„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Джесика Частейн: Киното се нуждае от жени

Идвам от бедно семейство

Втората част на „То” ще ви изплаши много

Вече съм участвала в доста хорър филми и съспенс трилъри и знам кога се случва магията в тези жанрове

Джесика Частейн е чудесна червенокоса екранна атракция. Днес тя има репутацията на една от най-елегантните и талантливи американски звезди. След успеха на философската и импресионистична драма „Дървото на живота” на Терънс Малик, където Частейн създаде страхотен образ, тя продължи пътя си към върха и днес е една от най-търсените и високоплатени изпълнителки.
Тя се доказа и в „Принцесата на покера”, който е вдъхновен от реални събития и разказва за ски шампионка, която нагазва в подземния свят и започва да организира ъндърграунд покер игри с огромни залози и световноизвестни имена, пристигащи при нея, за да усетят хазартната тръпка.
А през есента ще я гледаме и в продължението на един от най-касовите хорър филми, правени някога – „То” по Стивън Кинг.

– Джесика, какво да очакват зрителите от „То: Втора част”, който се очертава като един от филмите на годината?
– Втората част на „То” ще ви изплаши много. Филмът е достойно продължение на първата част, която имаше наистина изумителен глобален успех. Невероятно силната история на Стивън Кинг е предадена по изключително уважителен и внушителен начин от страхотните професионалисти, с които имах удоволствието да работя. Вече съм участвала в доста хорър филми и съспенс трилъри и знам кога се случва магията в тези жанрове. Не е лесно, но като се получи резултатът е прекрасен. „То” е метафора за страховете и демоните, които живеят във всеки от нас и за нашата постоянна борба с тях.

– Преди това получихте високи оценки за изпълнението си в „Принцесата на покера”, който е създаден по действителни събития. Трудно ли беше да пресъздадете образа на Моли Блуум?
– Признавам си, че в началото бях от хората, които първосигнално осъждат Моли и раздават морални присъди за нейните действия още преди да я опознят и да научат в дълбочина и детайли целия контекст на нейната ситуация. Когато прочетох сценария на Арън Соркин се съврзах с него и проведохме няколко разговори и в тези комуникации открих, че в образа на Моли има много нюанси и измерения, които не съм и подозирала, че съществуват. После се срещнах със самата Моли Блуум и колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече започвах да разбирам нейната позиция, да и влизам в положението, така да се каже. В един момент от нейната история става ясно, че тя е била поставен в ъгъла, натикана в ситуация, в която е нямала много полезни ходове. Тя преминава от света на професионалния спорт, където има ясни правила, в една индустрия, които е доминирана от мъже и те са хората, създаващи правилата. Те са казвали на Моли как да се облича. Още в началото виждаме нейният шеф да коментира обувките и роклите на Моли, да казва, че са грозни. В тази среда нейното благосъстояние е било поставено в зависимост от моментните настроения и егото на мъжете, които са били над нея в йерархията. Заради тази ситуация аз успях да се идентифицирам емоционално с нея и да изпитам емпатия към образа. После започнах да чета за света на покера. Отидох да гледам състезания в Ню Йорк и се запознах с хора, които са участвали и в игрите на Моли.

– Кое е ценното в персонажи като този на Моли?
– За мен най-ценното нещо е подтекстът. Много обичам образи, в които се преплитат няколко линии и теми. В началото на „Принцесата на покера” например, Моли казва на холата коя е тя и обяснява своята трансформация. Самата тя влиза в роля, за да може да бъде приета в определена среда и да функционира адекватно сред избраната група хора.
В края на филма, тя вече е извървяла дълъг път, преминала е през голямо приключение и решава, че ще направи това, което смята за най-важно и правилно. Всеки може да е против нея, да казва, че прави грешка, но тя знае коя и тя има автономията да вземе това решение.
Харесва ми и усещането за напрежение, което прорязва персонажа и цялото приключение на Моли. Харесва ми как тя изплува от цялата ситуация и в известен смисъл се връща там, откъдето е тръгнала, но по-мъдра. Тя е чиста и наивна, когато я виждаме за пръв път във филма. Моли е от хората, които ще станат на краката си независимо от това колко пъти са били събаряни на земята. Поради тези причини аз изпитвам уважение към нея, към нейния характер. В крайна сметка това е историята на един човек извън системата, който се изправя срещу по-силните и печели битката.

– Какво е посланието на филма?
– За мен е важно, че хората трябва да говорят открито и да отстояват своите позиции, да бъдат независими и да не се страхуват от мненията и от оценките на останалите, особено на тези, които са над тях в някаква социална йерархия. Моли прави много грешки, но успява да бъде себе си. Когато и казват, че носи грозни обувки и рокли в началото, тя иска да се промени. Но в крайна сметка е важно да не слуша такива неща и ако трябва да продължи да носи грозни рокли и обувки. Идеята е да се появиш и да накараш хората да слушат теб и да оценят като важно това, което имаш да кажеш, а не да се втренчват в начина, по който изглеждаш. Това не значи пълно занемаряване. Има един стереотип за феминистките, че са грозни. Но не всички феминистки са непривлекателни.

– Как си избирате ролите?
– Имам си процес на селекция на сценарии, който се променя през годините и отразява моята артистична еволюция. Наистина внимавам в какво участвам. Аз съм част от обществото и от филмовата индустрия. Също така съм част от проблема. И си мисля с какво мога да допринеса, за да изместим всичко в положителна посока. За мен това се състои в избирането на роли на сложни жени. Жени, които не са перфектни ангелчета или секси обекти на мъжко желание. Искам да играя автентични жени и се старая да го прав. На мен нищо не ми е било дадено наготово. Идвам от бедно семейство и съм се борила, за да постигна това, което съм постигнала. Изобщо не е лесно, когато нямаш привилегията на богат род и силни, стабилни връзки в индустрията.

– По-добра ли е ситуацията на жените в Холивуд и киното като цяло днес?
– Надявам се, че сме постигнали прогрес. Киното се нуждае от жени. Ние сме все пак половината човечество. Жените обичат филми и сериали. Обичат да ги гледат и да ги правят. И тяхното участие само обогатява пейзажа на художествените продук­ти.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.