Играе в кампанията за натиск срещу балансираната позиция на ГЕРБ за Русия

Прилага предизборна схема, подобна на тези в Армения, Грузия и Украйна, но профилът й не влиза в нея

По време на събора на партията на Бузлуджа вторият човек в БСП Кирил Добрев заяви, че Мая Манолова е най-подходящият кандидат за кмет на София. Тя и през август продължи да дава ту заден, ту преден по въпроса. Дебело подчертаваше, че отдавна не е партиен член и все още не са я вбесили докрай, за да се кандидатира за поста на Йорданка Фандъкова, но го стори. Сега пак е напред-назад по въпроса дали да страни от бившата си партия или предизборно да го играе твърдо независима и пределно надпартийна.

Няма силно решение, в двата избора се виждат слаби места и съмнителни печалби. Столичните социалисти познават Манолова много добре, партийните им шефове няма да успеят да ги придумат да я подкрепят като „флагман на общонационално движение на независими кандидати за кметове и общински съветници в цялата страна“. А точно за такава я обявиха от Инициативния комитет „Да подкрепим Мая Манолова“, упреквайки всички, които „умишлено и чрез серия внушения пришиват Манолова към БСП.“

Но не само от БСП би желала да се отшие кандидатката, но още повече от ГЕРБ й е нужно да се дистанцира. За да атакува по-ефективно кмета Фандъкова, за да громи „модела на ГЕРБ в София и навсякъде другаде в страната, както и патрона на модела - Бойко Борисов“. Към какъвто „изобличителен патос“ я призовават от партийни издания. Няма как това да стане обаче. Премиерът Борисов своевременно припомни, че именно ГЕРБ я избра за омбудсман, а той е помагал повече на нея, отколкото на столичния кмет, за което е получавал упреци от партията.

А той никак не обича да го упрекват. Сравнително рядък случай е кариерата на Манолова, активно и видимо е развивана и обгрижвана както от водача на противниковата по определение партия, така и от тези от доскоро своята. Именно Сергей Станишев я изстреля от твърдо провинциално на видно столично ниво, няма друг толкова предпочетен от него партиец, освен неколцина волооки хубавци. Почти както неговата кариера - от никой в БСП беше докаран до председател, държан такъв въпреки 12-13 загуби и монтиран за три мандата шеф на ПЕС.

Несъмнено с негово активно ходатайство пред Борисов протежето му беше уредена за омбудсман. Двамата не крият взаимната си политическа симпатия, случвало се е да си правят и други другарски услуги. Само това не е достатъчно обаче, не е минало без дискретния натиск отвън в нейна полза. Както беше със Станишев, с Нинова, със съпруга й за военен министър. И с Румен Радев за президент също...

Ето на какво и сега разчита Манолова - както чрез кандидатурата на „майката на нацията“ Цецка Цачева задокеански чичковци помогнаха на него, така в тази кампания евентуално и на нея. Като ГЕРБ минимизират подкрепата за Фандъкова, има и други ресурси за изпълнение на задачата. Свирепата предизборна война в САЩ има специфичен отглас в ЕС, особено в Източна Европа, включително и у нас. Либералните сили, финансовият капитал, демократическата партия и използват позициите си във Вашингтон и в Брюксел, за да изострят противопоставянето с Русия.

Втора победа на Доналд Тръмп и стоящите зад него влиятелни икономически и властови групи е немислима за тези сили. Неприемлива е линията „Америка отново велика“, не си я представят иначе, освен като световен властелин. За целта е крайно необходима нова война в Европа срещу Русия, както през 1914-а и 1939-а. Провежда се поредица от сходни мероприятия в тази посока в Полша, Украйна, Прибалтика, Грузия, Армения, Молдова, в самата Русия. У нас обликът им е свързан с намерението да се подрие сравнително балансираната политика на ГЕРБ и Борисов.

Мобилизирани са и хвърлени в самоубийствени атаки всички налични групички, партийки и волнонаемни се активисти. В пълно съгласие с глобалната стратегия на либералните центрове от двете страни на Атлантика за създаване и поддържане на световен хаос, силно желателно да е управляем, но е допустимо и да не е. Ето какво се установява зад вкарването на омбудсмана Манолова в конфликтна кампания срещу ключова властова позиция на ГЕРБ.

В тази връзка са излишно заядливата декларация на МВнР срещу някаква руска изложба, задържанията и разпитите на безобидните активисти на „Русофили“ с намеци за намеса в наши избори от страна на бившия руски разузнавач ген. Решетников. Мая Манолова явно рискува политическата си кариера като се включва в тази схема, но... не е могла да откаже. Та се налага от всенародна Майка Тереза да се преквалифицира на кандидатка за кмет. Сега пробва да изобразява вбесена от софийските неуредици, далавери и управленски провали реформаторка.

Още първите крачки в кампанията й са необмислени, неразумни, с елементи на авантюризъм. Основани главно върху много бледата перспектива отвън яко да натиснат гербаджиите и така да й подарят победата. В инициативния комитет „Да подкрепим Мая Манолова“ не се забелязват нито управленци с опит, нито значими и представителни за столичани личности. Някакви джендъристи като нея, певички, културтрегери, „убити от системата“, доста дежурни протестери срещу разни неща като председателя Вапцаров, адвокати, Криско и туй то.

Етикетираха Корнелия Нинова като „нехаризматичната и скандална“, БСП като „въпросната партия“, щели да отправят апел към малки политически партии, необвързани със статуквото, некомпрометирани и неучастващи в управлението. Не става с такива, но дори и да стане кмет. Няма с кого Манолова да управлява без доверени общински съветници, едва ли може да очаква полезно съдействие от правителството. Прилага предизборна схема, подобна на тези в Армения, Грузия и Украйна, но профилът й не влиза в нея.

Не е нов играч, а протеже на Станишев, обгрижена пълноценно от Борисов и така е напълно неподходяща за ново лице, противник на статуквото и корупционния модел. Открито и твърдо подкрепи Истанбулската конвенция, която не само Конституционният съд отхвърли, но е неприемлива и за над 80 процента от българите. Неизбежно ще продължи да дава назад-напред и в кампанията, но без да получи от това ползи. Времената са други.