Колекционери броят по няколкостотин лева за миниатюрен автобус

Много от нас често се оплакват от градския транспорт. Асоциираме го с чакане в задръстванията. Радваме се когато по улиците се появят нови автобуси и бързо забравяме старите. Има обаче хора, които виждат романтика в тях. За 29-годишния Дарян Георгиев и приятелите му старите Чавдар-и, Икарус-ите, и жълтите трамваи “София”, на които са се возили всеки ден родителите ни, са красиви. Толкова, че ентусиастите отделят време, средства и усилия, за да създават техни красиви макети в намален мащаб.

Дарян е сред създателите на хоби проекта “Модели Градски Транспорт”, чиито членове през седмицата подредиха в София една от редките си изложби. В портфолиото му има както актуални превозни средства, познати от улиците на София и другите градове, така и исторически подвижен състав, който вече може да се види само на снимки или на умален модел. Пресъздадени са както класически, така и съвременни образци, като тролеите “Шкода” и трамваите “ПЕСА”.

“Градският транспорт ми е интерес от детските години. Живеехме до централната гара в София, където винаги гъмжи от трамваи и автобуси. Качвах се на покрива на един блок от където гледката беше много добра, за да ги гледам”, разказа пред “Труд” Дарян Георгиев. Мечтаех да си имам играчка тролей или трамвай, но тогава нямаше такива и веднъж реших, че мога да си го направя сам. Тогава бях втори клас, спомня си той. Споделя, че като дете е посещавал клуб по моделизъм, но до голяма степен е самоук.

С момчетата се запознахме във форум за градския транспорт през 2006 г. През 2012 г. направихме страницата “Модели градски транспорт”, която привлече доста голям интерес още в самото начало. Поддържаме връзка и с колеги от чужбина, каза Дарян. По думите му, интерес има, най-вече от работещи в сферата на транспорта, от колекционери, а също и от родители, макар че изработваните от ентусиастите модели не са предназначени за детска игра.

Цената на един миниатюрен автобус зависи от вложения труд. По детайлните модели започват от около 200 лева. “Изработват модели по поръчка, имаме и налични за продан. Договаряме се с клиентите за нивото на детайлност - надписите, седалчици, огледалца, дръжки, слагаме и осветление”, разкри Дарян. По-малко детайлните модели се изработват за ден, но по-точните отнемат по две-три седмици.

Първо трябва да се набавят точните размери на превозното средство, най-добре е да се ползват техническите планове и чертежи. Реалният размер се дели на мащабното число, за да се получи размера на малкия детайл. Следва изработването на проектните чертежи. От тях се правят заготовки на отделните детайли, които могат да се използват многократно. Ползват се материали като пластмаса, плексиглас за стъклата, тел, различни видове лепила, отливки от смола.

Ентусиастите се борят за прокарването на идеята в София да бъде създаден общински музей на транспорта, който да представя развитието на градския транспорт в града и да събира на едно място превозните средства, които вече не могат да се видят по улиците и техни умалени модели. Сдружението “Градски транспорт”, за което “Труд” писа преди време вече е събрало и реставрира автобуси и тролейбуси от цялата страна, които преди години са се движили по софийските улици. В момента възстановяват последния оцелял съчленен тролей “DAC-Чавдар 317”, който взеха от Перник.

Памет

Изгубени Чавдари оживяват от пластмаса

Някои от моделите в изложбата са уникални с това, че представят модели на превозни средства, от които до наши дни не е достигнала нито една бройка.

Един от тях е Чавдар М80, създаден преди ерата на съчленените автобуси. Той се отличава с уникалното си ремарке, проектирано изцяло за превоз на пътници. То е оборудвано със седалки и автоматична врата. Произвеждан е от края на 50-те години на 20 век в заводите в Ботевград и Омуртаг и се е движел в няколко града на страната до 70-те години. Днес може да се види само на модел. Подобна е и съдбата на първия съчленен автобус родно производство, базиран на същата серия, от който са произведени два около 15 бройки.