Джесика Частейн: Киното се нуждае от жени

Идвам от бедно семейство

Втората част на „То” ще ви изплаши много

Вече съм участвала в доста хорър филми и съспенс трилъри и знам кога се случва магията в тези жанрове

Джесика Частейн е чудесна червенокоса екранна атракция. Днес тя има репутацията на една от най-елегантните и талантливи американски звезди. След успеха на философската и импресионистична драма „Дървото на живота” на Терънс Малик, където Частейн създаде страхотен образ, тя продължи пътя си към върха и днес е една от най-търсените и високоплатени изпълнителки.

Тя се доказа и в „Принцесата на покера”, който е вдъхновен от реални събития и разказва за ски шампионка, която нагазва в подземния свят и започва да организира ъндърграунд покер игри с огромни залози и световноизвестни имена, пристигащи при нея, за да усетят хазартната тръпка.

А през есента ще я гледаме и в продължението на един от най-касовите хорър филми, правени някога - „То” по Стивън Кинг.

[modula id="3279798"]

- Джесика, какво да очакват зрителите от „То: Втора част”, който се очертава като един от филмите на годината?

- Втората част на „То” ще ви изплаши много. Филмът е достойно продължение на първата част, която имаше наистина изумителен глобален успех. Невероятно силната история на Стивън Кинг е предадена по изключително уважителен и внушителен начин от страхотните професионалисти, с които имах удоволствието да работя. Вече съм участвала в доста хорър филми и съспенс трилъри и знам кога се случва магията в тези жанрове. Не е лесно, но като се получи резултатът е прекрасен. „То” е метафора за страховете и демоните, които живеят във всеки от нас и за нашата постоянна борба с тях.

- Преди това получихте високи оценки за изпълнението си в „Принцесата на покера”, който е създаден по действителни събития. Трудно ли беше да пресъздадете образа на Моли Блуум?

- Признавам си, че в началото бях от хората, които първосигнално осъждат Моли и раздават морални присъди за нейните действия още преди да я опознят и да научат в дълбочина и детайли целия контекст на нейната ситуация. Когато прочетох сценария на Арън Соркин се съврзах с него и проведохме няколко разговори и в тези комуникации открих, че в образа на Моли има много нюанси и измерения, които не съм и подозирала, че съществуват. После се срещнах със самата Моли Блуум и колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече започвах да разбирам нейната позиция, да и влизам в положението, така да се каже. В един момент от нейната история става ясно, че тя е била поставен в ъгъла, натикана в ситуация, в която е нямала много полезни ходове. Тя преминава от света на професионалния спорт, където има ясни правила, в една индустрия, които е доминирана от мъже и те са хората, създаващи правилата. Те са казвали на Моли как да се облича. Още в началото виждаме нейният шеф да коментира обувките и роклите на Моли, да казва, че са грозни. В тази среда нейното благосъстояние е било поставено в зависимост от моментните настроения и егото на мъжете, които са били над нея в йерархията. Заради тази ситуация аз успях да се идентифицирам емоционално с нея и да изпитам емпатия към образа. После започнах да чета за света на покера. Отидох да гледам състезания в Ню Йорк и се запознах с хора, които са участвали и в игрите на Моли.

- Кое е ценното в персонажи като този на Моли?

- За мен най-ценното нещо е подтекстът. Много обичам образи, в които се преплитат няколко линии и теми. В началото на „Принцесата на покера” например, Моли казва на холата коя е тя и обяснява своята трансформация. Самата тя влиза в роля, за да може да бъде приета в определена среда и да функционира адекватно сред избраната група хора.

В края на филма, тя вече е извървяла дълъг път, преминала е през голямо приключение и решава, че ще направи това, което смята за най-важно и правилно. Всеки може да е против нея, да казва, че прави грешка, но тя знае коя и тя има автономията да вземе това решение.

Харесва ми и усещането за напрежение, което прорязва персонажа и цялото приключение на Моли. Харесва ми как тя изплува от цялата ситуация и в известен смисъл се връща там, откъдето е тръгнала, но по-мъдра. Тя е чиста и наивна, когато я виждаме за пръв път във филма. Моли е от хората, които ще станат на краката си независимо от това колко пъти са били събаряни на земята. Поради тези причини аз изпитвам уважение към нея, към нейния характер. В крайна сметка това е историята на един човек извън системата, който се изправя срещу по-силните и печели битката.

- Какво е посланието на филма?

- За мен е важно, че хората трябва да говорят открито и да отстояват своите позиции, да бъдат независими и да не се страхуват от мненията и от оценките на останалите, особено на тези, които са над тях в някаква социална йерархия. Моли прави много грешки, но успява да бъде себе си. Когато и казват, че носи грозни обувки и рокли в началото, тя иска да се промени. Но в крайна сметка е важно да не слуша такива неща и ако трябва да продължи да носи грозни рокли и обувки. Идеята е да се появиш и да накараш хората да слушат теб и да оценят като важно това, което имаш да кажеш, а не да се втренчват в начина, по който изглеждаш. Това не значи пълно занемаряване. Има един стереотип за феминистките, че са грозни. Но не всички феминистки са непривлекателни.

- Как си избирате ролите?

- Имам си процес на селекция на сценарии, който се променя през годините и отразява моята артистична еволюция. Наистина внимавам в какво участвам. Аз съм част от обществото и от филмовата индустрия. Също така съм част от проблема. И си мисля с какво мога да допринеса, за да изместим всичко в положителна посока. За мен това се състои в избирането на роли на сложни жени. Жени, които не са перфектни ангелчета или секси обекти на мъжко желание. Искам да играя автентични жени и се старая да го прав. На мен нищо не ми е било дадено наготово. Идвам от бедно семейство и съм се борила, за да постигна това, което съм постигнала. Изобщо не е лесно, когато нямаш привилегията на богат род и силни, стабилни връзки в индустрията.

- По-добра ли е ситуацията на жените в Холивуд и киното като цяло днес?

- Надявам се, че сме постигнали прогрес. Киното се нуждае от жени. Ние сме все пак половината човечество. Жените обичат филми и сериали. Обичат да ги гледат и да ги правят. И тяхното участие само обогатява пейзажа на художествените продук­ти.

Коментари

Задължително поле