Област Шумен усвоява 37 млн. лв. за пътища

41 млн. евро допълнително получи България по Международен фонд „Козлодуй“

Плувен празник „Коледни делфини“ зарадва 88 деца

Нено Димов подписа договор за инсталациите за отпадъци на Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово

ВМА: Простреляният данъчен служител е с опасност за живота

Отнето предимство прати двама шофьори в реанимация

Избраха Станислав Тодоров за рефер №1

80% от столичаните си плащат сметкитe за парно навреме

Неизвестен остави Шкода по джанти посред бял ден

Башар Асад определи подкрепяните от САЩ кюрдски сили като „предатели”

Пловдивски районен кмет награди собственик на новорегистрирано куче

Допълнителните мерки за обезопасяване на движението по улица „Славянска“ в Благоевград са завършени в срок

Гръцки и румънски полицаи пристигнаха в Банско за охрана на сезона

Неутрализираха кюрдски канал за мигранти през България към Западна Европа Повдигнати са обвинения срещу седем участници

Подуправителят на НЗОК Димитър Петров е освободен от поста си

Двама братя превърнаха Балабановата фабрика в музей Вагони и локомотиви от някогашната теснолинейка са сред експонатите

Входът на експозицията

Прочутата Балабанова фабрика отново отвори врати, след като преди двадесетина години окончателно бе затворена и спря да работи. Сега обаче индустриалното предприятие, което някога е било единствено на Балканите, е превърнато в частен музей. В него може да се проследи славната история на един голям български предприемач Иван Балабанов, чийто живот и работа може да служи като пример и наръчник на днешните бизнесмени.

 

За официалното откриване на музея в село Бараково дойдоха Цар Симеон и съпругата му Маргарита. За местните хора тази визита бе знакова и значима,защото до сега никой от подобен ранг не е идвал в селището.

Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита с интерес разгледаха музейните експонати. „Има много неща, свързани с тази индустрия, много съм впечатлен, не вярвах, че са възстановили толкова артефакти, всичко е много похвално и заслужава всеки, който е тук, да го посети, да види каква е била тази промишленост. Днешният ден ми навява и спомени, най-вече влакчето, качвали сме се с него на Рилския манастир много често, хубаво е, че са възстановени дори вагоните“, каза бившият премиер.

Част от порутените помещения и халета са превърнати в приветливи места, където всеки може да усети духа и атмосферата на най-голямата фабрика на Балканите от 20-те години на миналия век, в която са се трудили над 1000 души от 14 националности.

Сред експонатите са и вагони и локомотиви от някогашната теснолинейка, която возела материала, добит в мукавената, а по-късно и в книжната фабрика.

Тук са музикалните инструменти на създадения от индустриалеца симфоничен оркестър, печатите на завода, печатните машини, инструменти, кореспонденция, както и паметник в цял ръст на Иван Балабанов.

„Дълги години се борихме, за да направим този музей. За нас бе повече от мисия, защото Иван Балабанов е свят човек, тук е свято място. Построил е жилища за работниците, те не са плащали наем за тях, нито за ток, вода, медицински услуги, лекарства. Безплатно фабриката им подсигурявала дърва и въглища за зимата. Получавали са специални фабрични монети с номинал от 5, 10, 20 и 50 лева, с които пазарували в магазините на собственика. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, кучешка лечебница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино и казино“, разказва Методи Панайотов, един от двамата братя, които са създатели на музея.
Методи разказва, че години са му коствали на него и брат му Иван, за да се сдобият с част от експонатите, които са изложени.

„Все едно купувахме злато, потърсим нещо, цената веднага му се вдига. Това е тъжното. 9 години се борих да намеря дъна за вагоните. Накрая проявиха разбиране от БДЖ. Борба за всяко колело, за всяка седалка. Този музей е отговорност и признателност, благодарност към един индустриалец, невероятен човек, към всички работници, сред които много чужденци. Крайно време е тук да се правят конференции, инвестираха се стотици хиляди левове. В държавния архив няма един ред за тази фамилия. Водело се е безупречно счетоводство, в книжата е описвано дори кой крак на дадено магаре се подковава. Строили са по уникален начин, има помещение от 800 квадратни метра, в което няма една колона вътре.

В писма от 1928 г. пише, че се провеждали конкурси за най-красива жена в Бараково, правели се шампионати по кегелбан, по билярд. 7500 книги е подарил на работниците Иван Балабанов, разказва Методи Панайотов.
Балабановата фабрика е основана в края на 19 век и е давала поминък на населението от цялата околия- Благоевградско и Дупнишко.

Тя е изградена от Иван Тодоров Балабанов. Роден във Враца, но получил образованието си във Виена, индустриалецът превръща фабриката си в истинско икономическо чудо. Факсимиле от 1923 година доказва, че по онова време това е най-голямото предприятие на Балканския полуостров, осигуряващо работа на близо 1000 работници.

„Животът на родителите ми мина в този завод. Аз също се учих на занаят там. Беше въпрос на чест с брат ми да съхраним историята на предприятието, което през последните години бе разрушено и разграбено“, разказва 70-годишният Иван Панайотов.

Методи Панайотов е преподавател по физическо в Художествената академия, а брат му е пенсионер, който освен историята, като хоби развива и дърворезбарство и пише стихове.

В Бараково все още стоят част от квартала с къщичките, които Балабанов построил за работниците. В част от тях все още живеят хора от селото.

„Всичко е било строено по германски проект и с помощта на немски инженери“, разказва Методи Панайотов.
Имало две забавачки за децата на служителите, както и четири бръснарници. Децата до тригодишна възраст всеки ден получавали безплатно мляко. „Отново благодарение на Иван Балабанов, през 1927 година в Бараково е създаден симфоничен оркестър“, разказват братята Панайотови, събрали в своя музей всички музикални инструменти, изхвърлени преди години от новите собственици на предприятието.

Успехът на уникалната Балабанова фабрика се крепял на строга немска дисциплина и на високото културно ниво на работниците. Счетоводните книги разкриват, че от всичките служители, само 11 са били неграмотни и се подписвали за заплатите си с палец. Въпреки че повечето били от съвсем бедни семейства или сираци, те получават за времето си много добро образование, благодарение на 400-те руски белогвардейски емигранти. Голямата руска колония се състояла от бивши помешчици, генерали, военни, лекари и учители, които с дворянско благородство започнали да облагородяват селското население в този край.

„Държаха се като рицари. Бяха много образовани. От тях се научихме да четем. Те създадоха във фабриката симфоничен и духов оркестър, направиха театър. Донесоха тук цялата руска култура“, разказват Методи и Иван Панайотови. Именно заради тях, индустриалецът Балабанов строи старопиталище, в което настанявал възрастните емигранти и им давал по 12 лева дневни и месечно меню.

В музея може да се види зъболекарския стол и металния плювалник, останали от зъболекарския кабинет, който работел ежедневно в мукавеното предприятие.

„Всичко това показва уникалната социална политика, която индустриалецът е създал за своите служители. Тук не е имало нужда от профсъюзи. „Синдикалната дейност била забранена и именно заради това от фабриката е бил уволнен поета Никола Вапцаров, който работел като огняр. На манифестация за 1 май той държал реч и още на другия ден вече не е бил огняр“, разказва Иван Панайотов.

Счетоводните книги показват, че директорът на фабриката получавал 8000 лв. заплата, а лекарят 10 000 лв.“, разказват собствениците на музея. Те пазят и декларации, че никой нямал право да се напива, които всеки работник, преди да бъде назначен, трябвало да подпише.

Балабановата фабрика е национализирана през 1947 година и тогава Иван Балабанов бяга в Италия, където и умира.
Историята разказва, че след смяната на властта през 1944 година, индустриалецът получава покана да влезе в кабинета на Кимон Георгиев, но той отхвърля предложението и заминава зад граница.

След 1989 г. мукавеният завод, давал хляб на хиляди, е приватизиран от частна фирма, която разпродава каквото може и оставя завода в руини.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР ЗА ТОВА КАК СА СЕ ОТНЕСЛИ КОМУНИСТИТЕ С ХОРА ,ДАЛИ ПОМИНЪК И БЪДЕЩЕ НА ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ .И ЗА ТОВА , ЧЕ НИТО ЕДНО ДОБРО НЕ ОСТАВА НЕНАКАЗАНО .КОЖАТО ЧОВЕК ЧЕТЕ ПОДОБНИ ИСТОРИИ ЗА ЧОВЕШКИ СЪДБИ МОЖЕ САМО ДА ИЗЛИТВА ОГРОМНО СЪЧ,УВСТВИЕ И ГНЯВ .РАЗБИРА СЕ САМО ПРИ НАЛИЧИЕ НА МОРАЛ .

  2. Всичко разбрах, само не разбрах какво е произвеждало икономическото чудо на Балканите.

  3. Даже и при комунистите, завода работеше и ръководството се грижеше за хората си. Всеки който се оплаче, ще си сложи грях на душата. А фабриката произвеждаше дървесинна маса, която е необходима за производството на хартия, правеха се табла за яйца, дамски превръзки, опаковъчна хартия, картон и кадастрон, ловни тапи и още други нещица за които вече не си спомням.
    И по времето на комунистите имаше драм състав, женски хор, и доста добре развит социален живот.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.