Засега българската страна удържа на натиска и всевъзможните северномакедонски инсинуации

Зоран Заев има много лица и подготвени слова за всеки случай

Тези дни мачовете от европейското за малко изместиха темата за спора ни със Северна Македония. Макар че това не е съвсем вярно. Дори на футболното поле нашите югозападни съседи веднага съумяха да сътворят международен дипломатически гаф в преследването на своя пусти “идентитет”. Още в първия си мач на първото си европейско първенство те се изтъпанчиха гордо на терена с фланелки и емблеми, в които не присъства думата “Северна” - задължителна част от официалното наименование на балканската държава. С това северните македонци за сетен път показаха, че не зачитат международните споразумения, в случая Преспанския договор с Република Гърция.

Гърците обаче за пореден път показаха, че хич “не им цепят басма”, за което без съмнение трябва да се поучим от тях. Министърът на спорта Лефтерис Авгенакис веднага изпрати писмо до президента на УЕФА Александър Чеферин и подаде жалба относно името, използвано от отбора на Игор Ангеловски. Според него наименованието на македонската футболна федерация трябва да съдържа думата “Северна” и пред латинската абревиатура FFM (Football Federation of Macedonia) да се добави и буквата N (за North - Северна). В писмото си гръцкият спортен министър подчертава, че липсата на промяна в името на футболната федерация би означавало потъпкване на споразумението между двете страни.

Часове по-късно стана ясно, че РСМ няма да се разминат само със сигнал до УЕФА, а хлътват в тежък дипломатически скандал. Мигновено реагира и гръцкият външен министър Никос Дендиас, който изпрати подобно писмо до колегата си Буяр Османи. Външният министър на РСМ трябваше да се оправдава, че националният футболен отбор не се финансирал от държавата и ръководството не можело да бъде принудено да промени обозначението на екипите.

Северният македонец от албански произход не звучеше никак убедително на фона на масовата истерия в Северна Македония по случай класирането на финалите на Еврофутбол. Нищо че засега нашите “братовчеди” (както ги нарича Коста Филипов) отнасят там як пердах. А може би етническият албанец Буяр Османи е бил потресен от един друг скандал на терена, когато австрийският футболист от сръбски произход Арнаутович напсува на “шиптър” северномакедонския спортист от албански произход Езджан Алиоски. И да се е замислил доколко са добронамерени “братята сърби”, когато дават по стотина безплатни ваксини за Ковид. А Северна Македония в отговор радостно премахва пътните такси за пътуващите през страната сръбски граждани.

Сред знамената на северномакедонската агитка често се среща звезда с 16 лъчи.

Впрочем, като говорим за нарушение на Преспанското споразумение, нека гърците погледнат знамената със звезди с 16 лъчи, които често вее агитката на Република Северна Македония. Както е известно, на тях трябва да е изобразен символ, подобен на т. нар. “звезда от Вергина”. За забравилите ще припомня, че става дума за едно откритие на гръцкия археолог Манолис Андроникос. През 1977 г. той попадна на царска гробница от антична Македония (с Преспанския договор северните македонци фактически признаха, че нямат нищо общо с нея!) Във вътрешността ученият намери златно ковчеже с изобразена звезда с 16 лъчи, а самото съоръжение бе обявено от гръцката държава за заупокойно място на Филип, бащата на Александър Велики.

Още по времето на БЮРМ (Бивша Югославска Република Македония) край Вардар гордо си пришиха “звездата от Вергина” на знамето. През 1995 г. обаче след поредния мощен натиск на Гърция те бяха принудени да намалят лъчите на 8. Скопските историчари естествено имаха готово обяснение - такова осемлъчно “сонце” имало върху камък от бронзовата епоха, намерен край северномакедонския град Кратово. Той давал началото на античното македонско изкуство.

Зевзеците обаче веднага кръстиха новия държавен символ “вентилатор”. А ние трябва да се запитаме не беше ли по-добре в Скопие да намалят лъчите направо на 5. Защото златна петолъчка на червен фон се мъдреше върху знамето на Социалистическа Федеративна Република Македония до 1991 г. Съвсем в духа на сърбокомунистите от различни партии, управляващи Северна Македония до днес.

Но стига толкова футбол. Нека преминем към събитието на седмицата - дългоочакваното посещение на северномакедонския премиер Зоран Заев в София. Още в сутрешните часове той бе отрязан от ръководителите на две от трите най-големи български партии в момента - Бойко Борисов и Корнелия Нинова. Те застават твърдо зад червените линии, бранещи българската история и език, които бяха приети от нашето Народно събрание още преди две години.

Разбира се най-важни са срещите на Заев със служебния премиер Янев и най-вече с президента Радев, който реално управлява днес. Още в деня преди посещението на северния македонец българският министър-председател категорично заяви, че българското правителство няма никакво намерение да отстъпва. При преките разговори Янев закономерно бе доста по-обран, като наблегна на премахването на езика на омразата между двете страни. Горе-долу в същия тон бе изказването на президента Радев, който използва твърде меката фраза “Остават някои нерешени въпроси”.

От своя страна Зоран Заев бе във вихъра си. Както съм казвал и друг път, този политик има много лица и подготвени слова за всеки случай. При разговора с премиера Янев в две изречения той четири пъти се закле, че българи и северни македонци са първи братя. Някак си трудно може зад широката и искрена усмивка да се види човека, показващ на българите среден пръст и разказващ пиперливи вицове за маймуните.

И още една неистина (да не кажа лъжа!) На въпрос на журналисти дали работата на съвместната историческа комисия ще продължи, премиерът на РСМ каза, че вече има постигнат договор за 5 исторически личности и за 3 исторически периода. Но нали само преди пет дни съпредседателят от северномакедонска страна на смесената историческа комисия Драги Георгиев мрачно заяви пред скопското електронно издание “Локално”, че “пътят е довел доникъде”, защото политиците се месели в решаването на историческите проблеми. Като пример той даде уж изчистения въпрос за цар Самуил, по който всъщност дебатът продължавал. “Не можем да приемем да представяме тази държава (на Самуил - Н. О.) като единствен и пряк наследник на Българското царство”, каза Георгиев. И отново говори за “съвременно европейско” разбиране на историята, което включвало различни интерпретации на миналото (?!)

Като цяло засега българската страна удържа на натиска и всевъзможните северномакедонски инсинуации. Но се говори за някакво важно предложение, направено от Заев насаме на нашите управници. Не знам какво е то, обаче се чувствам задължен да предупредя президента Радев: “Внимавайте и не вярвайте на песента на Сирените!” Припомням, че според древногръцката митология дъщерите на речния бог Ахелой, сирените, примамвали преминаващите кораби към скалите, където те се разбивали и моряците намирали смъртта си.

А ако иска да види истинското и неприкрито с маска лице на македонизма, нека нашият президент погледне декларацията на близката до опозиционната ВМРО-ДПМНЕ партия “Глас на Македония” от 10 юни: “Прecпaнcкoтo cпoрaзумeниe oтвoри “кутиятa нa Пaндoрa” нa Бaлкaнитe, къдeтo вeднaгa ce пoявихa идeи зa “вeлики cили”, кaтo идeятa зa Вeликa Бългaрия. Сега то е основание за изнудване от страна на България, за блокирането и присвояването ни.”