Двама братя превърнаха Балабановата фабрика в музей Вагони и локомотиви от някогашната теснолинейка са сред експонатите

Входът на експозицията

Прочутата Балабанова фабрика отново отвори врати, след като преди двадесетина години окончателно бе затворена и спря да работи. Сега обаче индустриалното предприятие, което някога е било единствено на Балканите, е превърнато в частен музей. В него може да се проследи славната история на един голям български предприемач Иван Балабанов, чийто живот и работа може да служи като пример и наръчник на днешните бизнесмени.

 

За официалното откриване на музея в село Бараково дойдоха Цар Симеон и съпругата му Маргарита. За местните хора тази визита бе знакова и значима,защото до сега никой от подобен ранг не е идвал в селището.

Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита с интерес разгледаха музейните експонати. „Има много неща, свързани с тази индустрия, много съм впечатлен, не вярвах, че са възстановили толкова артефакти, всичко е много похвално и заслужава всеки, който е тук, да го посети, да види каква е била тази промишленост. Днешният ден ми навява и спомени, най-вече влакчето, качвали сме се с него на Рилския манастир много често, хубаво е, че са възстановени дори вагоните“, каза бившият премиер.

Част от порутените помещения и халета са превърнати в приветливи места, където всеки може да усети духа и атмосферата на най-голямата фабрика на Балканите от 20-те години на миналия век, в която са се трудили над 1000 души от 14 националности.

Сред експонатите са и вагони и локомотиви от някогашната теснолинейка, която возела материала, добит в мукавената, а по-късно и в книжната фабрика.

Тук са музикалните инструменти на създадения от индустриалеца симфоничен оркестър, печатите на завода, печатните машини, инструменти, кореспонденция, както и паметник в цял ръст на Иван Балабанов.

„Дълги години се борихме, за да направим този музей. За нас бе повече от мисия, защото Иван Балабанов е свят човек, тук е свято място. Построил е жилища за работниците, те не са плащали наем за тях, нито за ток, вода, медицински услуги, лекарства. Безплатно фабриката им подсигурявала дърва и въглища за зимата. Получавали са специални фабрични монети с номинал от 5, 10, 20 и 50 лева, с които пазарували в магазините на собственика. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, кучешка лечебница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино и казино“, разказва Методи Панайотов, един от двамата братя, които са създатели на музея.
Методи разказва, че години са му коствали на него и брат му Иван, за да се сдобият с част от експонатите, които са изложени.

„Все едно купувахме злато, потърсим нещо, цената веднага му се вдига. Това е тъжното. 9 години се борих да намеря дъна за вагоните. Накрая проявиха разбиране от БДЖ. Борба за всяко колело, за всяка седалка. Този музей е отговорност и признателност, благодарност към един индустриалец, невероятен човек, към всички работници, сред които много чужденци. Крайно време е тук да се правят конференции, инвестираха се стотици хиляди левове. В държавния архив няма един ред за тази фамилия. Водело се е безупречно счетоводство, в книжата е описвано дори кой крак на дадено магаре се подковава. Строили са по уникален начин, има помещение от 800 квадратни метра, в което няма една колона вътре.

В писма от 1928 г. пише, че се провеждали конкурси за най-красива жена в Бараково, правели се шампионати по кегелбан, по билярд. 7500 книги е подарил на работниците Иван Балабанов, разказва Методи Панайотов.
Балабановата фабрика е основана в края на 19 век и е давала поминък на населението от цялата околия- Благоевградско и Дупнишко.

Тя е изградена от Иван Тодоров Балабанов. Роден във Враца, но получил образованието си във Виена, индустриалецът превръща фабриката си в истинско икономическо чудо. Факсимиле от 1923 година доказва, че по онова време това е най-голямото предприятие на Балканския полуостров, осигуряващо работа на близо 1000 работници.

„Животът на родителите ми мина в този завод. Аз също се учих на занаят там. Беше въпрос на чест с брат ми да съхраним историята на предприятието, което през последните години бе разрушено и разграбено“, разказва 70-годишният Иван Панайотов.

Методи Панайотов е преподавател по физическо в Художествената академия, а брат му е пенсионер, който освен историята, като хоби развива и дърворезбарство и пише стихове.

В Бараково все още стоят част от квартала с къщичките, които Балабанов построил за работниците. В част от тях все още живеят хора от селото.

„Всичко е било строено по германски проект и с помощта на немски инженери“, разказва Методи Панайотов.
Имало две забавачки за децата на служителите, както и четири бръснарници. Децата до тригодишна възраст всеки ден получавали безплатно мляко. „Отново благодарение на Иван Балабанов, през 1927 година в Бараково е създаден симфоничен оркестър“, разказват братята Панайотови, събрали в своя музей всички музикални инструменти, изхвърлени преди години от новите собственици на предприятието.

Успехът на уникалната Балабанова фабрика се крепял на строга немска дисциплина и на високото културно ниво на работниците. Счетоводните книги разкриват, че от всичките служители, само 11 са били неграмотни и се подписвали за заплатите си с палец. Въпреки че повечето били от съвсем бедни семейства или сираци, те получават за времето си много добро образование, благодарение на 400-те руски белогвардейски емигранти. Голямата руска колония се състояла от бивши помешчици, генерали, военни, лекари и учители, които с дворянско благородство започнали да облагородяват селското население в този край.

„Държаха се като рицари. Бяха много образовани. От тях се научихме да четем. Те създадоха във фабриката симфоничен и духов оркестър, направиха театър. Донесоха тук цялата руска култура“, разказват Методи и Иван Панайотови. Именно заради тях, индустриалецът Балабанов строи старопиталище, в което настанявал възрастните емигранти и им давал по 12 лева дневни и месечно меню.

В музея може да се види зъболекарския стол и металния плювалник, останали от зъболекарския кабинет, който работел ежедневно в мукавеното предприятие.

„Всичко това показва уникалната социална политика, която индустриалецът е създал за своите служители. Тук не е имало нужда от профсъюзи. „Синдикалната дейност била забранена и именно заради това от фабриката е бил уволнен поета Никола Вапцаров, който работел като огняр. На манифестация за 1 май той държал реч и още на другия ден вече не е бил огняр“, разказва Иван Панайотов.

Счетоводните книги показват, че директорът на фабриката получавал 8000 лв. заплата, а лекарят 10 000 лв.“, разказват собствениците на музея. Те пазят и декларации, че никой нямал право да се напива, които всеки работник, преди да бъде назначен, трябвало да подпише.

Балабановата фабрика е национализирана през 1947 година и тогава Иван Балабанов бяга в Италия, където и умира.
Историята разказва, че след смяната на властта през 1944 година, индустриалецът получава покана да влезе в кабинета на Кимон Георгиев, но той отхвърля предложението и заминава зад граница.

След 1989 г. мукавеният завод, давал хляб на хиляди, е приватизиран от частна фирма, която разпродава каквото може и оставя завода в руини.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР ЗА ТОВА КАК СА СЕ ОТНЕСЛИ КОМУНИСТИТЕ С ХОРА ,ДАЛИ ПОМИНЪК И БЪДЕЩЕ НА ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ .И ЗА ТОВА , ЧЕ НИТО ЕДНО ДОБРО НЕ ОСТАВА НЕНАКАЗАНО .КОЖАТО ЧОВЕК ЧЕТЕ ПОДОБНИ ИСТОРИИ ЗА ЧОВЕШКИ СЪДБИ МОЖЕ САМО ДА ИЗЛИТВА ОГРОМНО СЪЧ,УВСТВИЕ И ГНЯВ .РАЗБИРА СЕ САМО ПРИ НАЛИЧИЕ НА МОРАЛ .

  2. Всичко разбрах, само не разбрах какво е произвеждало икономическото чудо на Балканите.

  3. Даже и при комунистите, завода работеше и ръководството се грижеше за хората си. Всеки който се оплаче, ще си сложи грях на душата. А фабриката произвеждаше дървесинна маса, която е необходима за производството на хартия, правеха се табла за яйца, дамски превръзки, опаковъчна хартия, картон и кадастрон, ловни тапи и още други нещица за които вече не си спомням.
    И по времето на комунистите имаше драм състав, женски хор, и доста добре развит социален живот.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.