-Скоро ще честваме 1340-годишнината на българската държава. Какъв е Вашият експертен прочит на развитието на държавността ни?

-Характерното за нас, българите е, че държавността ни е основана върху военната сила. След удара на хазарите върху Велика България на Кубрат, държава за известно време няма, но се появяват поне две нови, просъществували векове. Свой отпечатък оставя Волжка България. Да погледнем обаче, Дунавска България на Аспарух: тя включва различни етноси, които говорят на различни езици, изпълняват различни религиозни ритуали, а сигурно имат и доста различен бит, правото е обичайно, писани закони и собствена парична система няма.

Почти всички елементи на държавността се появяват при нас към IX-X век, което съвпада с апогея на Първото царство. След неговото сриване остават общото ни име и религия и именно върху тази основа, плюс отказа да се плащат данъците в пари, а не в натура, води до последващите опити за възраждане на българската държава. Следва апогеят на Второто ни царство, който продължава кратко. Феодалният разпад на единната някога територия, използването все по-често на наемници деморализира и държавата и армията ни изчезват за цели пет века.

-Изобщо ли българите нямат досег с държавността през Османския период?

-Още по-зле – българите гледат на Империята като на чужда сила, каквато тя е. Векове не участват в управлението, нито имат право да носят оръжие. В същото време влизат в еничарския корпус, но със сменени вяра и самоличност. Изключенията са от по-късно време и засягат няколко селища с важни производства, както и такива, които сами поемат защитата си, поради невъзможност, но и нежелание на Османската империя да го прави. Като се прибави и фактът, че в малкото останали църкви и манастири се служи на гръцки, разбираме защо съвсем скоро след създаването на Екзархията народът ентусиазирано започва да се подготвя за възраждането на собствената държава. Нашият патрон Георги Раковски прави най-много в тази посока: създава военизирана структура – Легията в Белград, написва план за освобождение, препоръчва цветовете върху нашето знаме, а същевременно води ярка пропаганда на българската идея.

-Защо сега имаме Министерство на отбраната, а тогава се е казвало Министерство на войната?

-Така е, защото в онзи период българският политически елит формулира ясно нашия национален идеал – обединението на българския етнос в една национална държава, а средството за неговото постигане е войната. Това не е било оспорвано десетилетия. Държавата се е развивала бурно, функционирала е правилно, средствата са били разпределяни целево. Днес нещата стоят по друг начин, затова говорим и пишем за отбранителни способности. Разбира се, политическият ни елит все още е длъжник на българското общество – той трябва да формулира нов национален идеал, какъвто може да е просперитетът на държавата и нейните граждани, дори тяхното щастие. Много хора и днес погрешно мислят, че армиите съществуват, за да се правят войни. Всъщност, армии има, за да предотвратяват насилието там, където го има.

-Наскоро беше проведен преглед на сигурността и отбраната, който като че ли остана в сянка?

-Представител на Военна академия активно участва като координатор на дейности, които се разпростират до 2032 г., но тя самата не беше включена. Академията би могла да бъде полезна с експертизата си, например при формулирането на определени политики на Министерството на отбраната, при анализирането на функциите на различни структури и техните мисии. Обсъжда се и ще бъде приет План за действие до 2026 г. Както пише древнокитайският стратег Джугъ Лян, „Измежду всички държавни дела, няма по-важно от подготовката за война.“, или днес – за отбрана.

Досега, някои държавни структури действаха като орел, рак и щука, а така дърпана в различни посоки, „колата на отбраната“ не можеше да помръдне напред.

Нека да добавя нещо и за увлечението на кадровици от различни нива да стимулират издигането на владеещите английски език и офицерите да бъдат изпращани за обучение в чужбина, ако то се провежда на същия. Всъщност, чуждият език не е най-важното в подготовката на един стратег или тактик, за да бъде това приоритет. Отгоре на всичко е прекалено нисък финансовият стимул за владеенето на английски и френски езици, на които се говори и пише в НАТО.

-Според Вас, какво още може да се привнесе в политиките на Министерството на отбраната?

-Политиките и способностите на системата за отбрана могат да се разглеждат единствено като неразделна част от всички елементи на националната мощ на съвременната държава. Тяхното приоритизиране задължително следва да се извършва в синхрон с всички национални политики за получаване на синергичен ефект при гарантиране на националната сигурност и просперитета на нацията. Следването на целенасочена политика за отбрана на страната изисква:

• Синхронизирано развитие на способностите на ВС на страната (във всички институции) за изпълнение на конституционалните им задължения за гарантиране на териториалната цялост, суверенитета, независимостта и сигурността;

• Текущото състояние на правната и нормативната уредба не създава необходимите законови условия за изпълнение на една от основните мисии на въоръжените сили в мирно време. Докато законите на останалите институции в Системата за защита на националната сигурност са предназначени за работа в мирно време, необходимостта от формиране на правно регулирано поле за използване на ВС на територията на страната в мирно време и тяхното взаимодействие с останалите институции може да стане чрез нов Закон за управление на кризи;

• Нормативно възстановяване на справедливостта в кариерното развитие на военнослужещите чрез изчистване на модела за кадрово развитие, обвързването му с необходимите образование и квалификация, премахване на всички (поименни) възрастови привилегии и ограничения, в т.ч. намаляване на възрастта за пенсиониране на военнослужещите до разумни граници;

• Преглед и нормативна актуализация на всички елементи на социалната политика, в това число актуализация на обвързването на размера на заплащането с националните изисквания за средна и минимална заплата, жилищно и социалното осигуряване, достъп до здравеопазване и всички услуги на всички военнослужещи;

• Преглед на индустриалното и технологичното състояние на ВПК и неговото изграждане за гарантирано осигуряване съпровождането на целия жизнен цикъл на настоящите и перспективните способности на ВС;

• Ускоряване и синхронизиране на процеса на модернизация на видовете въоръжени сили в рамките на утвърдените инвестиционни разходи. Приоритетно изграждане на способностите на СВ за наваксване на тяхното изоставане. Акцент върху способностите за информационни операции, ПВО, киберотбрана, териториална отбрана и т.н.;

• Синхронизиране на нормативната уредба и способностите на ВС за участие в операции за защита на българските граждани при бедствия и аварии, за подпомагане на нарушено функциониране на институциите и снабдяване, медицинска евакуация, овладяване на миграционен натиск и противодействие на терористични заплахи;

• Нормативно изграждане на единна военно-образователна система с приоритет повишаване на качеството на образованието, квалификацията и развитието на върхови компетентности. Възстановяване на структурата за администриране на военната наука в МО за управление, на структурите за извършване на научни изследвания в областта на отбраната и националната сигурност. Създаване на Национална академия за сигурност и отбрана (НАСО) на базата на разширяване и осъвременяване на отговорностите на актуалната Военна академия „Г. С. Раковски”;

• Всичко изброено да бъде предхождано и съпроводено от активна информационна политика. Да бъдат изградени способности за провеждане на дейност „Публична дипломация“ в МО. Структурите и специалистите по Връзки с обществеността да получат нов Правилник за активностите си, адекватен на духа на времето и актуалните задачи. Да бъде разработен и приет документ за присъствието и участието на военнослужещи в социалните медии. От дълги години МО се нуждае от специализирана структура към Дирекция „Връзки с обществеността“ за активна работа точно на това ново поле на „бойни действия“, които никога не прекъсват;

• Преди години, в ЗОВСРБ беше премахната главата „Социална политика“. Има много, което може да се направи за издигане на престижа на военната професия и на статута на военнослужещите. Активното ангажиране и работа по това направление би дало ясен сигнал към военнослужещите, че те не са „пушечно месо“, както се е казвало някога, а приоритет за политическото ръководство на МО.

-Кое според Вас би повишило интереса към военната служба?

-Има много и различни възможности, но първият тласък би дошъл от законодателя и от МО. Второ, успешното провеждане на модернизационните процеси в БА и тяхното завършване в обозрим период. Днешните младежи гледат много филми, „участват на мисии“ в електронни игри – те са виждали и дори са управлявали супермодерни оръжия, макар и виртуално. С такива трябва да разполага и нашата армия. Показателно е, че от доста години в американските ВВС се приемат в пъти повече оператори на дронове, отколкото пилоти на самолети. При това, рекрутирането им е свързано със сваляне на някои бариери, например при медицинските прегледи: допускат се кандидати с по-високо кръвно налягане и тегло, от които може и да не излезе добър пехотинец или снайперист, но може да стане чудесен оператор на дрон. Както се видя от един близък до границите ни конфликт между Азербайджан и Армения, този вид оръжия вече не са футуристични, а могат да се окажат решаващо средство за постигане на надмощие. Трето, необходими са нови форми на образование и придобиване на квалификация. Това минава през обединяване на трите нива на военното образование под една „шапка“, за което споменах преди малко – за да са координирани усилията, а резултатът на изхода да е този, който е необходим на държавата и на армията. Така че, и в образователната система също ни трябва ЕДИНСТВО. Сега поне 12 висши училища обучават цивилни по „Национална сигурност и отбрана“, но този вид експерти трябва да разчитат в съвсем близко бъдеще това да стане защитена професия. Най-добрите от тях трябва да имат възможност да облекат униформа, включително като офицери, след преминаване на специализирана подготовка. Това би направило и системата, и „произвежданите“ от нея кадри по-динамични. Все пак, няколко действащи закона изискват произтичащите от тях задачи да бъдат поети и решавани от професионалисти, а до момента се разчита предимно на пенсионери от МО и МВР. Те, за времето си са имали добра подготовка, примерно по „Военно дело“, но не и по задачи, свързани с радикализацията на общности, контратерористичните активности, киберсигурността и защитата на личните данни, „хибридната война“ и др. Четвърто, нуждаем се от ясна карта за кариерно развитие на всички – от войника до генерала, но и на цивилните, заети в отбраната. Такава се твърди, че е имало и преди, но мерките трябва да се изпълняват без изключения. Тук влиза и задачата за създаване на изцяло нова система за атестиране, която през годините е компрометирана напълно дотам, че да бъде използвана като схема за разчистване на „неудобните“ – а те, по мои впечатления от вече дългата ми служба, са точно способните да мислят. Ако се опрем на една мисъл на Сун Дзъ, „Битките се водят по обичайните начини, но победата се печели с необичайни подходи“ – и става ясно на всеки, че армията ни е затлачена с „обикновени“… 17 години сме член на НАТО и 14 на ЕС, а щабовете ни продължават да са някакъв хибрид между унаследените от миналото модели и онова, към което се стремим, чиято реализация на практика все още продължава да предстои.

-Като споменахте двама древни стратези, какво още можем да научим от чуждия опит, за да не повтаряме старите грешки?

-В обучението на напредналите държави и техните армии се залага много на извличането на поуките от опита. Има една стратегема, тя е с № 25 и се казва „Отмъкни гредите, замени стълбовете“. Точно това виждаме през последните десетилетия у нас: липсват няколко от „гредите“ на държавността, а „стълбовете“, които я крепят, са заменени и продължават да се заменят с други. Това засяга и отношението армия-народ при заменянето на наборната армия с изцяло професионална, агресивното навлизане на чужди религии и подмяната на културния ни модел и образци, дори на бита ни с чужди. Стигна се дотам, военнослужещите да се чувстват некомфортно в остарялата си като вид, плат и кройка униформа и дори да не смеят да ходят по улиците в „работното си облекло“. Преди повече от век, Дрангов казва на школниците си: „Искам ви в центъра на Скопие, за да ви виждат хората! Народът трябва да познава своята армия и армията трябва да познава своя народ“, а лого на Бундесвера дълго е „Ние сме там!“.

-Има ли в такъв случай, необходимост от „ново мислене“, за да се стигне изобщо до такива промени?

-Понякога изглежда странно – три десетилетия след големите промени в нашата страна, под публикации на нашата страница в социалната медия да видя, че много от бившите колеги-военнослужещи не приемат обучението на цивилни студенти във Военната академия. Само че, отбраната на страната ни никога не е била ангажимент само на униформени, а задължения по нея имат и гражданите по няколко закона, засягащи институциите и местните власти. В същото време, интересът към нашите образователни услуги за цивилни е траен и дори расте. На фона на общия спад на приема на студенти в страната (с по около 6 000 на година), през 2020 година Военна академия изпълни на 100% утвърдената от Министерския съвет държавна поръчка, но и отчете повишение на техния брой с 230%. Надяваме се и работим усърдно тази тенденция да продължи, за което ще способства и наскоро увеличеният с решение на Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет за обучение на студенти при нас. Нещо повече: открихме втора бакалавърска програма – „Киберсигурност“, а магистърските ни програми са вече 14. Всички могат да бъдат видени на сайта ни rndc.bg и на страницата ни в най-голямата социална медия.

-Наскоро заявихте: „Политическият ни елит се нуждае да бъде въвлечен в стратегическото мислене, за да може да начертае бъдещето на нацията“. Може ли да доразвиете идеята си?

- На проведена Кръгла маса, бе поставен върху стратегическото мислене и пътя, по който трябва отговорно да развиваме нашите обучаеми – военнослужещи и цивилни. Да започнем оттам, че много от шаблоните, с които бяхме свикнали, са вече невалидни. Затова, трябва да сменим парадигмата и цялостната оценка на заобикалящата ни действителност. Броят на видовете заплахи в съвремието се увеличи и е много вероятно да се увеличи още. Все повече стават секторите, които имат стратегическо значение за държавата. Вижте например, какви дискусии възникват заради въвеждането на 5G мрежите от една или друга фирма и страна, изкупуването на промишлените ни предприятия от чужди фирми, увеличаващия се внос на храни, които някога изнасяхме, нуждата от диверсифициране на енергоизточниците, състоянието на системата за здравеопазване, демографската криза и др. п. На пръв поглед тези неща не са свързани с отбраната, но при по-дълбоко вникване картината се променя. Всичко изброено зависи пряко от решенията, които се вземат в Народното събрание и от Правителството, т.е. от политическия ни елит.

-Разкажете за „Кръглата маса“ във Военна академия?

-Благодарни сме за участието на специалния гост от Република Франция – о.р. генерал-лейтенант Венсан Депорт, международен лектор по стратегия, лидерство и геостратегия, бивш началник на общовойсковия колеж по отбраната в Париж (2008-2010) и бивш военен аташе на Франция в САЩ. Оказа се, че двамата сме завършили един и същи американски военен колеж и забелязахме, че начинът ни на мислене и на изразяване е общ. Той е автор на доста книги и вчера представи възгледите си, изложени в последната от тях, която се казва „Въведение в стратегията“ (2019).

Всъщност, военната ни академия постоянно организира и провежда подобни събития – научни конференции, семинари, кръгли маси, публични лекции, представяния на книги… Каним известни лица, доказани професионалисти, съчетали теорията с практиката. Гостувал ни е като лектор и сегашният президент Радев, скоро след като завърши военния колеж в САЩ. Служебният премиер Янев пък участва в методическия сбор на началника на Военна академия „Г. С. Раковски“, когато беше служебен министър на отбраната. Наши гости са били председателят на Военния комитет на НАТО генерал Петр Павел и председателят на Военния комитет на Европейския съюз – генерал Михаил Костаракос, както и полковник Амир Горен – президент на Международния институт за изследване на миграцията и сигурността. Месеци преди да почине, лекция изнесе политологът Алекс Алексиев. Гостували са ни омбудсманът, оглавяващите различни агенции, Кристалина Георгиева, еврокомисарят Мария Габриел, специалистът по комуникации в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището – Емилия Хубавенска и много други. По този начин, ние осигуряваме на обучаемите си срещи с интересни лектори и събеседници, полезна и актуална информация, но и различни гледни точки към важните предизвикателства на съвремието. Повече от всякога, сегашният и бъдещ политически елит, част от който учи при нас, се нуждае „от въвличане“ в стратегическото мислене, за да може да начертае бъдещето на нацията, но и да го реализира след това тук, а не да се оглежда за възможности „навън“.

-Какво още липсва на българското висше образование, за да е още по-качествено?

-Напоследък ме занимава отговорността на преподавателите, свързана не само с препредаването на някакви чужди или свои знания, утвърдени в поредния учебен план. Става дума за своеобразното „сваляне“ на задължението от училището да възпитава – функция, от която много родители се „освобождават“ сами… Някога те казваха поне на синовете си, че когато отидат в казармата, там „ще ги оправят“. Само че, редовната военна служба не беше трудово-възпитателно училище. Някога, когато е била по-дълга, а населението неграмотно, в казармата момчетата са се учели на четмо и писмо. Сега младежта съзрява доста по-рано и придобива повече умения. Когато кандидатства във висше училище, е доста късно тя да бъде възпитавана, но някой трябва да го прави, нали? В армията е азбучна истина, че водещ метод е личният пример. Така че, нашите преподаватели трябва да намерят такъв подход към студентите, който да ги възпитава в базисните български и общочовешки ценности – доколкото това е възможно. Иначе може да се окаже, че готвим специалисти, които да работят в полза на други, по-развити икономически държави, докато нашата се обезлюдява.