На 18 ноември 2018 да почерпят

Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Готвач накрай света Филип Захариев работи в престижен ресторант в най-северния град на планетата

Правят българска кулинарна вечер с месо от уникална мъничка тетевенска овца

Тук от началото на април до средата на септември е нонстоп светло, като слънцето изобщо не залязва, през останалото време е тъмно

„Свиква се. Ставаш сутринта, тъмно е, знаеш, че трябва да ходиш на работа, или да тичаш, или на фитнес, или на среща с приятели. Излизаш навън и животът си тече“

„Белите мечки гледат на теб просто като на храна“

“Охоо, при нас отдавна се стъмни, преди няколко месеца”, смее се Филип, макар че там, където е той, е 16 часа. Оказва се, че е възможно един български главен готвач, работещ оттатък Северния полярен кръг, не само да се справя с почти осеммесечната 24-часова тъмнина, но и да изведе ресторанта си до първо място в Норвегия за 2017 г. “Свикнал съм с тъмното, не ми пречи”, казва 32-годишният авантюрист без следа от фалш в гласа си.

От 3 години Филип Захариев работи в най-северния град на планетата – Лонгийър. Той се намира на архипелага Шпицберген, известен и като Свалбард, и е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан, зад Северния полярен кръг. Шпицберген се състои от над 1000 острова, като най-големите са Западен Шпицберген и Североизточна земя. Именно там, в градчето Лонгийър, се е приютила авантюристичната душа на Филип.

“Тук от началото на април до средата на септември е нонстоп светло, като слънцето изобщо не залязва”, обяснява Филип. През останалото време е тъмно 24 часа в денонощието. Как се живее изцяло на електрическа светлина? “Свиква се – казва храбрият готвач. – Живеем си нормално. Ставаш сутринта, тъмно е, знаеш, че трябва да ходиш на работа, или да тичаш, или на фитнес, или на среща с приятели. Излизаш навън и животът си тече.”

Парното е централно, работи непрестанно, понеже температурите там и през най-топлите месеци температурите рядко стигат до 7 градуса. “Студът не ми пречи изобщо”, казва Филип, който не си спомня последните 15 години да е боледувал от нещо. “От моя прозорец се вижда малко по-надолу пътят”, казва Филип. Въпросният път продължава около 7-8 км до една мина и там разходката свършва. Път няма наникъде. Асфалтът в градчето е общо 50 км, включително и по малките улички. Иначе на острова, който е 64 000 кв. км, няма други пътища и всички негови жители се придвижват със снегомобили.

В градчето живеят около 2200 човека от 52 нации, повечето авантюристи като Филип. Доскоро до него се е стигало само на кораб, но вече има и миниатюрно летище. В силния сезон има по 3 полета, от Осло и от още един град. От 7-8 години на това арктическо място се разраства туризмът. Градчето се посещава годишно от около 70-80 хиляди души, за които туристически компании организират разходки с кучешки впрягове и снегомобили.

“На Север си е хубаво – красота, сняг, бяло, красиво, особено тук това място е приказка – казва Филип. – Това е най-уникалното място на света.” Красиво, но и опасно. Излезеш ли извън рамките на градчето, може да не се върнеш – бели мечки си се разхождат свободно, нали са защитен вид. А това са най-опасните хищници на планетата. “Не ме е страх, изобщо даже – смее се Филип. – Те гледат на теб просто като на храна. Ако мечката е сита, може и да не те нападне. Обаче гладна ли е, си “чао”. Ако не е яла от месеци, надушва те от километри.” Последните 2 години няма случай бяла мечка да е схрускала някой смелчага, но е имало нападения, предимно на туристи.

Като дете видинчанинът Филип е искал да стане космонавт или футболист. Бил е вратар, докато завършва училище в София, но се отказва от футбола заради шуробаджанащината и корупцията. Когато е в VII клас, идва голямата криза от 2008 г. и семейството му се мести в София. Промяната не му е по вкуса и веднага след VIII клас се прибира във Видин, където е приет първи в списъка в Техникума по обществено хранене. По готвенето се запалва от много малък, когато у тях няма нищо сладко, а той има сериозен проблем с шоколадовата зависимост. Импровизира в кухнята и се върти около баба си, която готви много вкусно. Но по настояване на родителите си се връща в София, за кандидатстване в ТОХ в столицата е късно и той учи за локомотивен машинист. След XII клас отново се прибира във Видин и записва интензивен курс за готвач.

Още на първия стаж в елитен ресторант в дунавския град оценяват таланта му и го съветват да се върне при родителите си в София, където има по-големи възможности за развитие. И обратно в столицата, където попада при известен италиански готвач – Енрико Албертини, с когото правят хубав тандем и той го взема на работа в Италия.

През това време родителите му заминават за Финландия и той постъпва там на работа в много висок клас ресторант от веригата International Gastronomic Society. И с много откачен главен готвач, заради когото два пъти напуска ресторанта. Трети път няма – Филип заминава за Трондхайм, Норвегия. Обаче по това време откриват огромен 5-звезден хотелски комплекс и Филип работи там година и половина. “Няколко пъти циркулирах между Норвегия и Финландия в различни елrтни ресторанти, дори един зимен сезон работих в Лапландия”, разказва Филип.

Тогава той се връща за почивка във Видин и му съобщават, че собственикът на ресторанта в Свалбард му предлага работа като главен готвач, след като е получил препоръките на предишния му шеф от Осло, от ресторант със звезда от веригата “Мишлен”. “Тогава идея си нямах, че съществува такъв остров”, казва Филип. Осигуряват му всичко – билети до там, апартамент. Той е запленен от красотата на мястото и без много да му мисли, приема работата. И така, вече повече от 3 години е там.

Казва, че много си харесва ресторанта “Gruvelageret”, в превод “миньорски склад”. Той е на уникално място, в подножието на глетчер, където свършва всичко. Оттам започва бялата пустош – хиляди квадратни километри заледени планини. Оригиналната сграда е на почти 100 години и е служила за склад на миньорите от мината отсреща, на един стръмен път с пропаст отстрани. Когато собственикът казва, че там ще има страхотен ресторант, всички му се смеят и го обявяват за фантазьор.

Днес обаче ресторантът е от висок клас, от веригата Fine dining и е обявен за ресторант на годината в Норвегия за 2017 г. с престижната награда на Luxury Travel Guide. И основната заслуга за това е на главния готвач, българина Филип Захариев. Fine dining ресторантите предлагат висококачествено и специфично обслужване и меню. Вечерята за един човек в ресторанта струва 150 евро. За всички гости се предлага еднакво 5-степенно меню, тоест от 5 изискани ястия. Работят само с резервации, като от гостите се изисква да информират предварително екипа за алергии към храни. За тях се готви индивидуално меню. Доставките са с кораб, поръчват продукти от най-северните части на Норвегия, Финландия и Швеция. “Гледаме да са от Арктическия кръг, за да са местни продукти”, обяснява Филип. Той готви с месо предимно от северен елен, кит и тюлен, рибата също е от уникални видове от Северно море.

Всяка година Филип и колегите му организират по една или две висококачествени pop-up (концептуални тематични) вечери. Канят екипи от ресторанти, които са в топ 50 в света, или с 3 звезди “Мишлен”. Организирали са и българска вечеря с шеф Георги Бойковски, работил в едни от най-добрите ресторанти в света. Българска вечеря във файн дайнинг вариант, на ниво “Мишлен”. Организацията е продължила с месеци. Цялото меню е базирано на продукти от уникалната мъничка тетевенска овца. “В България бяха подготвили страшни неща и шеф Бойковски пристигна със 72 кг продукти, които пренесе през 3 самолетни полета в хладилни чанти, а менюто беше от 10 ястия”, разказва с гордост Филип.

Това лято през август Филип е хранил норвежкото кралско семейство, което идва просто на разходка в региона и от всичките ресторанти избира техния. При невероятни мерки за сигурност, след като досиетата на всички служители в ресторанта са проверени в техните страни, посрещат краля на Норвегия Харалд V, кралица Соня, принца престолонаследник Хокон Магнус, съпругата му, децата, общо 12 души.

Другата голяма страст на Филип са пътешествията. Обиколил е 60 страни в света, като му остават два континента – Австралия и Африка.

“Всъщност бих искал да живея във Видин! Но не този ужасяващ Видин от днес, а онзи от детството ми… И тъй като това е невъзможно, живея където си поискам по света”, споделя авантюристът.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.