В Истанбул е вкусно и с маска срещу COVID

Кулинарно приключение по време на пандемия

Градът край Босфора е пример как кулинарията може да стане основна движеща сила за туризма

Турция прави всичко, за да има безопасен туризъм, маските се продават навсякъде по една лира

Мерките за сигурност са железни, но желанието да си там и да опиташ невероятната храна е по-силно от всичко

Да пишеш за Истанбул е лесно, но и адски трудно. Лесно, защото впечатленията са толкова много, че започват да текат като на филмова лента по-бързо от мисълта. Освен това каквото и да кажеш, ще бъде вярно. Трудно е пък, защото никога не можеш да кажеш всичко. Всъщност, може би трябва да започна с констатация, изречена някога от Наполеон: “Ако земята беше една държава, Истанбул щеше да е нейна столица”.

Окажеш ли се в този пъстър, красив и толкова впечатляващ град, веднага ще усетиш живота - там навсякъде нещо се пържи, вари, цвърчи, нещо ухае... Това добре. Но да си на Босфора по време на пандемия, си е истинско предизвикателство. Турция обаче пак успява да учуди туристите пришълци като мен. Там мерките срещу заразата COVID-19 са железни. Маски, дезинфектанти, термометри - всичко това го има навсякъде и то в огромни количества. Накъдето и да се обърнеш, те се появяват - по пазари, по улици, в магазини...

Температурата ти мери дори машина - само доближаваш ръката си и - готово. Веднага изписва градусите. Но всички става толкова бързо и между другото, без да мислиш за това. Направо си казваш: “Животът е прекрасен и с маска на устата!” и продължаваш...

Нашият гид - красивата Айшем Ергиноглу, е най-добрият в мегаполиса. Сериозно, казвам го без преувеличение. Тя става истинска знаменитост сред колегите си, когато холивудската актриса Меган Маркъл, я наема да є покаже града, а след това пуска снимка с двете в инстаграм. И от цял свят заваляват покани към Айшем. Това се случва не когато Меган е вече съпруга на принц Хари и видна кралска особа, а години преди това. Айшем обаче си нямала и представа, коя е очарователната Меган...

Точно Айшем ни каза нещо, под което бих се подписала с двете си ръце. Че Истанбул прилича на жена, която бавно - стъпка по стъпка разкрива чара си и усетиш ли я - стига да искаш, потопиш ли се вътре в нея, няма съмнение, че ще се влюбиш завинаги! Няма как да не е така. Защото това е градът, в който се срещаш с историята, с добрата кухня, превърнала се в начин на живот. Тук със сигурност ще се срещнеш със забележителни места, с разнообразна култура, с Ориента, с търговията, с насладата, дори с хаоса. Трафикът е направо ужасен - всеки, бил тук, ще се съгласи, че е така. Затова ще обобщя: каквото и да търсиш, отиди в Истанбул.

Но да си дойдем на думата: в Турция никога няма да останеш гладен. В това трябва да си сигурен, когато приготвяш багажа си натам дори и сега в COVID пандемията. Истанбул е пример как гастрономията може да стане основна движеща сила за туризма в един град. Уличните червено-златисти колички из Истанбул са буквално на всеки 100 метра. А оттам те примамват вкусните симити - гевречета, покрити с много сусам, препечени царевици или кестени. За вкусния турски чай пък въобще няма да отварям уста. Няма как да не спомена, че от тези същите колички можеш да си купиш и така необходимите маски за уста - струват само по една турска лира (т. е. 20-22 български стотинки). Има ги навсякъде, като започнеш от аптеките и всички дрогерии и молове. Но да не се отплесваме.

Уличната храна в този град е на абсолютна почит. И в никакъв случай не можеш да кажеш, че е за по-бедните, само защото е доста... евтина. Не! Ароматът є просто те кара да си купиш и опиташ. Ще използвам определението, което ние - българите, държим да ни кажат: храната е истинска! Ами сладоледът, който турците наричат дундурма? Той просто има несравним вкус. Край Босфора, където е пълно със заведения и рибари, можеш да си купиш едно от най-вкусните неща: балик екмек или, казано по нашенски, риба с хляб - в питката има голямо парче пържена риба, марула и... те очаква сладост за небцето. Ароматите на прясно изцедени сокове могат да ти докарат сериозна жажда за още и още - дори и с маска, усещаш мириса на нар или портокал, например.

Дюнерите са едно на ръка - тях ги обожават всички, но компирът е истинско изкушение. Това е огромен печен картоф, разделен на две, намазан вътре с каквото искаш - от бучка масло до паста от хайвер, нарязани приготвени наденички, саламчета, сирене, маслинки, туршия или каквато и да е салата. Няма такава вкусотия. Мога ли да забравя мидите - пълнени с ориз и полети с лимон или пък пържени на клечка със специална панировка... Пробвах мидените изкушения при така наречения Господар на мидите. Вкусно, вкусно, та чак да не ти се иска да си тръгнеш от мястото.

Задължителни спирки за всеки любител на храната със сигурност трябва да са два пазара - рибният в квартал Бешикташ и Египетският, известен още като пазарът на подправките. На тези места има от пиле мляко. Пъстротата и ароматът им са световноизвестни. А усетят ли те, че си българин, виковете “комшу” ще те преследват стотина метра след като се отдалечиш. Пирамиди с подправки, лозови листа, сирена, кашкавали, локуми, баклави... планини от зеленчуци и пълни кошници с ядки - какво ли не ще видиш. Невероятно вкусният шам-фъстък и сушените плодове ще те омаят отвсякъде, а висящите нанизи със сушени чушки, патладжани и какво ли не, ще пълнят очите ти.

Разбира се, няма как да не дойде време и за другата храна - тази, за която можеш да завидиш на комшиите, и е в ресторантите - скъпи или по-евтини. За гурме ястията пък ще трябва роман да се напише. Насладата за небцето обаче е гарантирана с тази безобразно вкусна храна в Турция.

Ако искаш да усетиш едновременно вкуса на традицията и на модерността, непременно можеш да отидеш в един чуден ресторант - казва се “Алаф” (Alaf), което в превод от кюрдски означава жарава, намира се в квартала Куручешме. Най-напред можеш да изпиеш аперитива си на първия етаж, а след това да се качиш по малки вити стълби на втория или третия етаж. Но ако решиш да се насладиш на страхотната гледка към Босфора, който е през улицата, твоето място е най-горе - на терасата. Особено вечер, тази гледка е несравнима. Младият шеф готвач може лично да ти поднесе ястие и да ти каже как точно го е приготвил.

Всичко се сервира в ковани и каменни съдове. Във всички случаи на масата трябва да присъства една напитка - шалгам с текила - това е сок от лилав морков, в който е прибавена... текила. Особено сега, във времето на COVID-19, питието си е истинска витаминозна бомба, а шалгамът укрепва имунната система и предпазва от грип и простуда. Другото питие, което буквално разбива представата ти за вино, е розето, което сервират със сладкиша - подправено е с канела и карамфил. Отпивайки глътка шалгам или розе, поглеждаш към Босфора, и се усмихваш на съдбата, довела те на това място.

“Алаф” се намира в европейската част на Истанбул, отсреща - в азиатската част, обаче те очакват не по-малко кулинарни приключения. В сърцето на живописния квартал Кадъкьой - пазара, се намира един на пръв поглед напълно непретенциозен ресторант. Но влезеш ли в него, разбираш за каква вкусна храна става дума. Това е ресторант “Чия” (Ciya Sofras?) и в него менюто се сменя всеки ден, а ястията са от различни краища на Турция. Собственикът и главен готвач Муса Дагдевирен може да се нарече кулинарен антрополог, тъй като през годините събира и съхранява редица забравени рецепти, които не може да се опитат почти никъде другаде. Ресторантът и главният му готвач се прочуват из целия свят. А преди време Нетфликс дори им посвети един от епизодите на пети сезон от Chef’s Table. По стените на “Чия” е пълно с вестникарски страници от цял свят, в които се разказва за Муса и за неговите ястия.

Любителите на морската храна няма как да не отидат в рибен ресторант. Разбира се, най-доброто място е на Босфора и един от най-вкусните е “Парк Фора” (Park Fora Restoran). Той се намира на великолепно място, откъдето гледката е фантастична. а вътре се предлагат всякакви рибни изкушения. Масите в този рибен рай са разположени до огромни прозорци, през които все едно можеш да погалиш чайките и морето. Освен риба, непременно трябва се опитат предястията - вкусът им е божествен, особено на боба и бобените специалитети, които са си гастрономическа фантазия. Както се казва, има мирис, вкус, цвят и безметежност.

Другата вкусотия, която е задължителна, е турската боза. Мястото е най-старата бозаджийница “Вефа боза” (Vefa), която съществува още от 1876 година и не е спирала да работи досега. Създатели на тази течност са Хачи Садик и синът му Исмаил Вефа, а сега продължават техните наследници. Турската боза не е кафеникава като нашата, а светложълта, много гъста е и се сипва с черпак. Тя се яде, не - направо се куса с лъжица, а мнозина си купуват за вкъщи в големи буркани. А ако я поръсите с канела или препечена леблебия, става невероятно вкусна и ще отнесе множество заслужени възклицания от всеки. На това място се пази и чашката, с която е пил боза Кемал Ататюрк преди повече от 8 десетилетия.

Както казах в началото, Истанбул е град, за който каквото и да кажеш, ще е малко. Той не може да ти омръзне и е рай за чревоугодника. Колкото и пъти да си бил там, ще искаш да се връщаш пак, а той всеки път ще те изненадва. Във време на COVID пандемията не може да се страхуваш и го казвам отговорно. Мерките там наистина са строги, но спазваш ли ги, просто нямаш проблем. Лудницата, която познават всички, вече я няма. Пак има много хора, но те изглеждат малко в сравнение с времето, в което живеехме без този вирус.

Турция е държава, която отдава изключително значение на безопасния туризъм и цени здравето и благосъстоянието на всеки гост, дошъл там. А сертификатът “Безопасен туризъм” е направен задължителен за всички хотели с капацитет 50 и повече стаи.

Коментари

Задължително поле