Работещи младежи с лаптопи избират живот сред природата

Цветина Петкова облагородява запустели къщи

Забравете типичната селска картинка от миналия век: къщи, потънали в разруха, по пейките престарели хора, оплакващи старините си и чакащи Господ да ги прибере по-бързо, та да се свършат мъките им.

Представете си спретнати къщи, заселени с млади хора. Седят на чист въздух на маси отвън пред лаптопите си. През деня работят, вечер се събират и обменят опит и знания. После заедно се разхождат по планинската пътека, която води до красива поляна с цветя. Връщат се, има курс по дърворезба или керамика. Вечерта се събират пред селската сцена за джаз концерт. На другия ден са на иновативно събитие как да започнат собствен бизнес например...

Свежата картинка не е сцена от някой сайънс фикшън, а реално съществува в България, в поселището Зелин до Ботевград. Там в къщата на баба си младата юристка Цветина Петкова е създала първия професионално организиран хъб (място) за събиране на дигитални номади, които искат да живеят и работят на село.

Това е международно движение. Дигиталните номади са хора, които искат да се откъснат от Матрицата. А Матрицата е корпоративната среда, с работно време от 9 до 17 ч. Тя е и начин на мислене, на живот, на работа. Дигиталните номади отказват да работят в офис. Ако им е нужен само един лаптоп, те биха могли да работят на която и да било точка на България и дори на света. Достатъчно е на мястото да има надежден уай-фай.

Може да се каже, че дигиталното номадство е част от движението дауншифтинг, или да ограничиш стреса. Това социално явление набира все по-голяма популярност на Запад. В буквален превод означава “да превключиш на по-ниска скорост”, да намалиш темпото. Философията му е контрапункт на забързания и динамичен начин на живот в града. Удовлетворението от успеха, професионалната реализация и пълната банкова сметка са заменени с щастието от опростения и осмислен начин на живот със свободата да избереш кога да работиш и кога да почиваш, и то сред природата.

Тези хора отказват да зависят от заплатата си и търсят начини да предприемат свой собствен бизнес. Преместват се да живеят в къщи на село. Събират се с хора, които мислят като тях и се учат един от друг как се прави стартираща компания.

“Досега под кариера разбираме един и същи модел – университет, работа в компания, катерене нагоре по кариерната стълбица и какво? В един момент стигаш до най-високата позиция в една компания и установяваш, че това не ти носи нищо – казва Цветина. – Но може да се живее и по друг начин – професионалното и лично развитие да вървят ръка за ръка и да се издържаш от работата, която ти носи най-голямо удоволствие. И няма нужда да се доказваш на някого и да се титуловаш като търговски директор или каквото и да било друго, за да живееш щастливо. Защото в крайна сметка работиш за други хора, които те експлоатират.”

Следва бърнаут, или професионално “изгаряне”, който влачи след себе си демотивация. Чувстваш се изцеден и използван. При дигиталните номади това също е кариера, но пречупена през личния избор – обяснява Цветина. – Кой е казал, че работата и удоволствията трябва да бъдат разделени? Те могат да вървят в синхрон. Тоест ако днес почивам, или се забавлявам, или ходя на конна езда, после имам свободно време да избера колко часа и кога да работя така, че да мога да си позволя таксата за конна езда. А не да работя по 8 или 12 часа, за да стана търговски директор, да нямам време за семейството си, нито за нещата, които обичам да правя.”

В същото време селото, в което се нанасят 25-35-годишни образовани хора се оживява, усвояват се земи с богати плодородни почви, оставени да пустеят, което само по себе си е много родолюбиво начинание. “Затова се върнах и в България, защото, пътувайки много по света, я преоцених. Преоцених с какво разполагаме тук като природа, ресурси, свобода - казва Цвети. - Световна тенденция е хората да се връщат обратно към природата и има много млади българи, които искат да го направят. Така променяме и икономиката, на локално и глобално ниво. Дауншифтингът означава и свободата на избор да живееш и работиш в други условия – с качествена храна, спорт и избор с какво да си изкарваш прехраната. Което ти дава най-ценното – спокойствието от свободата на избора.”

Цветина е завършила право, още като студентка е работила в едни от най-големите адвокатски кантори и в държавната администрация. В един момент усеща, че тази корпоративна среда я задушава, и предприема смел и авантюристичен ход – става стюардеса в Дубайската авиокомпания “Емирейтс”. За година и половина обикаля света и установява, че по-хубаво от България няма.

Истинска екзотика е една 32-годишна дама, минала през най-добрите софийски правни кантори, изведнъж - стюардеса в Дубай и - хоп! – на село. Разбиващо е всякакви стереотипи за кариера. Цветина обаче не мисли така. “За пръв път в живота си установявам, че работя това, което ми харесва и живея по начин, който ми харесва”, казва тя. Когато след година и половина полети се връща в България, работи отново година и половина като юрист в държавната администрация и това окончателно слага капак на търпението й.

Още докато обикаля по света, тя се запознава със стила на живот на дигиталните номади и когато напуска държавната администрация, две седмици след това проектът за такова място в България вече е узрял в главата й. Междувременно разбира от интернет, че в Сърбия има глобално село на дигитални номади - Мокрин Хаус. Отива да го посети и разбира, че те провеждат събития, насочени към усвояване на традиционните сръбски занаяти. При тях заварва и дигитални номади от други страни. Тези хора обичат да пътуват по местата, където има такива общности, за да се срещат със себеподобни и да бъдат част от тяхната творческа среда, или просто, за да трупат преживявания.

В глобалното село, каквото е сръбското Мокрин Хаус, има coworking и coliving обекти, тоест места за споделена работа и споделено живеене. “Тези термини няма как да се превеждат, защото са международни”, обяснява дамата. В Азия също има такъв хъб в Бали, където са съсредоточени дигитални номади и стартиращи компании. Амбицията на Цветина е Балканите да са следващото такова място.

Тя започва от къщата на баба си във вилна зона Зелин до Ботевград. Реновира я основно и днес се нарича ЗелиКула, по идея на Вила Вилекула на Пипи Дългото Чорапче. Там е първият български хъб за дигитални номади. Това лято Цвети е събрала там българите, които искат да изградят първото глобално село у нас. Избрали са село Боженица, което е на 15 км от Зелин и на 80 км от София. Боженица е много зелено село и там вече има общност. Има семейство, което е изградило конна база. “Жената е типичен пример за това как един проспериращ адвокат може да зареже големите корпорации и да отглежда коне и да изгражда конна база”, коментира Цветина. В Боженица вече втора година се провежда приключенски многобой, катерене по скали, тролеи и въжета, скачане с бънджи и балон. Занимават се с различни изкуства.

В бъдеще сръбското село Мокрин и българското Боженица ще са в постоянна връзка и ще се създаде втората по мащаби мрежа в света – Балканската, след тази в Бали, Индонезия.

Мащабната идея на проекта на Цветина “Номадско ЕдинЕние” (UnityHub) е да се създаде мрежа от коуъркинг и коливинг места, като моделът на Боженица се разпространи и по други села.

“Общността ни вече наброява над 100 човека. Искаме да събудим позаспалата активност и на други българи, които вече ни се обаждат, да предприемат стъпки, че затова сме тук – да споделяме ноу-хау”, казва тя. Два са начините други хора да се включат в мрежата. Първият е, ако някой има собствена или наследствена къща на село, да я реновира с всички удобства на една градска къща, а след това да я отдава под наем на дигитални номади. Другият начин е предприемачи да закупуват къщи на село (а те на много места са на ниски цени), да ги реновират и отдават под наем на общността. “Много хора ни звънят и казват: “Ето ви моята къща, реновирайте я. Казваме им, кой да я реновира? Те сами трябва да проявят активност и предприемчивост - коментира Цвети. - Нашата работа като общност и като фондация е да търсим инвеститори, готови да купят и реновират къщи, да ни ги дадат под наем, а после да ги разработваме и стопанисваме през годината.” Повече информация интересуващите се могат да получат на фейсбук страницата на проекта https://www.facebook.com/NomadicUnityHub/