Покрай Софийската опера се събудиха и други театри в страната

Режисьорът акад. Пламен Карталов отпразнува 70-ата си годишнина на сцената в края на най-новия си спектакъл - мюзикълът „Мамма миа“. За изненада и удоволствие на своите гости маестрото неочаквано се включи сред танцуващите артисти, след като в пълна тайна беше научил хореографията. Мандатът на Пламен Карталов като директор на Софийската опера изтича. Министерството на културата е обявило конкурс, но темата на днешния разговор е свързана с изкуството, необятността на българския талант, турнето на Операта в Япония и това как оперното изкуство привлича хиляди чужденци от най-далечните краища на земята.

- Миналата седмица отпразнувахте 70-ата си годишнина. Усещат ли се вече годините?

- Честно казано, изобщо! Въобще не мисля на колко съм години.

- За празника бяхте поканили гостите си на последния ви спектакъл - мюзикъла „Мамма миа“.

- Ами, така реших. Изкупих част от билетите в салона (да не ощетяваме Операта, все пак) и поканих приятели да отпразнуваме 70-ата ми годишнина.

- Макар и нетипичен за афиша на Софийската опера, „Мамма миа“ се оказа много успешен. Колко спектакъла се изиграха вече?

- Направихме 18 спектакъла за няколко седмици - от 18 юли до 29 юли и сега от 12 септември до 18-ти. Всичко беше продадено. Сезонът започна с тази хубава предсезонна „инвазия“ на публиката в операта. Тези, които идват за мюзикъла, си купуват и билети за другите спектакли. Идеята беше да се направи една широка, откривателска нова територия за публика, която никога не влиза в театъра.

- Един мюзикъл в афиша не олекотява ли авторитета на операта като храм на високото изкуство?

- Първият мюзикъл в оперен театър беше направен през 80-те години в берлинската „Комише опер“, когато Валтер Фелзенщайн постави „Цигулар на покрива“ на Джери Бок и Шелдън Харник. Гледах този спектакъл тогава - изключителен! Така че този мюзикъл, който аз пък по-късно направих в София, в Музикалния театър, по нищо не отстъпва на тази силна драматургия, която имат опери като „Катерина Измайлова“ на Шостакович, примерно. Отговорът ми е: не, не олекотява авторитета, напротив - дава една свежест в репертоара. Публика, която се притеснява да влиза в операта, получава една възможност да влезе в нашия храм.

- Какво да очакват зрителите през новия сезон?

- Сега целият репертоарен план е готов по дати и си чака сезона - „Симоне Боканегра“, „Дон Жуан“, за седми път ще се проведе Вагнеровият фестивал - този път в него са включени „Парсифал“ и „Тристан и Изолда“.

- Това означава ли, че тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ няма да се играе този път?

- Тетралогията - не, въпреки че пак има голямо търсене от чужбина. Сега искаме да възстановим тези две големи вагнерови опери, които са също така много тежки за изпълнение. А пък вагнерианците, които и това лято се стекоха в София да гледат „Пръстена на нибелунга“, сега ще дойдат да видят тези две заглавия.

- Така е - за последния Вагнеров фестивал Операта се изпълни с чужденци. Имате ли данни от кои държави идват най-често?

- Идват доста хора. Някои по 60-70 пъти гледат „Пръстена“. Една дама - на 96 г., от САЩ, беше дошла за 76-ти път да го гледа. Тя стоя в София 10 дена. Имаме зрители от Великобритания, Норвегия, Холандия, Белгия, Германия - отвсякъде, дори и от Южна Африка, Нова Зеландия, Бразилия и Боливия. Идват на групи или по двама, по трима, но непрекъснато се стичат. Има един фокус, който ги привлича тук, насочва ги към нас. Имахме публика от Лондон, която беше дошла в София и след това я намерихме и в Германия – същите хора! Ами тази екзотична възрастна двойка от Америка? Те гледаха „Пръстена“ за първи път в Германия, след това дойдоха и в София това лято с цяла група вагнерово общество, те ги доведоха!

- Какво различно намират чужденците в нашите постановки?

- Те имат потребността да се докоснат до нещо ново. Защото ние за тях сме една екзотика. В салона сядат хора, които за първи път стъпват в България – заради операта. Директорът на международната организация на оперните театри Опера Европа Никълъс Пейн пред вашия вестник казва нещо много важно. На въпроса по какво Софийската опера се отличава от западните оперни театри той отговаря: „Тук има нещо, което в повечето западни театри е загубено. Чувството за ансамбъл, за екип. Вашата опера има идентичност. Докато западните опери, които наемат за спектаклите си певци от цял свят, все повече се уеднаквяват. Кажете, къде другаде по света можеше да бъде поставен целият пръстен на нибелунга изцяло в национален състав?“ Ето, това е едно голямо признание!

- Кои са най-интересните заглавия през сезон 2018/2019?

- Отдавна не сме правили „Симоне Боканегра“, от повече от 30 г. „Трубадур“ също не е поставян от близо 20 г. Моцарт. Връщаме се към един творби, които дават друго настроение на афиша. И с „Мамма миа“ вече имаме една хуава палитра. Една комична опера като „Дон Паскуале“ също е много на място. Като добавим и балета „Легенда за езерото“ по музика на Панчо Владигеров, Яна (става дума за „Янините 9 братя от Любомир Пипков - бел.ред.) - репертоарът е много разнообразен и богат. Ето този класически оперен репертоар влиза в една достойна дерби-среща с Вагнер и допълва богатството на палитрата.

- Вагнеровото пеене има особености. Има ли нещо вярно, че нашите певци все пак не звучат съвсем така, както са свикнали да ги слушат вагнерианците?

- На никого не можеш еднакво да угодиш. И аз, като отида да чуя в Байройт, някои певци и на мен не ми харесват – казвам, това са лирични певци. Но функционира ли спектакълът? Върви ли представлението? Едно лично мнение не е важно. Един харесва едно, друг харесва друго – но спектакълът, хомогенният синтез между пеене, игра, драматургия и публика е налице. Иначе кой ще дойде да го гледа, дори и втори път ще се върне?

- Ние сме гледали вече „Парсифал“ и „Тристан и Изолда“. Ще има ли някакви промени в постановките?

- Не, това е възстановка. Ние не сме ги играли много тези опери, защото нямаше време. Самата тетралогия глътна много от целия ресурс, защото това са едни и същи певци.

- Очакваме ново гостуване на световната звезда в балета Светлана Захарова. Предишните й представления бяха в НДК, как я спечелихте за сцената на Софийската опера?

- Да, Светлана Захарова ще танцува тук на 10 ноември в „Баядерка“. Тя самата изрично пожела в Операта да направи спектаклите.

- Споменахте „Янините девет братя“. Представихте тази българска опера при гостуването ви в Болшой театър. Как беше възприета от руснаците?

- Гледаха го, все едно гледат Вагнерова опера. Без никой да се разсее и да мръдне. И накрая имаше страхотни аплаузи. Това е много силна драма. Една критичка я определи като „опера с шекспиров размах“. Аз мисля, че успяхме да покажем една творба, която наистина заслужаваше да бъде показана в чужбина за първи път. Беше голям риск, естествено. В Болшой театър първо се продаде „Пръстенът“ („Пръстенът на нибелунга“ - цикъл от 4 опери от Рихард Вагнер - бел. ред.), после „Корсар“ (балет от Адолф Адам - бел. ред.) и най-накрая „Яна“.

- Може ли да се каже, че в момента оперното изкуство у нас навлиза в период на възход?

- С нашата интензивна програма много оперни театри в страната се събудиха и дръпнаха напред - като идеи, като репертоар. Например сега, като бяхме в Москва и стана дума за второ гостуване. Болшой през 2021 г. ще правят „Парсифал“ на Вагнер, но с Метрополитън - тоест, певците от Америка, оркестърът е техен. Никой не се наема да го прави със собствен национален капитал.

- Това беше доста дръзка идея – да направите Вагнер само с български певци, а вие си я осъществихте.

- Певците ни бяха много добре подготвени. Сравняваха ги с най-добрите. Ами един Мартин Илиев, който пее в „Тристан и Изолда“ и неговата ария в трето действие е 50 минути, той е един най-добрите тенори в света. Ами Радостина Николаева, ами Цветана Бандаловска? Да не ги изреждам. Вие видяхте как ги аплодираха тук хората. Това беше една голяма творческа дързост, изпитание, но самите певци успяха да се съпоставят и самоконкурират с други, тоест да изпробват собствените си сили. Нашите артисти могат всичко да пеят – те са прекрасни. Всичко е до стил, до школа. Както и балетът. Балетистите много искаха да танцуват в „Мамма миа“ – това е друго разнообразие, друг вкус. Нашият балет направи Форсайт – това са акробатични, виртуозни движения. Баланчин! Виртуозно! Но се танцува и „Зорба Гърка“ – нещо по-екзотично, кактто и класиката „Лебедово езеро“ – един артист трябва всичко да може.

- Защо не каните повече външни хореографи да поставят балети?

- Каним – поканихме Елдар Алиев за „Корсар“.

- А български?

- Български също - ето сега Донвена Пандурски ще направи „Легенда за езерото“. Хуго де Ана се връща с „Дон Жуан“, Филипо Тонон идва с „Трубадур“, Светозар Донев ще има „Дон Паскуале“, една румънска режисьорка ще направи „Симоне Боканегра“. Ето: за четирите нови заглавия ще има четири нови режисьорски почерка. Така че целия нов репертоар е от гости. Аз ще си възстановя моя Вагнер и преминавам на мюзикъла.

- Да, сега поставяте „Фантомът на операта“ в Музикалния театър. Как вървят нещата там?

- Тръгнаха. Вече започнахме репетициите.

- Чия ще бъде сценографията?

- На Миодраг Табачки – белградският художник, с когото правих „Лакме“, „Кармен“ и „Тристан и Изолда“. Много стилна, много чиста работа ще бъде.

- Ще има ли външни артисти, или само съставът на Оперетата ще го изпълнява?

- Има поканени двама драматични артисти, които ще пеят.

- Кои са те?

- Нека да го оставим изненада.

- Добре, а кой ще изпълнява главната роля на Кристина във „Фантома“?

- Весела Делчева, която вече видяхме в ролята на Софи в „Мамма миа“. Тя беше и в ролята Бети в „Булевардът на залеза“...

- ...който вие режисирахте. Май сте открили още една млада звезда?

- Ще бъде изключителна Кристин.

- След броени дни Софийската опера заминава на голямо турне в Япония. Колко спектакъла ще изиграе трупата?

- Потегляме на 1 октомври в състав от 170 души. Ще сме там 20 дни. Започваме в Токио, като първият спектакъл е на 5 октомври. Ще обиколим няколко японски градове, сред които Нагоя, Ибераки, Фукуока и т.н. Ще играем 8 спектакъла „Кармен“ и три - „Турандот“.

- Очаквате ли изненади?

- Изненади може би няма да има. Важното е никой да не се разболява, артистите да са здрави, да бъдем много точни. Дисциплината ни е на изключително високо ниво, отговорноста - също.

- Ние, българите, не сме особено дисциплинирани...

- Не, в Софийската опера има добра дисциплина. Иначе как този огромен план ще се реализира - да се поддържа Вагнеров репертоар всяка година! Това изисква много сериозна мобилизация на целия колектив - на оркестъра на първо място, на всички солисти, които една година учат една опера. И вече това става навик. А тази година те направиха два пъти Ринга („Пръстенът на нибелунга“ - бел. ред.) - през май и юли месец. Игран е общо 6 пъти - 2013, 2014, 2015, 2016 и два пъти през 2018 г.

- В момента общественото внимание е насочено към предстоящия избор на директор на Софийската опера. Вие подадохте ли документи?

- Да. Има си обявен конкурс. Много се радвам, че са се явили повече кандидати. Трябва да има такива, за да има добра съизмеримост на идеи, на концепции, на отдаденост.

- Едно от изискванията е да представите концепция за развитие на Софийската опера, но вашата концепция е представена чрез практиката. Какво е нужно за печелившата концепция?

- В една концепция трябва да има стратегия за творческо развитие, но и да има финансов контекст на цялата икономическа политика на театъра.

- Има ли нещо, което трябва да се промени в управлението на държавата, за да върви изкуството напред?

- Трябва по-специално финансиране. Много неща могат да се променят, но нямам намерение сега да правя политически изявления. Ето, Министерството на културата ни подкрепя, нямаме никакви проблеми, но самият културен бюджет е толкова ограничен, че кое по-напред... Винаги съм търсил паралел със съвременните тенденции и практики в оперния мениджмънт. Как ще го направим ние, как го правят те? Без да правя драма от бюджета. Малкият бюджет не може да ни спре. Но тук всичко е много скромно, много е нисък таванът, трябва много да се навеждаш. Ние сме толкова силни с тази творческа енергия и порив на българския артист. Защо тази енергия да не се обединява и вкарва постоянно обратно в една турбина, която още повече да генерира? Вие виждате каква публика идва – това е публиката, която ходи в Байройт, в Залцбург, в Метрополитън. Това е същата публика, същите хора – те дойдоха и в София.

- Как се отразяват финансовите затруднения на творческия устрем?

- Може и по-леко да се работи, но пък може би така е по-интересно за оперния мениджмънт. Ако няма препятствия, няма да е интересно. Винаги сме във форма – за Софийската опера пишат най-авторитетните специализирани световни оперни списания и вестници, непрекъснато сме във фокуса на интереса им, на кориците на изданията.

Нашият гост

Академик Пламен Карталов е специализирал оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. От 2007 г., когато за втори път заема поста директор на Софийската опера и балет, въвежда ефективна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Заглавията на поставените от него опери са неизброими, наградите му също са много, сред тях са Кристална лира, “Златна книга” (Русия), орден “Кирил и Методий” – I степен, и на най-големия правителствен бразилски орден “Рицар на южния кръст”. Едно от най-важните му постижения е че успя да постави Вагнер в Бъгария и единствено с български оперни певци. Неговите постановки на цикъла от 4 опери “Пръстена на нибелунга” са изключително високо оценени от световната оперна критика. През 2016 г. беше премиерата на “Тристан и Изолда”, а през 2017 - на последната сценична мистерия на Рихард Вагнер, операта “Парсифал”.