвинение Депутатката най-вероятно ще отговаря за пране на пари

Арестуваха бургазлия, давал помещения за платена любов в секс шоп в София Мъжът е осъждан за разпространение на порнографски материали

Юлия Тимошенко обяви, че се кандидатира за президент

Стоичков събира три „Златни обувки“

Удължиха грипната ваканция в Пернишко

Либия поиска възобновяване на икономическите връзки с България

В Бургас заловиха тийнейджъри-вандали Трима ученици трошили сладкарници

62 жертви взе студът в Полша

ЕС наложи глоба на Mastercard в размер на 647 милиона долара

Обявиха грипна епидемия и в Сливенска област

Ученички ритат на земята връстничка пред столичен мол (ВИДЕО) Други момичета снимат случката с телефоните си

Апаши задигнаха тон храни от склад на БЧК в Лом

Интелектуалци издигнаха кандидатурата на Ангел Джамбазки за евродепутат

84-годишен дядо е пребит от психично болен мъж във Врачанско Извършителят се укрива, обявен е за издирване

Арестуваха певеца Крис Браун в подозрение за изнасилване

Всеки втори без море, хората нямат пари 32% от българите не могат редовно да ядат месо

Линия на бедност по области през 2017 г. (в лева).

Близо 30% от населението живее в материални лишения, обявиха от НСИ. Тези хора се ограничават в потреблението на поне 4 от общо 9 основни стоки и услуги. Най-много българи (53,2%) нямат възможност да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства като например за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др. Това означава, че семейството няма никакви спестявания и при внезапна нужда от по-голям разход от около 500-1000 лв. като например за подмяна на голям домакински уред ще трябва да вземе кредит.

Всеки втори (52,6%) не може да си позволи почивка извън дома поне една седмица в годината, сочат още данните на НСИ. Успоредно с това 2,7% от хората не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,6% – цветен телевизор, 8,3% – пералня. Всеки трети българин (31,6%) по финансови причини не може да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36,4% се ограничават при отоплението на жилището си, което означава че през зимата държат някои от стаите студени, или намаляват радиаторите.

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на основни нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на хората, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 89,8%, за турската етническа група – 72,5%, и за българската етническа група – 46,4% от хората, самоопределили се към съответния етнос. Над 85% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи, а 70% не могат да си позволят да ядат месо, пиле или риба през ден. При турската етническа група 66% от хората не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи, а 34,2% не могат да ядат редовно месо, пиле или риба. Ограничения в потреблението на 4 от 9 основни стоки и услуги изпитват 23,7% от българската етническа група, 36,9% от турската и 81% от ромския етнос.

През 2017 г. линията на бедност за страната e 351,08 лв. на човек от домакинство. А под линията на бедност са 1,665 млн. души, или 23,4% от населението. Линията на бедност се определя като 60% от средния разполагаем доход на домакинствата. Спрямо 2016 г. линията на бедност нараства с 13,9%, а делът на бедното население се увеличава с 0,5%.

Ако от доходите на домакинствата се изключат социалните плащания като обезщетения, социални помощи и добавки, равнището на бедност се повишава до 29,2%. А ако от доходите се изключат и пенсиите, то делът на бедните нараства до 44,8% от населението.

Един от факторите, който има решаващо значение за това дали човек е беден, е дали има работа. 58,7% от безработните влизат в групата на бедните. Но много хора работят и получават толкова малко пари, че също попадат под линията на бедност – т.е. членовете на семействата им разполагат с под 351 лв. на месец. През 2017 г. делът на бедните сред работещите е 10%.

Недоимък
25% от децата
не получават подходящи книги

През 2017 г. делът на на децата, които живеят в материални лишения (не могат да си позволят поне една от 13 стоки и услуги) е 45,6%, а за 4,3% от децата нито една основна потребност не може да бъде удовлетворена по финансови причини. 38,6% от децата не могат да отидат на почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). 36,4% не могат да си позволят редовни занимания с плуване или свирене на музикален инструмент, а 37,3% са лишени от екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.). За всяко едно от четири деца родителите не могат да купят книги, които са подходящи за възрастта му, а за 31,1% да вземат два чифта обувки в зависимост от сезона.

Възможността да осигурят децата материално се различава в зависимост от етноса на родителите. В материални лишения живеят 16,5% от децата от българската етническа група, 32,3% от турската етническа група, 71,6% от ромите и 34,4% от друг етнос.

Класация
На първо място сме по мизерия

Линия на бедност по области през 2017 г. (в лева).
Линия на бедност по области през 2017 г. (в лева).

България се нарежда на първо място в ЕС по мизерия, сочат данните на Евростат. У нас 30% от населението живее в материални лишения, което означава, че не може да си позволи поне 4 от общо 9 основни стоки и услуги. Така България доста изпреварва класираните на второ и трето място страни от ЕС. На второ място по мизерия е Гърция, където 21,1% от хората изпитват финансови трудности да задоволят основните си потребности. Икономическата криза в Гърция сериозно намали благосъстоянието на жителите на страната. През 2010 г. само 11,6% от гърците са живеели в лишени, докато сега делът им почти се е удвоил. Но дори и в най-кризисните години гърците са имали доста по-малко финансови проблеми от българите. На трето място по мизерия в ЕС се нарежда Румъния, където 19,4% от хората не могат да си позволят основни стоки и услуги.

Положителното е, че България е постигнала най-бърз напредък по отношение на намаляване на мизерията. Веднага след влизането ни в ЕС, през 2007 г., 57,6% от населението са изпитвали материални лишения. За изминалите 11 години делът на хората, които живеят в нищета сериозно е намалял. Въпреки това, доходите на почти всеки трети българин не са достатъчни за осигуряване на основни потребности. Най-добра социална политика има във Финландия и Норвегия, където само 2% и 2,3% от населението изпитват някакви лишения. Но много по-добре от нас се справят и страни като Чехия (3,7% живеят в лишения), Естония (4,1%) и Словения (4,5%).

Различия
IT специалистите взимат 5 пъти повече от камериерките

Компютърните специалисти в България получават пет и половина пъти по-големи заплати от работещите в хотелите и ресторантите, показва доклад на КНСБ. Един IT специалист взима 3150 лв., а работещите в туризма получават по 580 лв. „Ниските заплати в туризма на фона на растежа му през 2017 г. означават или плащане под масата, или неправилно разпределяне на финансовия ресурс”, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Заплатите в България изостават 5-10 пъти спрямо тези в старите членки на ЕС и 1,8-2,2 пъти спрямо новите членки. През 2017 г. надницата за час работа у нас е 5,1 евро, при 23,1 евро средно за ЕС.

Етнос
77% от ромите
влизат в групата
на бедните

Най-висок е делът на бедните роми – 77,2%, показват данните на НСИ. При хората от българската етническа група делът на бедните е най-малък – 15,7%. По етноси има големи различия в разпределението на бедните според участието им на пазара на труда. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (53,3%), а при ромите най-висок е делът на бедните безработни (39,9%). По отношение на работещите, най-висок е делът на работещите бедни сред ромите – 25,9%, срещу 25,7% работещи бедни от турската етническа група и 20,1% сред българската етническа група.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Точна статистика, която е по-скоро оптимистична отколкото обратното. Защото на власт в икономиката идва логиката. Е глупавите и „загубилите от прехода“ ще ръмжът като гладни кучета, но такъв е животът. Колелото на историята, както е казал великият вожд и учител на българският народ Гошо Трабата се върти и върви напред, и мачка всеки който не е на мястото си в тоя свят. Свърши времето на социализма, когато неграмотни цигани, българи, турци и помаци имащи само двете си работни ръце получаваха заплати, няколко пъти по-големи от всеки висшист, бил той учител, инженер или лекар. Сега доходите на всеки голобрад компютърджия докарват до истерия неудовлетворените представители на работническата класа, научена така „мъдро“ за 45 години от своите „мъдри водачи“ комунисти да мрази „образованите кръвопийци“. Тия хора не разбират защо комшията кардиохирург ще е толкова незаслужено богат за разлика от тях и го мразят в червата, дори когато са напълно трезви. Те и до сега си мислят че прогреса в света се дължи на тия дето „копат“ и „носят“, а не тия дето мислят и че ако не бяха тия безделници образованите и интелектуалците, „народът“ щеше да живее като в Западна Германия!

  2. Сори! Няма как да имаш мислене на пиян руснак, а да живееш, като германец!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.