Дневен хороскоп на Алена за петък, 22.11.2019

На 22 ноември 2019 да почерпят

Защо говорим и ходим насън

Нетаняху отрече обвиненията в корупция Израелският премиер заяви, че делото срещу него е равносилно на преврат

Търговската война на САЩ с Китай е пред въоръжен конфликт Това смята бившият държавен секретар Хенри Кисинджър

Сърбия и Русия в шпионска афера (обзор) Представител на Белград замеси и България

България поиска сътрудничество с всички европейски държави във връзка с борбата с трафика на културни ценности

„Грами”-тата прекалиха с политкоректността Номиниран е първият чернокож гей с №1 песен в САЩ

Отвлякоха инвалид без крака, за да проси в Европа Интерпол издирва Мариус Петков

Близо 5000 души са загинали заради морбили в Конго

17 години затвор за Черната вдовица от Бургас (обзор)

Отрова за мишки убила Стефан (обзор) Майката: Не приемам твърденията, на трите ми деца нямаше нищо

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 ноември 2019

Майки на деца с увреждания на протест срещу избора на Валери Симеонов за зам.-председател на НС

Хакерска атака срещу Галио Д Смениха паролата на фейсбук профила му

Гери Дончева и Ади от „Фермата“: В България си по-свободен, отколкото в Америка

Известният модел Гери Дончева и Надежда Георгиева-Ади са сред най-атрактивните участнички в известното риалити на Би Ти Ви „Фермата“. Двете внесоха във формата не само красиво женско присъствие, но и показаха силен дух и желание за работа. Животът на Гери и Надежда е свързан, както с България, така и с Америка. Надежда живее там от 7-годишна, докато Гери има договор с американска модна агенция в Ню Йорк и често пътува до там. В кариерата й на модел тя е предстовяла колекции на престижните дефилета във фешън уик – Дубай и Лас Вегас. Миналата година бе много успешна за нея, защото стана трета подгласничка в Международния конкурс „Мис Глобъл 2015”. Тя има амбиции в музикалния бизнес, като вече е рапирала в няколко песни, заедно с Румънеца и Енчев, както и в свои самостоятелни проекти. 27-годишната Надежда Георгиева е родена в София, но живее и работи като брокер в Сиатъл. Баща й е емигрирал зад океана още докато тя е само на годинка, а тя и майка й отиват при него след шест години, през което време се чуват само по телефона. В момента родителите й имат семеен бизнес със ресторант-пицария. Във „Фермата“ Ади влиза с идеята да натрупа знания и умения, които са й по-ценни от паричната награда, както и да се върне към корените си в България.

 

– Животът на двете ви е свързан, както с България, така и с Америка. Къде смятате да прекарвате повече време, след участието ви във „Фермата“?

Ади.: Аз ще остана в България до декември, след това съм отворена книга и където ми се отворят вратите, там ще остана. Дали ще е тук, или в Америка – не знам, но имам предчувствие, че нещо много хубаво ще ми се случи. Може да продължа да живея и на двете места – хем напред, хем назад. На село – в Кътина имаме много хубава къща, където си я харесвам и ако се връщам, там ще е едно от местата, където ще ходя.

Гери.: Избрала съм да живея в България, но пътувам често до Америка. Сега на 24-ти ноември ще съм там за Празника на благодарността.

– Когато сте в България, липсва ли ви нещо от американския начин на живот и манталитета на хората там, които изглеждат много по-усмихнати и позитивни?

Г.: Когато съм тук, нищо американско не ми липсва, харесвам си нашия начин на живот. По-скоро, като съм в Щатите ми липсват много неща от България и от нашия манталитет.

А.: Животът тук е много различен, за да има такъв манталитет. Човек не може да се е сблъсква с толкова трудности както в България и да остане така позитивен. Тук няма толкова възможности и до някаква степен е труден живота, за да се усмихваш. В Щатите освен това не са били натискани продължително време, както е било тук за пет века. В Америка, ако работиш усилено постигаш нещо и градиш, докато у нас много хора работят, но не се стига до някъде. Също така хора, които тук се трудят цял живот, но пенсията им е незначителна, а имат трудов стаж. Такива неща пречат на хората да се усмихват.

– Само политиците ли са виновни за това?

А.: Не знам, но и в Америка политиците не са цвете за мирисане. В Америка има и по-достойни имена за кандидат-президент. Сега много искам да гласувам на изборите в България, но още не съм решила за кого.

– А какви са плюсовете на живота тук и какво ни пречи, за да живеем по-добре?

Г.: Тук се чувстваш много по-свободен, не си толкова наблюдаван. Докато там навсякъде има прекалено много камери и прекалено голям контрол. Вярно, хубаво е тази полицейската част в държавата да я има, но не чак в такава степен, в която да се напрягаш. Тук имаш много повече свободно време, отколкото в Америка. Там, като че ли си изработваш живота – всичко се върти около работата ти, докато тук имаш малко повече време за приятелите и семейството ти.

А.: В Щатите наистина има много контрол, а тук според мен съседът ти е този, който ти следи движенията. Мисля, че това е нашата грешка – че гледаме тук съседът какво прави и се стремим ние да сме по-добре от него, което е един завистлив начин на мислене. Примерно ти се мериш със съседа, но не се радваш като той успее и е щастлив – това пречи на българина като манталитет и мислене. Вместо той да си гледа собственото и да е добре, гледа другия да не е добре, в повечето случаи.

– Битката за спечелването на тв-шоуто„Фермата“, в който участвахте вече е в своя разгар. Кой е вашият фаворит?

А.: Няколко са, но бих искала Финци да видя на финала, както и Краси. И двамата са ми много специални, единият просто е по-млад. Финци се отдава на всичко и е много благ, а Краси е позитивен и обран и аз бих искала и двамата да стигнат до финала.

Г.: Фаворитът ми е Стоян Спасов, достоен, мъдър човек, работлив, нищо от фермерската работа не му е чуждо, освен това той гледа да свърши работа, отколкото да гради стратегии за оставане в шоуто. Той не се скатава, не премълчава нищо, лоялен човек и такива хора трябва да печелят формати – той олицетворява формата и трябва да стигне до финал.

– Какво ви беше най-трудно и неприятно да правите в този формат?

Г.: Дейностите бяха ок, единственото, с което се сблъсках е липсата на баня с течаща вода. Така или иначе се справихме с всичко.

А.: На мен всичко ми беше приятно, дори банята с канчето. Никога преди не се бях къпала на пълнолуние и това беше един момент, който няма да забравя. Беше много приятно, бях си сгряла водата на огъня и се полях на лунната светлина.

Г.: Нещо неприятно беше чепкането на вълна, което сякаш продължаваше во веки веков, завинаги. Излязоха ми и мазоли, защото имаше мини трънчета и кожата ми направо беше разядена от тях. Всеки ден се изморявахме много, защото ставахме в 5-6 часа сутринта, после цял ден работехме и вечерта си като парцал. Единственото, което можеш да направиш след това е да си легнеш и да спиш.

А.: Първият път, като се сблъскахме с вълната беше ок, но после ни дадоха по още два чувала, а вълната беше мръсна и трябваше да я перем, после да съхне и да я чепкаме. Така оцених труда, който нашите българи са полагали за всичко, както и за това да имаш пуловер.

– Според вас някои от участниците не влизат ли точно с желанието да станат известни?

Г.: Абсолютно е така. Юлияна твърди, че не харесва популярните личности, но тя тогава защо влиза във формат, в който като излезе вече ще бъде популярна? Тоест, тя един вид не харесва себе си. Тези формати неминуемо произвеждат медийни звезди, а тя е артист – върти огньове, занимава се и с народни танци. Всеки един човек, който е прекрачил прага на шоубизнеса, си мечтае да е популярен в неговата сфера – мечтаеш да си номер едно и тя не може да ме убеди мен конкретно, че не си мечтае да бъде популярна. Според мен точно това иска и за мен е учудващо, че има такова отношение към нас, докато ние бяхме толкова толерантни към всички.

А.: Според мен всеки един човек си решава каква да е неговата битка -за Юлияна това беше нейната битка и от началото тя зае тази позиция и я защити – това е достойно, решил си да се хванеш на това хоро и си го изиграл докрая. Това си е нейно решение –няма лоша реклама, това е нейният начин и тя ще стане популярна, тя може да е друг човек извън шоуто, това все пак е игра.

Г.: В един момент, като виждаш, че грешиш за нещо е хубаво да се оттеглиш, за да следваш доброто на сърцето си, защото в един момент се видя, че тази линия я следва само тя, безмислено е и според мен ще й навреди. Аз, като видя, че греша си казвам – ок и се отдръпвам назад, но това си е нейно решение, докато ние в качеството си на популярни хора следвахме линията да се подкрепяме. Всеки е следвал някаква тенденция докрая, кой печели от това нещо ще се види след края на формата.

А.: Аз лично, имах разговор с Макето (Юлияна-б.а.) за един проект в Сандански, който тя е направила и това е голямо постижение за нея. Тя и още четири момичета са поставили българското знаме върху 100 метрова стена в Сандански и за целта са събрали сами 20 000 лева. Така са осъществили този проект за града и за децата.

Г.: Аз харесвам това, което е направила, но ми направи впечатление, че все едно се хвали с това нещо, а когато направиш нещо за благотворителност, не бива да бъде афиширано по този начин. Аз, като бях на нейната възраст бях дарила 200 000 лева под една, или друга форма. Наскоро се върнах от Камбоджа и Виетнам, където събрахме над 50 000 долара за два дена. Благотворителните мисии, с които се занимавам не са една и две, но като бях във „Фермата“ не съм говорила за това.

А.: Разговорът беше само между мен и нея.

Г.: Не, и аз съм чувала това. Когато с Нико говорехме, докато чепкахме вълната, дали има нещо, с което се гордеем, тя пак разказа тази история. Така че, съм я чувала поне три пъти от нея.

А.: Аз бих се гордяла от това, за мен е нещо много. Ние също със семейството ми в Щатите даряваме често храна. Ако има повече такива хора е добре, всеки един трябва да направи нещо такова и да помага по свой начин.

– Женската завист също може да е причина за това отношение към известните, все пак много момичета са мечтали да станат манекенки или актриси…

Г.: Във формата имаше завист, но аз я срещам по всяко време, но не я приемам. Където и да се появя срещам или тотално харесване, или голяма завист на база на това, че други хора ме харесват – в живота не винаги е цветя и рози. Аз съм си избрала този път и ще си понеса последствията. Всеки иска да е Исус Христос, но никой не иска да носи кръста му. Всеки иска да е популярна личност, да е по корици на списания, да е обгрижван с внимание и да е привилигирован, но никой не иска да поеме отговорността, която стои от другата страна на барикадата.

А.: Всеки си решава за себе си – винаги ще има по-умна и по-красива, но всеки си е уникален в този живот, аз затова си гледам своето. Досега не съм се сблъсквала с тази емоция – завистта, защото аз не съм я изпитвала към някой човек.

– Кои бяха най-хубавите моменти за вас от престоя ви във „Фермата“?

Г.: Хареса ми това, че се чувствах спокойна относно физическата ми сигурност, няма да има кой да ме нападне, кой да ме обере. В затворено място сме и тази изолация ми се отрази страхотно, нямаше кой да те излъже за пари и да има задни мисли срещу теб заради пари. Хареса ми, че нямаше телефони, иначе постоянно звънят и съм много напрегната, а там успях да си почина от това напрежение. Имах и кауза – да покажа на жените, които имат моя гинекологичен проблем, с който повечето жени в България във фертилна възраст се сблъскват и страдат от него и си мислят, че са безполезни, а това е грешно като схващане – една жена може да бъде силна, равностоен партньор и полезен човек в обществото, въпреки това. Аз показах това и вдъхнах кураж на жени с подобни проблеми. След това получих над 200 писма от жени с такива проблеми, които ми благодарят, че съм показала това.

А.: Много ми харесваше, че сядаме като семейство и изчакваме за да се храним, с моето семейство също го правим почти всяка вечер, това ни сближи много и е хубава традиция, която тук-там е изгубена.

– А определили ли сте за себе си каква е вашата мисия в живота?

А.: Мисията ми в живота е да помагам колкото се може повече, на който срещна, както и да накарам някой да се усмихне.

Г.: Аз искам моят начин на живот и действията ми да предизвикват въпроси, на които хората като си отговорят, това да промени техния живот към по-добро. Фактът, че помагам и следвам добрината на сърцето си във всичко е начин на живот, а не мисия.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Защо да не продължим коментара на фермаджиите: „…но си оставаш българин, каквото и да означава това. При това, в една от най-бедните европейски държавици, продадена и ограбена пак от българи, от други българи (историческа обремененост, нали?!). Днес тази държавица е по-известна като територията Бг.

  2. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of express technologies, products, or markets. No complete is more adept in the realities of a performers’s calling than they are. But while these employees are deluged with incomparably clear-cut info, they at the same time again be aware it bloody baffling to curdle that tidings into usable knowledge. Benefit of at the same fetich, signals from the marketplace can be non-specific and ambiguous. Pro another, employees can behoove so caught up in their own limited with respect to make an effort to of feeling that they conquered descry of the broader context.

    The more holistic parallel with to data at multitudinous Japanese companies is also founded on another axiom insight. A group is not a motor car but a living organism. Much like an individual, it can put a collective sagacity of accord and canon purpose. This is the organizational union of self-knowledge—a shared perception of what the companionship stands instead of the benefit of, where it is prospering, what munificent of specialization it wants to flat in, and, most signal, how to fill up in that pour a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating knowledge dictate evolve into the indicator to sustaining a competitive use in the future. Because the competitive ambience and consumer preferences changes constantly, adeptness perishes quickly. With The Knowledge-Creating Proprietorship, managers have in the offing at their fingertips years of perceptiveness from Japanese firms that fling how to fashion id‚e re‡u continuously, and how to make capital out of it to ordain famed up to date products, services, and systems .

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.