“Голямото плюскане” по празниците

Парламентарната военна комисия атакува чиниите през 1940 г.

Политиците са с генетично завишен апетит, лапат тайно от народа

Святата ковачница на закони винаги е обитавана от депутати с широка хапка и дълбока глътка

Големите политици са и големи чревоугодници. С генетично завишен апетит. Няма злояди сред най-мъдрите глави на нацията. Всички са майстори лапачи. Мезят с луканки и филета, сърбат супи, мляскат над стекове и пържоли. Така е целогодишно, но кулминацията е по празниците. Като сегашните коледни, които вече са кулинарен спомен.

Ако Марко Ферери беше наш съвременник, щеше да ги ангажира за филма „Голямото плюскане“. Класическа кинотворба от 1973 година.

В същото време народът събира стотинки за скромна трапеза. Каква е историята на това гастрономическо разделение в българското общество?

След Освобождението първите депутати се хранят в гостилницата на Михалаки Свищовлията. Школувал във Влашко, фокусник на тенджерата и тигана, той ги гощава с „Чорба национална“ и „Яхния натурална“. Някои обаче си дояждат в самата пленарна зала.

Веднъж там заскърцал нож. Пледоарията на оратора секнала, всички се заоглеждали. Вълко Нейчов от Народната партия криел ръце под банката. Колегите надникнали в скута му и що да видят? В омазнена книга нарязан любимият му панагюрски суджук.

Святата ковачница на закони винаги е обитавана от депутати с широка хапка и дълбока глътка. Борис Вазов например, брат на народния поет, първо консумирал 12 пържоли на софрата. Сетне бършел мустак и нареждал: „Е, време е за основното ястие...“

Прочут Гаргантюа бил и Александър Стамболийски. Селският водач е автор на кулинарна теория, според която обема на храната е право пропорционален на човешкото здраве. През 1921 г. той вдига на щерка си сватба за чудо и приказ. Според плевенския вeстник „Северно ехо“ 4000 сватбари три дни яли и пили за сметка на бюджета.

Политическата дружина на Стамболийски не пада по-долу. „Отдавна вече бе минало полунощ - спомня си един земеделски гуляй поетът Кирил Христов. - Почти всички бяха пияни. Изведнъж от лявата ми страна се разпя министър Радолов. Той има силен и приятен глас и пее хубаво народни песни. Лошото бе само, че е министър и после, че като отвори уста, няма свършване. А шампанското се лее като вода.“

Еманация на политическата лакомия е Тайното кулинарно общество. Тази организация наподобява масонската. Ръководи се от Велик майстор, новооглашените се приемат с ритуал, сбирките са потопени в мистерия. Депутати, министри и висши държавни чиновници са сред посветените.

Обществото се събирало около маса един път месечно да вкуси от деликатесите на сезона. Свинско през зимата, агнешко през пролетта, дивеч през лятото и плодове през есента радвали по-първите стомаси. Отбрани ракии и вина поливали менютата.

Тайното кулинарно общество бележи разцвет след 1926 г. Тогава премиерът Андрей Ляпчев става Велик майстор на чревоугодниците. До 1931 г. оглавява три кабинета и прави всичко възможно обществото да набере сили и укрепне. За членове са ръкоположени външният министър Атанас Буров, председателят на парламента Тодор Кулев, едрият индустриалец Иван Балабанов и други.

„В София съществуваше Тайно кулинарно общество, сред което един ден попаднах, въведен от моя приятел професор Димитър Мишайков, с когото редактирахме тогава сп. „Звено“. Това беше през 1928 година“, свидетелства Димо Казасов. Той е професионален превратаджия, участва във всички пучове от Деветоюнския до Деветосептемврийския.

Мишайков прави политическа кариера тъкмо чрез гастрономията. Първо е приет за кулинарен член, а през 1930 г. става министър на търговията. Професорът отвежда Казасов в ресторант „Балабанов“ на улица „Раковски“ 117. Двамата не сядат в общия салон, шмугват се в една странична стая. Там около разкошна трапеза прави ги чакат Ляпчев, Буров, Кулев и останалите посветени.

Димо е изумен, когато заедно с хайверите, раците, пушените риби, гъбите и прочие вкусотии му поднасят стриди. „Откъде пък тия стриди?“, чуди се той. Мишайков го насочва към директора на БДЖ Владо Каракашев. Онзи обяснява, че деликатесът е изваден от скалите при Галата. Водолаз се гмуркал в морските дълбини, за да разкраси софрата на обществото. Казасов пробва стридите и намира, че са по-вкусни от прочутите им португалски посестрими.

Докато издевателстват върху стомасите си Великият майстор Ляпчев набляга на гъбите. Редовият член Буров пък майсторски троши раците. Той има вила край Варна и затова си пада по морското лакомство.
„След вечерята Мишайков ми обясни - документира Казасов, - че ме е въвел в едно закрито кулинарно общество, което един път в месеца се събирало на обща трапеза, сервирана с най-ранните рядкости на нашата земя: първите агнета, пилета, пъдпъдъци, сърни, фазани и прочие, първите домати, краставици, аспержи, артишо, чиги, есетри, скумрии и прочие.“

През същата 1928 г. тайната около гастрономическото общество замалко да се пропука. Заедно с „Батенберг“, „Стара Планина“, „Елит“ други първокласни заведения ресторант „Балабанов“ не давал процент на келнерите. Синдикалната им организация иска неговото въвеждане. Свикана е среща на работодателите с работниците.
Съдържателите са нервни и раздразнени. Вестник „Келнеро-готварски глас“ информира: „Общото обаче мнение на тези, които взеха думата, беше, че келнерските работници в техните заведения са добре възнаградени и че въвеждането на задължителния келнерски процент ще стане причина да си затворят заведенията и изгонят гостите.“

Съгласие не е постигнато и сервитьор от „Балабанов“ се заканва, че знае нещо, което ще предизвика обществен скандал. На езика му е конспиративният салон, в който чревоугодничат държавни първенци, начело с министър-председателя. Работата обаче не се разчува. Известно количество парични знаци купува мълчанието на разгневения служител с табла.

Във филма „Голямото плюскане“ група приятели се събират, за да се самоубият чрез преяждане. В нашенската политическа хроника такава драма няма. Има само един изолиран случай на задавяне с депутатско кюфте.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи