Почина дете, изоставено в пловдивска болница

Зам.-министър Николай Павлов: Младежите са най-ценният ресурс на България

Румънският министър на правосъдието се оттегля

Иван Гешев: Зад Иванчева стоят интереси на отломки от СДС и бивш правосъден министър

Чавушоглу: Турция взима предвид притесненията на НАТО за С-400

13 организации искат оставката на Порожанов Земеделското министерство води сектора към унищожение

Вицепрезидентът Йотова: Време е да кажем какво не ни харесва в ЕС Над 100 деца получиха награди от конкурс за Велики Преслав под патронажа на вицепрезидента

Състоянието на Бил Гейтс отново надхвърли 100 милрд. долара

Отлриха завишена радиоактивност на минералната вода в Невестино

Дончо Атанасов е подал оставка от ръководството на АПИ

Подписка за мъж, причинил смърт на пътя, докато обжалва 17-годишна присъда

Дерменджиев отговори на Любо Пенев

Земеделският министър: Проектите за плодове и зеленчуци са за близо 900 млн. лв.

МВнР: Над 70 български автомобила са платили завишени пътни такси в Турция

Отварят в понеделник офертите за новите кораби на флота

В Елена майсторят еленски бут като преди 5 века Майсторът на деликатеса купи къщата на Мина, любимата на Яворов

На Димитровден ден пърлят в трап прасе

Къщата на Яворовата любима-Мина. Собственикът й преустройства някогашните дюкяни на приземния етаж в уникален магазин за еленски бут.
Къщата на Яворовата любима-Мина. Собственикът й преустройства някогашните дюкяни на приземния етаж в уникален магазин за еленски бут.

След години на разруха и забвение, родната къща на голямата любов на поета Пейо Яворов – Мина в центъра на Елена, е напълно възстановена. Емблематичната възрожденска постройка на чорбаджията Юрдан П. Тодоров, за кратко време мина през ръцете на различни собственици. До скоро имотът бе във владението на предприемчив горнооряховец, който го беше купил от немски лекар, най-вече от сантиментални подбуди. Бизнесменът Ангел Техинов решил да реставрира една от най-големите чорбаджийски къщи в балканското градче преди 3 години, тъй като тя му напомняла за друга голяма любов, на която посвещава това свое начинание. Техинов се връща назад в далечната 1974 г, когато бил в казармата заедно с актьора Явор Милушев, който в това време изживявал първите трепети на любовта си с актрисата Цветана Манева.

„Служихме с Явор Милушев, който по-късно направи незабравимата роля на Яворов и бях свидетел на голямата любов между него и Цветана Манева. Тогава той я изживяваше, а по-късно със същата сила я пресъздаде и във филма за Яворов и Мина“, сподели преди време Техинов.

През 2015 г. горнооряховецът разбрал, че къщата на Мина Тодорова в Елена се продава и без да се замисли, решил да я купи и реставрира със собствени средства. В дома на Яворовата любима нищо не е променяно. Покривът е изцяло нов, но разпределението на къщата е същото. За ремонта на сградата ползвал предимно дървен материал. След реконструкцията на чорбаджийската къща, в която преминава детството на Мина и брат й – известния писател и драматург Петко Тодоров, Техинов успява да открие една от малкото останали роднини на Мина във Франция, която и досега се грижи за гроба й там. С нейно съдействие той успява да докара в Елена част от мебелите на вдъхновителката на шедьовъра „Две хубави очи“. Наследничката на Мина дарила част от вещите й, друга част пък е предоставила на Община Елена. Това са предимно мебели.

„По онова време е била чорбаджийска къща, била е една от най-големите в града. Горната част е с 20 прозореца, което придава тържественост и достолепие“, обяснява последният собственик на сградата паметник на културата Владислав Велев.

На прозорците в долната част на реставрираната къща са поставени всички стихове, които Яворов е посветил на Мина.

На Празника на еленския бут ще има демонстрации - пърлене на прасе върху трап. Снимки: Личен архив и Веселина Ангелова
На Празника на еленския бут ще има демонстрации – пърлене на прасе върху трап. Снимки: Личен архив и Веселина Ангелова

Владислав Велев е първият производител на еленски бут в промишлени количества. Точно преди Коледа на 2012 г. находчивият бизнесмен отворил свой цех за сурово-сушени месни продукти в махала Пърчевци, която е в близост до Елена. Произвежда основно еленски бутове. По настояване на клиентите е започнал да предлага и филе.

Насочва се към този традиционен за общината местен специалитет, защото в семейството му са съхранили старата рецепта за приготвянето му.

„Следвам фамилните традиции. Навремето дядо ми е успял да вдигне къща благодарение на това, че е гледал прасета. От дете познавам в детайли технологията на приготвянето на еленския бут. Имаше период, когато гледахме 180 прасета. Бутовете на закланите животни престояваха 50 дни в сол. След това се измиваха със зелева чорба и се окачваха да съхнат на проветриво място“, разкрива тънкостите на специфичния планински занаят Велев.

Младият предприемач няколко месеца преди да открие предприятието, е затворил фермата, за да отговори на изискванията. Инвестирал е в обекта основно собствени средства, осигурени чрез банкови кредити. Не е ползвал финансов ресурс по европрограми и засега се въздържа от подобни експерименти. Има намерение да изгради отново свинекомплекс и търси подходящ терен наблизо.

„Производственият процес в предприятието е същият, както този в домашни условия, но помещенията и съоръженията в цеха отговарят на съвременните европейски стандарти. Използвам качествена суровина, която минава през задължителни лабораторни изследвания“, категоричен е Владислав Велев.

В момента предприятието на Велев се простира на терен от 450 кв.м., но той възнамерява да го разшири до 7700 кв.м. разгърната площ. Предвижда да обособи дегустационна зала от 144 кв.м., от която да се вижда 2/3-ти от производствения процес.

Освен това мечтата му е да отглежда около 1000 животни, които да храни без химия, по природосъобразен начин. Менюто им трябва да включва зърно, люцерна, коприва и други, както са ги отглеждали нашите предци. Така питомците наддават по-бавно, но месото им е по-качествено.

Велев приготвя еленския бут само от българско месо и подправки. Животните са от ферми в региона и след като ги заколят, ги доставят директно в Пърчевци.

Самият стопанин, който лично участва във всички производствени процеси, заедно с неговите 4-5 помощници ги разфасоват и оформят бутовете, които тежат средно по 16 – 18 кг, но има и по 28 кг. След това стриктно прилагат технологията за приготвянето им, която се пази в Еленския край поне от 5 века. В Елена климатът е уникален, има планински течения, които превръщат бутовете в истински специалитет. Производителят обаче е убеден, че има и местна бактерия, която подпомага процеса на зреене.

Както в стари времена, бутът се реже точно по жетва и се консумира до нова реколта. Любопитното е, че във великотърновското село Къпиново, което е в подножието на Балкана, специалитетът става един месец по-рано, но никога не може да бъде с качествата на еленския.

Затова Владислав Велев е превърнал местната традиция в собствен бизнес. Еленчанинът преустройва някогашни дюкяни във възрожденското градче и ги превръща в уникален и единствен у нас съвременен магазин за еленския специалитет. Там той ще предлага българския хамон, а част от помещението е предвидено за винарна с отбрани и отлежали гроздови елексири. Има сезонност в търсенето, но през последните години то непрекъснато нараства. За интереса към продукта принос има и празникът на еленския бут, който вече е емблема на планинската община.

За поредна година навръх Димитровден, Велев ще разпъне дървена постройка в центъра на Елена, като само на този щанд ще изнесе за продан над 400 бута. Шатрата, която е дълга 12 метра и дълбока 4 метра и със стилна аранжировка, ще е атракция за посетителите. По време на традиционната проява, предприемачът предвижда да продаде общо около 700 бута от собственото си производство.

Той обаче смята, че на фестивала трябва да черпи и да продава от своята специалитет, а не да се конкурира с другите участници, които предлагат кебапчета и кюфтета.

Владислав Велев има собствена стратегия за продажба на месния деликатес. Понеже поръчките са от цялата страна – София, Черноморието, Централна и Южна България, често той лично транспортира стоката до клиента. Има оборудван автомобил, който да поддържа температура от 0 до 4 градуса. Зарежда предимно магазини и ресторанти. След визита в Италия, е договорил износ и на Ботуша.

„За мен е много важен контактът с купувача, да го познавам, да чуя какви са отзивите“, категоричен е производителят.

Ресторантьори и хотелиери изпращат своите доставчици регулярно да купуват от специалитета. Имало случай, когато клиент от Черноморието поръчал еленски бут, който е произведен преди 5 години. Това е най-старият в колекцията на цеха в Пърчевци и доказва, че месото, приготвено по стара технология, е дълготрайно.

Владислав Велев е категоричен, че балканският специалитет е достоен да е със запазена европейска марка. За такъв сертификат обаче той иска да кандидатства съвместно с Община Елена, която да е балансьор в този процес и да подпомага местното производство да пробие на европейския пазар.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Наистина нашия бут е много добър. Това с климата и бактерията са Еленски мечти. Тайната е в качественото месо. От пръдня боя не става. Данп да успее момчето.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.