Очаква се след десетина години половината население да бъде с късогледство
Всеки от нас прекарва часове пред телефона или лаптопа си и се чуди кога е прекалил и защо. Много е лесно да кажем, че проблемите идват от устройствата, но това, което знаем със сигурност е, че те не причиняват психични разстройства, а карат хората, които имат някакъв тип проблемни усещания в момента, да страдат по-силно, твърди Детелина Стаменова, психотерапевт, психолог и социолог, член на Дружеството на психолозите в България. Тя е участник в екипа, съставил доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ на организацията ПанЕвропа България, който беше представен пред обществеността през октомври. Неговата цел е да повиши информираността относно широко разпространените рискови фактори за здравето, като представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве, и предлага препоръки за намаляване на вредата от тях.
Днес 5,3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). Ковид-19 доведе до 70% увеличение на използването на интернет. Средно 50% от времето e в социалните медии. Средната продължителност на време пред екраните е 5 часа на денонощие.
„Годините на Ковид направиха много хора самотни, тревожни, депресирани, с обсесивно-компулсивни разстройства, които се проявяват в по-лека или по-тежка степен. Точно в този момент електронните устройства, с които боравим все по-често и по-дълго през последните 20 години, започнаха да се появяват като тема в разговорите в психотерапевтичните кабинети - казва Детелина Стаменова. - Проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в зависимости и води до разстройства, наред със заболявания на очите, заседнал начин на живот и отчуждаване.“
Освен че ни свързват и ни помагат да живеем по-добре, дигиталните устройства ни карат и да прекарваме много време с тях, заради което да бъдем и самотни. И ако децата са една от темите, то не по-малко важна тема са възрастните. От изследвания, направени по време на Ковид, се знае със сигурност, че децата, прекарали повече време в стаите си пред компютъра, са тези на родители, които си гледат повече телефоните.
„От големите и тяхното поведение зависи доколко създават у децата си навици за друг начин на живот, когато преминат във фазата на зрелостта си – напомня психотерапевтката. - И ако ние, които сме израснали във време без подобни устройства в ръцете ни, можем да си представим живота без тези забавления, то за малките това е възможно най-лесният избор. Тук е въпросът да направим правилния избор – така, както има джънк храна, така има и джънк свободно време, което не е в пакетче, а в кутийка, но също го потребяваме.“
„Разбира се, че ще има вредна, свръхпреработена храна, както ще има и алкохол, и екрани - признава Детелина Стаменова. - Въпросът е да дадем знак и на бизнеса, и на други регулации да помогнат на отделния гражданин да живее добре. Защото, ако отговорността се стовари върху всеки от нас поотделно, ние сме хора и сме склонни към рисково поведение, дори да знаем, че не е добре за нас, че ще ни навреди. Временното удоволствие обаче е много по-силно, отколкото да гледаме в бъдещето.“
Това, че сме прекарали дълго време пред екрана, ние и децата ни, би трябвало да ни говори, че водим заседнал начин на живот, рискуваме да развием късогледство, затлъстяване и гръбначно изкривяване, но малко хора си дават сметка за това. Очаква се например след десетина години 50% от населението да развие късогледство.
„Вече чувам за специфична дискова херния при деца в резултат на неправилно държане на врата в продължение на дълги часове – казва Детелина Стаменова. - Ако обърнем внимание на най-малките и по-големите какво се случва с телата им, те ще знаят до какво води и поведението им.“
Тук е ролята на държавата и на бизнеса да създадат регулации поне за намаляване на нашето включване в мрежите.
Бизнесът например ни кара да проверяваме непрекъснато телефоните си чрез множеството нотификации, които нонстоп получаваме. Мерките за намаляване на дигиталната зависимост вкючват усилия и от страна на образователната система – внимателна дигитализация на образователния процес, въвеждане на правила за екранно време, скрининги за проверка на зрението и гръбначни изкривявания, повече физическа активност. Биха могли да се въведат изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш