Над 500 души са загинали при бомбардировките в Източна Гута за седмица

Седем пострадали в катастрофа край Сливен

Владимир Малинов е новият изп. директор на “Булгартрансгаз”

Борисов възложи пълна проверка на сделката за ЧЕЗ и на купувача

Красимир Вълчев: Не е желателно закриването на още училища

Българският лекарски съюз ще подпише националния рамков договор с НЗОК за 2018 г.

“Дунав” с втора поредна победа

Министър Ангелкова: Русия, Китай и далечните пазари са много важни за българския туризъм

В Банско арестуваха 6 лица за проституция и дрога

БСП готви концепция за партийна телевизия

Без почивка за бавния и напрегнат ЦСКА

Британец продаде марков чайник на 200 години за 650 000 евро

Атина към Анкара: Не сме Ирак или Сирия, можем да се защитим

Мария Захарова: Кокаинът в посолството в Аржентина няма общо с руските дипломати

Започна градеж на храм “Св.Райко Шуменски”

Възкръсна символът на Варна Братя от Горна Оряховица върнаха блясъка на Морското казино

Входът на обновеното казино с величествения фронтон със склуптурите на Венера и Юпитер

Варна отново си има своето Морско казино, считано за най-голямата й перла от близо 90 години насам.
След много превратности, смяна на собствеността и почти превърната в руини емблематичната сграда в сърцето на Морската градина грейна в целия си блясък. Откриването й тези дни започна от модерната Арт-галерия с представянето на една уникална фотоизложба с текстове и фотоси, подбрани с помощта на Държавния архив, а мотото й е „Начало на туризма във Варна, създаване на Морската градина, Морски бани и Морското казино“.

По време на тържествения ритуал с водосвет инициаторът за възкръсването Пламен Танев не скри огромното си вълнение пред гостите и каза почти през сълзи:„Беше много трудно, но успяхме…“ Той и 9-години по-младият му брат Антон, който е финансирал мащабния проект, са от Горна Оряховица, а майка им Екатерина Танева е юридическият собственик на сградата.

„От доста години живея във Варна и просто бях потресен как може на входа на Морската градина сградата да стои в този плачевен вид. А, когато я проучих детайлно, бях изумен, че опожареният Червен салон стои опустошен и заринат в отпадъци … Брат ми не обича да прави инвестиции в недвижими имоти, но го помолих да ми помогне да съживим Морското казино на Варна и изненадващо и за мен, той ме подкрепи.“ Това сподели за „Труд“ Пламен Танев, който, като адвокат и специалист по фирмени финанси, призна, че сделката е била трудна, а самият проект от началото до сега е отнел 3 години упорита работа, а за окончателното му финализиране предстоят още две.

„За мен мярката е време, парите са преходни“, отговори той, запитан за размера на инвестицията. Преди да бъде окончателно одобрен и ,за да се запази пълната идентичност на сградата като един съвременен прочит на миналото, проектът е преминал през обществено обсъждане, през Консултативния съвет по опазване на недвижимото културно наследство на Варна и НИНКН към Министерството на културата. Негов автор е арх. Тодор Господинов, а фирмата -изпълнител е „Универсал Строй консулт“, изградила уникалния Санаторно-оздравителен комплекс“Камчия“.

В следващия етап в Морското казино предстои да отворят Синият и Червеният салон, както ги знаят поколения варненци и които са техният най-емоционален спомен, Бистро с градина и Винарна, за които ще се търсят първокласни специалисти и професионалисти в кулинарията и енологията, за да ги наемат. Но цялостната концепция е Морското казино на Варна да бъде център за културно -развлекателен живот с програми, включително и кабаретни, както е било в миналото. В Синия салон е пресъздадено небе с 10 реални съзвездия, перфектно очертани от астрономи, както и акустичен таван на известна немска фирма. Магическа мозайка, вдъхновена от българската шевица, украсява Арт-галерията и Бистрото в Морското казино. Огромното фоайе е с покрив от остъклен атриум. На входа е величественият фронтон, дело на склуптора Кирил Янев и копие на алегоричната композиция с античните богове Нептун и Венера, изваяни от българския Микеланджело-Кирил Шиваров. От него има останали и възстановени две колони със склуптурите също на боговете на морето и любовта, които някои оприличават на моряк и чакащата го невеста.

Възстановяването на културно-развлекателния комплекс „Морско казино“ е толкова знаково събитие, колкото и откриването му през 1928 г. Това култово място е натрупало паметта на няколко поколения варненци и гости, преживели важни обществени събития, свои лични съдби и вълнения, казват историци и краеведи. Само през тази година над 150 двойки са искали да правят годишнини на сватбите си, които са вдигали тук, и още над 100 са заявили бъдещи венчавки. Във възстановената сграда ще има детски кътове, поне 4 сцени с гримьорни, ще бликне и пресъхналият красив фонтан.

Родният „Мулен Руж“
През 1897 г. се приема първият градоустройствен план на Варна и с него започва новото строително, икономическо и културно развитие на града. По проект на чешкия паркостроител Антон Новак тръгва и изграждането на Морската градина. През 1926 г. на около 100 м от плажната ивица след построяването на Морските бани, започва да се строи Морското казино по проект на арх. Желязко Богданов, завършил образованието си в Бърно, припомня ни най-младият краевед и изследовател на варненската архитектура Християн Облаков. Две години по-късно е тържественото откриване на сградата, решена в стил „арт-деко“, на което присъствали всички местни първенци начело с тогавашния кмет Никола Попов. Морското казино става любимо на варненския хайлайф през миналия век с богатата си вариететна програма, която се е родеела с шоуто в „Лидо“, „Тропикана“ и „Мулен Руж“. През 1958 г. елитното заведение е изгоряло при мистериозен пожар и е било възстановено след това по проект на арх.Панайот Минков. В годините на соца варненци са пълнели ресторанта с градина след манифестациите на 24 май и 9 септември заради тройката кебапчета с шопска салата-най-вкусни по цялото Черноморие и на народни цени. Поне 5 пъти в казиното е идвал Тодор Живков, който строявал на оперативки в него най-доверените си хора и първите секретари по места.“Мит е, че Живков е поръчвал вносен пъпеш за десерт и ние сме му го доставяли със самолет от София! Пиеше по 50 грама концентрат, държеше да има бяло вино, обикновена зеленчукова салата, предястие, основно и десерт. Винаги забелязваше промените в интериора“, разказваше дългогодишният шеф на заведението Коста Георгиев, който си отиде от този свят и отнесе най-съкровените тайни на казиното, което управлявал с цялото си сърце и душа. И за първенци, и за простосмъртни обслужването винаги е било първокласно – и още тогава на високо европейско ниво. Интериорът бил досущ като най-баровските ресторанти на Запад, което по комунистическо време било непознато за България. Прочутият Син салон, който се ширел на първия етаж, бил облицован със синьо кадифе, а от таваните му надничали медузи и морски звезди. На втория етаж греел Червеният салон, решен изцяло в мебели от ален плюш. Лятната сцена на двора била във формата на раковина, до която стояли красиви русалки. А голямата градина навън била образец на истинско флорално изкуство. Артистичната програма на казиното в най-силните му години също била световна.

Човекът-оркестър Жоро „Степа“ смайвал гостите с куик-степ и с изпълненията на Елвис, Франк Синатра и Бари Уайт. Царицата на руско-циганските романси Нина Иванова изпълнявала на един дъх „Очи черные“. Последната й воля била да кремират тялото й и да хвърлят праха близо до любимото й казино в морето. Така и станало. За богатата програма със звезди директорът Коста Георгиев наемал прожектори от театъра, поръчвал скъпи платове от Унгария, най-добрите майсторки в града шиели и украсявали костюмите за вечерта. Понякога се въртели три програми едновременно – в Синия, Червения салон и в лятната градина. Клиентите на морското казино са аплодирали Лили Иванова, Йорданка Христова, румънски имитатор и фокусник, акробатични дуа, гостували са и култови артисти от „Тропикана“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Благодарности за жеста на братята. Иначе Казиното щеше да сполети съдбата на още десетки красиви сгради, понеже е много лесно да унищожаваш.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.