В България косвеното облагане е високо, а прякото е ниско

Не бива да се нарушава равновесието между обществените нагласи, стопанските условия, бюджетната стабилност и политическия процес

Правителството предложи намаляване на ставките по ДДС за заведенията, ресторантите и развлекателния сектор. Анонсирано беше подобно намаляване и за книгите. Реакциите на тези новини бяха преобладаващо положителни. В социалните мрежи заваляха желания за намаляване на ДДС върху храните, лекарствата и други стоки и услуги. Подобни предложения направиха и политици. На пръв поглед от това могат да спечелят всички. Когато става въпрос за данъци обаче, нещата рядко са еднозначни. Поради различни фактори проблемите на данъчното облагане са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Не сбор от елементи, а система

Данъчното облагане не е сбор от елементи, които може да се пипат и променят произволно. То е система, осигуряваща финансирането на публичните блага, предоставяни от правителството. Ако обемът на тези блага остане постоянен или бъде увеличен, каквото обикновено е желанието на политиците и на значителна част от гражданите, свиването на една група данъци трябва да бъде компенсирано от увеличаването на друга. Различните държави имат различни данъчни системи и решават проблема с баланса между преки и косвени данъци по различен начин. Има такива, в които са налице високи преки данъци и ниско косвено данъчно облагане. Именно те често се дават като пример у нас за ниски ДДС ставки при различни стоки и услуги или като цяло. Тук удобно се забравя фактът, че правителствата на същите държави често изземват огромна част от БВП чрез много високи преки данъци.

Съществуват и държави като нашата, където косвеното облагане е високо, а прякото е ниско. Една от причините за това е ограничаването на ефекта на сивата икономика върху фиска. Разбира се, най-добрата ситуация за всяка икономика би била, ако има едновременно ниски преки и ниски косвени данъци. Това ще остави повече пари в хората и бизнеса, което неминуемо ще увеличи потреблението, инвестициите, работните места и на практика създава условия за икономически растеж. Съвременните реалности все пак показват, че ниска обща данъчна тежест е трудно постижима задача, защото изисква силна политическа воля или изпълнението u става за сметка на създаването на други рискове за икономиката. Последното произтича от вечния глад на обществото за публични блага, а понякога и от липса на познания за механиката на икономическия процес.

Проблемът с публичните блага

Ако обществото иска ниски преки и косвени данъци, но желае и запазването на обема предоставяни публични блага, които то получава, то пряката икономическа цена на това ще са бюджетните дефицити. Те ще трябва да бъдат финансирани чрез държавен дълг, който с времето ще расте, ще започне да тежи на бюджета и икономиката, а може да доведе в крайна сметка и до увеличаване на данъчното бреме или дългови кризи. Държавите с пълноценна парична политика пък могат да решат своите бюджетни и дългови проблеми по монетарен път, но това създава риск за висока инфлация.

Разбира се, съществуват и варианти, цената на ниското данъчно облагане да бъде платена чрез сериозни реформи в публичния сектор. Практиката показва, че в нестабилни и нехомогенни политически системи те се случват бавно, трудно и често с редица компромиси. При такава ситуация съществен, лимитиращ държавната намеса в икономиката, фактор е и това, доколко обществото може да формира консенсус, от кои публични блага може да се откаже или предоставянето на кои да бъде ограничено.

Данъците и икономиката

Чрез данъците държавите изземват голяма част от БВП и така те влияят сериозно върху посоката на икономическите процеси. Чрез различни данъчни преференции или утежнения се създават съответно стимули или ограничения за определена икономическа активност. Затова, ако чрез тях не се преследват геополитически цели, е важно, данъчната система и данъчното облагане до голяма степен да са неутрални, за да поставят икономическите субекти пред относително еднакви условия. В противен случай е възможно да се получат грешни сигнали в икономиката, изкривявания на икономическия процес и неефективно използване на факторите на икономическото развитие.

В търсене на баланса

Сегашната криза, породена от COVID-19, е безпрецедентна, което наложи редица икономически мерки за справянето с нея. На този фон всички мерки, които оставят пари в бизнеса и хората, са изключително добри. Тоест, разглеждано само по себе си, намаляването на ДДС за ресторантьорския бранш и някои други икономически сектори е нещо позитивно. От него вероятно ще спечелят потребителите, защото се очаква те да получат по-ниски цени за ключови стоки и услуги, а някои бизнес сектори ще получат глътка въздух в сложната ситуация. Независимо от това мярката би била добра, ако по-скоро е антикризисна и временна.

Причините за това са много. Поради краткосрочните си положителни ефекти върху икономиката намалението на косвени данъци за някои икономически сектори или за социално чувствителни стоки и услуги със сигурност ще донесе политически дивиденти на управляващите. На фона на наближаващата изборна 2021 г. рискът, свързан с намаляването на различни ДДС ставки да се превърне в инструмент на политическата конкуренция, е твърде висок. Индикации за това вече са налице. В такива условия всяко желание за различни ДДС преференции би било легитимно и посрещнато с радост от политиците. Това увеличава вероятността да тръгнем в посока, в която заради все още неясни положителни ценови и социални ефекти в условията на криза да създадем условия за застрашаване на дългосрочната фискална стабилност с всички вече посочени негативи от това.

Различни данъчни ставки за един и същ косвен данък при различни икономически играчи имат потенциал да усложнят счетоводния и данъчния процес у нас. Най-важното обаче е, че с диференцирани ДДС ставки за различни икономически сектори можем да създадем условия за деформиране на посоката на икономическия процес, насочвайки го към сектори, които имат данъчни преференции. Това може да носи краткосрочни икономически, социални и политически ползи, но в действителност да се окаже, че с административно решение сме отклонили капитал от сфери, които могат да носят много повече дългосрочни ползи за цялата икономика и сме го насочили към по-малко продуктивни отрасли. Това ще означава само, че ще сме използвали капитала неефективно, от което в крайна сметка ще страдаме всички.

Ако допуснем, към това в някакъв момент да добавим по-високи преки данъци или пък бюджетни и дългови проблеми, то икономическите ползи, които може да генерираме сега, на практика могат да бъдат заличени. При всички положения трябва да се стремим към възможно по-ниско данъчно бреме и по-малко въздействие на фиска върху икономиката. Въпросът е да не го правим набързо и на парче, за да не нарушим равновесието между обществените нагласи, стопанските условия, бюджетната стабилност и политическия процес.

От тази гледна точка по-ефективно и по-малко рисково за икономиката в дългосрочен план може би е общото намаляване на данъчната тежест при ДДС. С колко и как вече е въпрос на сериозна експертна и политическа дискусия. В нейните рамки могат да бъдат търсени отговори и на редица други въпроси. Например, като тези за баланса между икономика, политика и държавни финанси, за реформата в публичния сектор и склонно ли е обществото да ограничи ползването на някои публични блага, кои могат да бъдат те и дали е необходимо да вървим от опростено и унифицирано косвено данъчно облагане с всичките му предимства към по-нехомогенно и диференцирано облагане с недостатъците на този процес.

Все проблеми, които изискват широк дебат, който може да стартира сега, но трябва да бъде воден едва когато настоящата криза отмине. В този дебат моменти като въвеждане на прогресивно облагане при преките данъци или промяна на баланса между тях и косвените данъци категорично не бива да стоят на дневен ред.