В първото евросело - Черниче, живеят щастливи хора

1000-та му жители успяват да усвоят над 10 милиона лева, твърдят, че си имат всичко

Хората от Черниче най-много се гордеят с галерията си

Първото евросело на България се казва Черниче. То се намира в община Симитли, а в него живеят 1000 души, които с основание наричат себе си щастливи хора. Защо ли - защото всичко си имаме, казват с усмивка жителите. А това с евроселото не е някакъв майтап, а истина. Официално Черниче получава табелата и титлата за евросело през 2012 година. Те печелят конкурс на земеделското министерство за най-добре инвестирани евросредства.

Успяват да усвоят над 10 млн. лева и на официална церемония лично премиерът Борисов им дава табелата за евросело на България. От тогава до сега главна грижа на хората е да съхранят изграденото и да надграждат. Тук се правят редовно общоселски събрания, на които жителите обсъждат как да се запазят придобивките, как да не се руши от вандали, за какво да съберат пари и с личен труд да градят.

С европарите в Черниче са се сдобили с нова водопроводна мрежа, с асфалтирани улици, с тротоари. Всичко е опънато като по конец. Община Симитли обаче продължава да инвестира средства и за осем години са изхарчени близо 15 млн. лева по проекти, които са облекчили живота на местните.

Ние живеем като гражданите, нищо не ни липсва, имаме си булевард, красиво улично осветление, спирки като градските за автобусите, парк, храм, площадки за фитнес и игра на децата, училище, стоматологичен кабинет, ресторант, барчета, магазини, дори съдовете ни за боклук са за разделно събиране, а не прости кофи, фукат се черничани.

И казват - ние не сме като другите, тук сме задружни, като потрябва нещо се организираме и го правим. Така направили озеленяването на булеварда (главната улица) на селото. Някога родителите разказвали на децата им,че това била розовата улица, защото имало хиляди рози. Решили черничани, че ще върнат старата слава на булеварда и събрали пари, с тях купили розови храсти и сами ги засадили. Така направили и ремонт на площадка на детската градина. И още куп други неща.

Но най-важното, с което се гордеят, е че имат художествена галерия, а най-обичаният човек в селото е 80-годишният художник Николай Кашев. Той е нещо като тяхната емблема. Това е човекът, който държи духа и сърцето на Черниче.

Кашев е роден в живописното родопско село Лещен, което е архитектурен резерват. Преди половин век си взел за съпруга жена от село Черниче. И я последвал. Кашев е зет в селото. Той е бил дългогодишен учител по рисуване и кмет на селището, продължава да е изявен общественик. Създател, почетен председател и настоящ член е на уникалното Дружество на заврените зетьове в Черниче, което е прочуто в цяла България.
Галерията се намира на главния булевард и чести гости тук са чужденци и ценители на изкуството, деца и жителите на Черниче. Неговите творби са различни, никога не повтаря фрази, с огромна фантазия рисува българската природа, къщите , момите, плодовете на земята и прави икони, които веднага ти грабват сърцето. Негова картина има в кабинета на шефа на НАТО, десетки творби е продал в Европа и САЩ.

Селската галерия е уникална. Тя е създадена в наследствената къща от тъща му, която е строена през 20-те години на миналия век. Сега е превърната в арт галерия „Ботичели", а след като умира съпругата на художника, той я прекръства на „Маргарита“. "Мъж, който е заврян зет, трябва да работи като кон и да мълчи като риба, но и да има богат духовен живот, за да устои на предизвикателствата и препятствията в дома на съпругата си", твърди с усмивка творецът.

И казва, че където е любовта, там е домът - това е научил през годините си на заврян зет. Признава, че Черниче е второто му родно място и че, цялата душа и сърце е вградил в това село.

А любовта му се връща многократно, защото в община Симитли няма човек, който да не го познава и обича. Освен това той е дарил и изографисал десетки емблематични места в общината. С портретите на Ботев и Левски е изрисувал стената на кметството в Черниче, която дразнела хората, че стърчи така. А сега е тяхната патриотична алея.

Разказва ни, че хората в Черниче имат тънко чувство за хумор, мераклии са, обичат свободата си и всичко да им е подредено. Нарицателни са за трудолюбие, но и за веселби. Тук дойде ли празник, масите и столовете се вадят от домовете и се редят на улицата. Всеки носи от дома си каквото има и е произвел – така  започва голяма селска тупурдия - с музики, оркестри, хора, а празнуването е до късни доби.

В Черниче се намира и централата на най-обичаната партия в държавата - Винената партия. Тя си има герб, устав, знаме, всяка година се правят конгреси, а членската маса непрекъснато се увеличава. На конгресите пък черничани и другите активисти задължително дегустират произведените от тях вина и специално жури определя най-доброто. И още, в селото на особена почит са кукерите. То си има своя група, която ежегодно участва на всички фестивали и печели престижни места и награди. А да си кукер, това е голяма титла за черничани.

Ето защо хората наричат себе си щастливи и никой няма намерение да напуска селото. Дори и работата им да е в големия град, пътуват всеки ден, но се завръщат с удоволствие и радост в уютното си село. Кмет на община Симитли е Апостол Апостолов, който местните наричат Поли. За разлика от други населени места, където първият е все на прицел, тук Поли е обичан. Защото прегръща идеите им и помага винаги. Сега до дни предстои откриването на футболно игрище с изкуствена настилка.

В общината има и други съставни села, които не са изоставени за сметка на Черниче. И те изглеждат като швейцарска картичка, затова и хората не напускат селата си, многолюдни са, а община Симитли вече гради втора промишлена индустриална зона, за да има работа и да задържи младите хора.

Коментари

Задължително поле