Един от малкото оцелели свидетели на събитията - Любен Топчев (92 г.) с основание се обръща към София да се бори за правдата

Бойко Борисов и Екатерина Захариева смекчиха тона към Скопие, но кошницата с отстъпки отдавна вече е празна

Създаването от местните български говори на нов „македонски” език са политики не за освобождаване,  а сърбизация

Изглежда целият спор за история на България и Република Северна Македония се заключава в един крайъгълен камък, едно име - Гоце Делчев. България няма как да се откаже от своя син и герой. Това е линията, от която няма как да се отстъпи, въпреки че имаме хиляди герои. В същото време, ако Скопие отстъпи, цялата конструкция на македонизма ще рухне.

В края на миналата седмица на посещение у нас бе македонският външен министър Буяр Османи. След срещите му с премиера Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева се усети смекчаване на тона от българска страна, която справедливо бе втръдена от човека, който знае най-много за Македония у нас - Красимир Каракачанов. Нашите братя от Вардарско поискаха още компромиси. Компромиси са възможни, ако не познаваш историята, ако нямаш памет, нямаш отношение към героите от освобождението. Какъв компромис може да има за Гоце Делчев? 

Ветераните, които са участвали в събитията преди десетилетия, знаят най-добре истината. А нашият автор - Спас Ташев я разказва.

Любен Топчев днес живее в Ню Джърси, но е роден в Струмица през далечната 1928 г. Бил е на 16 години, когато в родния му край за пореден път се установява югославската власт, този път в съчетание с комунистическата идеология. Това поражда масово недоволство сред патриотично настроената част от населението. Най-активни са учениците и студентите, които сформират нелегални групи, пишат позиви и се борят за отстояване на истината и освобождаването на Вардарска Македония от Титова Югославия. В такава група се включва и семейството на Любен Топчев. Той и брат му стават членове на съпротивителното движение. Поривът към свобода обаче е прекършен през 1951 г., когато нелегалната група на брат му Стефан Топчев и съмишлениците му, известна като „Струмишката петорка”, е разкрита и нейните членовете са убити от зловещата югославска УДБА.

Любен Топчев разбира, че неговият живот в Югославия също виси на косъм, поради което бяга от Югославия и след дълги премеждия се установява в Бразилия, а години по-късно в САЩ, където и до днес е активист на Македонските патриотични организации. Това е организация, създадена по инициатива на Тодор Александров, която след Втората световна война за един дълъг период от време е единственият легален защитник на българите в Македония.

Във връзка с днешната задънена улица, в която се намират отношенията между София и Скопие, 92-годишният Любен Топчев, като един от малцината живи ветерани на македонското освободително движение, излезе със своя позиция-обръщение към всички македонски и български историци, които са членове на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия. В своята позиция, написана на струмишки български диалект, той заявява, че нейното призвание е да „намери съзнателно извършените грешки от съвремието и изминалия век, допуснати за да не може да се разчистят и премахнат телените мрежи и заличат всички натрупани лъжи”.

Любен Топчев смята, че за да се стигне до истината, първо трябва да се изясни как са наложени тези лъжи от разделянето на Македония от новите окупатори и с какви разпоредби са налагани от 1912 г. до днес на територията на сегашната Република Северна Македония. За целта изброява няколко документа, чиято цел е била да променят националното самосъзнание на населението. Първият е декрет, наложен „със сила и меч”, според който Вардарска Македония в състава на някогашното Кралство на сърби, хървати и словенци става Южна Сърбия, а населението е обявено за южни сърби. Вторият декрет е от 1929 г., когато се установява диктатурата на крал Александър Караджорджевич и се променя името на държавата на Кралство Югославия, формирана от седем бановини, като Вардарска Македония е обявена за Вардарска бановина, населена със сърби.
Третият декрет е след Втората световна война, когато Тито обявява създаването на комунистическа федеративна Югославия, в която Вардарска Македония е включена под името Народна, а по-късно Социалистическа Република Македония. Този път населението е обявено за македонци, сред които живеят народности като албанци, турци, сърби, и други малцинства. За този период Любен Топчев заявява, че „бугарите се бришет (изтриват), как да никога да не са били во той регион присутни”.

По-нататък в своето обръщение Любен Топчев заявява, че с декрет на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) от 1945 г. във всички просветни и административни институции в Македония „се уведува новиот македонски язик и силната пропаганда и контрола за контролиране на спроведуването и чистене от бугаризмот. Той период до ден денес не престана”.

Като очевидец на всичко това, авторът заявява, че от тук произлизат всички натрупани лъжи, като комисията от срам бяга от фактите и не желае да се съобрази с истината. Поради тази причина той пита дали някога са се допитвали до народа, „кога(то) са правени сички промени со декрети во държавата: со името, со имина презимина и народност. Дури и мъртвите не се остават на мир, се мачат да ги кръстуват и прикажуват во той контекст, во кой може да им покрива срамо и фалшификацията”.

По повод спора около Гоце Делчев, Любен Топчев пише: „яс просто не можам да разберам дали Гоце не е роден од майка или е бес род. Гоце Делчев никаде не е одрекол дека не е бугарин. Кръстен со сведочанство като бугарин со име Гоце... Участва во создаването на единствената организация ВМОРО коя воюва първо за аутономия на Македония и Тракия и по-касно, после убиството на Гоце и идването на Тодор Александров, со подновуването на ВМРО е чиста борбата со новите принципи, со ясна и определена цел извоюване своя засебна държава за сички народности кои живеят в Македония бес разлика на националност, вера и пол. Но неоспорим факт е дека се борил за Македония, исто така неуспорим факт дека е бугарин, во койе не гледам да има некоя грешка. Кешкин да е имало и неколко грака или сърби, яс мислам дека немаше да има грешка. Но такво нещо нема. Има само проблеми од них”.

Посланието, написано от един от малкото останали живи ветерани на македонското освободително движение, е повече от ясно. След Първата световна война се води битка за създаването на независима Македония, в която всички народности, в това число и българите, ще бъдат равноправни. Извършваната денационализация на българите и превръщането им в някакви „етнически” македонци, създаването от местните български говори на нов „македонски” език са политики не за освобождаване, а поробване и сърбизация на населението в Македония.

Днес в Скопие всеки може да се чувства както желае, но по пътя към една наистина свободна Европа, където правата на човека са основополагащи, истината не трябва да се укрива или фалшифицира.

* Институтът за изследване на населението и човека е научно звено за теоретични и научно-приложни изследвания и подготовка на научни кадри в областта на демографията и психологията към БАН.