Възможен ли е балкански Вишеград?

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Единна европейска позиция така и не бе изработена

Унгарският замък Вишеград днес може би е известен най-много с това, че в него през 1991 г. е учредена Вишеградската четворка. Предисторията на това обединение обаче датира от далечната 1339 г., когато на същото място се срещат кралете на Унгария, Полша и Бохемия. Ако в миналото този съюз е целял да избегне влиянието на регионалния лидер Австрия, в наши дни Виена е един от най-надеждните партньори на Вишеградската четворка.

Водещата идея в този процес на средноевропейско сътрудничество е евроцентризмът, но европейската мигрантска криза през 2015 г. засили интереса от страна на Австрия и Вишеградската четворка към Западните Балкани. Съвсем естествено бе желанието регионът да бъде приобщен към тяхната обща миграционна политика, тъй като балканският миграционен маршрут водеше именно до Виена.

Така се стигна до споразумението, което Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия и Македония постигнаха на 18 февруари 2016 г. в Загреб. С него създадоха съвместни екипи за проверки, които имаха за цел да въведат единна регистрация на придвижващите се транзитно мигранти към Германия още на гръцко-македонската граница и тяхното директно транспортиране до Австрия.

Още на този етап се откроиха сериозните различия в подходите, прилагани по силата на Загребското споразумение, и действията на България. Смесените екипи извършваха регистрация чрез пълна идентификация и вземането на биометрични данни на мигрантите, но те не получаваха статут на лица, търсещи убежище. Това решение се взимаше едва след напускането на транзитния коридор и навлизането в Австрия или в друга държава, която е тяхната крайна дестинация.

Съвсем друг бе подходът на България. У нас мигрантите биваха регистрирани не като транзитно преминаващи, а като лица, търсещи убежище на наша територия. Независимо че повечето от тях впоследствие напускаха България чрез нелегално влизане в Сърбия, България и днес продължава да носи отговорност за тях по силата на Дъблинския регламент.

Ръководейки се от разбирането, че за да бъдат успешни мерките за ограничаване на нелегалните миграционни потоци, те трябва да се прилагат не само по протежение, но и в съседство на миграционния маршрут, Сърбия информира България за предприетите действия. Бе направено внушение към българската страна да увеличи контрола по своите граници с Гърция и Турция, тъй като само по този начин биха могли да се предотвратят нелегалните влизания и евентуалната поява на нов маршрут през България. Също така Сърбия уведоми, че ще увеличи значително охраната по сръбско-българската граница, за да предотврати тази реална възможност за нерегламентирано преминаване.

В хода на българо-сръбските миграционни разговори бе постигнато споразумение България да предприеме спешни мерки за защита на границите си с Гърция и Турция, за създаването на смесени патрули за охрана на сръбско-българската граница и на общ контактен център в ГКПП "Градина", който да подпомага тази дейност. Най-важното послание обаче бе направената покана България да се включи в усилията за обща регистрация на мигрантите на Балканите и по този начин страната ни щеше да се превърне в неразделна част от политиката на Австрия и Вишеградската четворка по този въпрос.

Последвалите български действия и резултатите от тях са известни. След практическия отказ на София само през 2016 г. от България в Сърбия влязоха 8597 мигранти, а значително по-голямо количество бе върнато назад в българска територия. Наблюдаваният засилен миграционен натиск доведе до постоянно увеличаване на смесените екипи, последното от които бе в началото на 2017 г.

Властите в България, най-вероятно подложени на външнополитически натиск, заемаха уклончиво отношение към този проблем, надявайки се да дочакат появата на единна европейска позиция, каквато обаче така и не бе изработена. През този период само Румен Радев като кандидат за президент заяви, че сме зaплaшени „дa стaнем буфернa зона нa Европa“, с което направи заявка за промяна в българската миграционна политика.

Не е случаен фактът, че първото посещение на Румен Радев като президент бе в Берлин. Там той не само потвърди европейския курс на България, но и заяви, че Германия е най-важният ни партньор.

Независимо от споделените оценки прозвучаха и някои различия. Онова, което Радев нарича „мигрантска вълна“, в Германия официално се определя като „приток на бежанци“. Въпреки опитите за внушения, че тези разминавания се дължат на различните възприятия на хуманитарния аспект на проблема, това едва ли е така, тъй като няма модерен политик, който да е безразличен към хората в беда. По-скоро формалните различия са в оценките за останалите фактори, които също причиняват миграционен натиск от Близкия изток и Северна Африка с дългосрочен потенциал на нарастване.

Зад всичко това обаче прозира интересът на Германия всяка година да си гарантира безпрепятственото влизане на 400 хил. имигранти, за които нееднократно е заявявала, че германската икономика има нужда от тях. България обаче не може да си позволи през нейна територия да преминават големи миграционни потоци, защото ако всяка година от тях на наша територия остават по 20 хил. души, към 2050 г. лицата от такъв произход ще бъдат най-голямото малцинство.

Очевидно е, че миграционното надиграване в Европа все още не е завършило. През миналата седмица Австрия обяви, че планира да увеличи сътрудничеството с 15 страни по Балканския маршрут. Австрийският министър на отбраната Ханс Петер Доскозил заяви категорично: „Не смятаме, че Европейският съюз адекватно защитава външните си граници.“ На фона на руско-турското сътрудничество, може да се допусне възможността Анкара да обърне гръб на споразумението с ЕС за бежанците, което ще доведе до нов наплив на мигранти към Европа. Поради тази причина Виена за пореден път изрази готовност да изпрати свои военнослужещи в други страни, които да помогнат за защитата на границите им.

Целият този пъзел няма как да не засегне България. Имаме обща граница с Турция и сме третата по значимост входна врата към ЕС. При всички случаи българските управници трябва да имат готовност за различни варианти на миграционна защита, а не да разчитат само на един. Предимството е, че идеите на Австрия и Вишеградската четворка в крайна сметка не противоречат на общоевропейските, а по-скоро работят за постигането на така необходимия консенсус. Дотогава обаче, желаем или не, балканският Вишеград ще съществува, но ние сме извън него с всичките негативни последици от това. Дали ще се качим на този влак, зависи от нас самите, но засега на балканския перон друг влак няма.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи