Моньо Христов илюстрира с постер бюджета за 2005 година

В Народното събрание бяха се настанили царедворците на Симеон Сакскобургготски. Към тях земеделецът изпитваше историческа омраза

Голо маце изплакна очите на депутатите в Тридесет и деветото народно събрание. Моньо Христов размаха постер с пикантни форми от високата трибуна на парламента. С него илюстрира бюджета за 2005 година. Девойка по бикини стискаше в ръката връзка лук. Защото Моньо беше представител на земеделска България.

Моньо Христов е роден през 1957 г. в Стара Загора. Фамилните му корени обаче са в Чирпанско. Откъдето е поетът Пейо Яворов.

И лучец еж,
водица пий –
и пак поглеж!
Дий…
Дий, воле, дий!

С тези стихове е откърмен Моньо, чедо на майката земя. Той логично се образова в Тракийския университет. Специализира зооинженерство, но изучава и земеделските култури.

Моньо разбира, че у нас лукът е пренесен от елините колонизатори на Черноморското крайбрежие. Удивен е, че на "Тайната вечеря" в Боянската църква се гощават с лук. Изумен е, че две от най-важните точки на планетата – Луковит и Чикаго – носят името на този непретенциозен зарзават. На местния индиански диалект Чикаго означава Див лук.

Подплатен с такива знания, Моньо Христов става водещ кадър в БЗНС-Народен съюз. Това е най-сериозната партия от плеядата организации, които след демократичната промяна претендираха да представляват българското село. Моньо влезе в Народното събрание с амбицията да разплаче всеки враг на селските стопани. Така, както се плаче над нарязан лук.

Депутатства в Тридесет и седмия, Тридесет и осмия и Тридесет и деветия парламент. В последния бяха се настанили царедворците на Симеон Сакскобургготски. Към тях земеделецът изпитваше историческа омраза. Моньо е последовател на Александър Стамболийски и заклет републиканец.

Симеон взе властта с дългоопашата лъжа. "Ще оправя България за 800 дни!", обяви мадридският изгнаник през 2001 г. С тази мантра вкара в парламента 120 депутати от НДСВ и спечели подкрепата на 21 от ДПС. В опозиция бяха 48 посткомунисти от Коалиция за българия и 51 демократи от ОДС. Сред тях и Моньо Христов.

Моньо беше потресен от антибългарската политика на царистите. Всичко се свеждаше до това Симеон да си оправи головата разлика с имотите и да бие дузпа на електората. Негов оръженосец беше финансовият министър Милен Велчев. Като член на правителството, го хванаха с лука в торбата между съмнителни персони на яхта в Монако. Той се направи на ни лук ял, ни лук мирисал.

На 11 март 2004 г. Народното събрание разглеждаше вот на недоверие на кабинета. В рамките на 1 минута и 30 секунди Моньо Христов изстреля два нелицеприятни въпроса към Симеон:

"Да попита своя министър на финансите: ако българската емиграция не внася всяка година по 1 милиард долара в България, колко ще бъде икономическият растеж? Втори бърз въпрос: защо се увеличават хората, които имат нужда от енергийни помощи, социални помощи и паричните средства всяка година с няколко процента?"

"Защото просто доходите са много ниски", отговори си сам Моньо и припомни народната мъдрост: "Тръгнаха като аслани, паднаха насрани."

Вотът не мина, но борбата продължи. На 11 ноември се дебатираше Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Моньо пак беше на предната матросовска линия. Предложи диференцирани ставки при събиране на налога. Мнозинството го обвини, че иска да раздели родината на бедни и богати.

"Да – отговори земеделецът, – бедните ще имат полза от това, защото ще плащат по-малко за тези стоки. Богатите също, но богатите са най-добрите данъкоплатци в случая, когато ги разглеждаме като данъкоплатци, както за данъци, така и за здравни осигуровки, така и за пенсионно осигуряване. И тъй като там говорим за солидарност, когато разглеждаме тези диференцирани ставки, и аз когато говоря за ограничено мислене имам предвид, че мнозинството, министърът и част от депутатите, които се изказваха, не могат да прогледнат и да погледнат това в макрорамката на целия бюджет, на консолидирания бюджет и ефекта, който ще има върху това."

Царистите настояваха, че данъчната администрация няма да се справи със сложната система. На Моньо му се искаше да им затвори устата с по една глава лук, но реши да е по-изразителен. "Да ви пикая на тази администрация – посегна към панталона си той, – която петнадесет години работи и няма да може да се справи с две ставки, след като тя е работила с две ставки и по Закона за лекарствата, и по туризма."

Милен Велчев се почувства озлочестен. Заяви, че ако Моньо Христов не се извини, ще поиска оставката му като депутат. В отговор Моньо му изпрати Конституцията на български и английски, защото е американски възпитаник. Там е посочено, че Христов е избраник на народа и Велчев няма власт над неговата глава.

На 25 ноември 2004 г. беше първото четене на проектобюджета за идната година. Симеон го нямаше, а Велчев подозрително закъсняваше. Пленарната зала вреше и кипеше. Опозицията яростно атакуваше проекта, мнозинството опълченски го бранеше.

Тежката артилерия на опозицията Моньо Христов се качи на трибуната. С голям свитък в лявата ръка, понеже са леви политическите му убеждения. Депутатите бяха убедени, че носи записки по темата. Моньо обаче никога не чете, той е привърженик на нагледната агитация.

Земеделецът разви плаката с оня размах, с който някога е развято Самарското знаме. "Самият бюджет по начина, по който е конструиран, господин Велчев, и като ваше творение представлява ето това", посочи голотията представителят на народните низини.

"Бюджетът е красив, но е гол! – обясни Моньо. – Бюджетът е добре гримиран, но не е облечен! И накрая, при този бюджет българските граждани ще ядат само лук и нищо друго! Благодаря ви."

Бурни и продължителни ръкопляскания!